Решение № 109 от 17.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Велико Търново, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20244110103468 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ .

Ищецът К. Г. Т. от гр.*** твърди , че е предявил пред *** срещу ***, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ , по която искова молба е образувано на 18.03.2024 г. адм.дело № 223/2024 г.

Съдът не е спазил изискването на чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС да разгледа делото в разумен срок и забавата му е причинила неблагоприятни душевни преживявания- безпокойство , несигурност , разочарование и загуба на доверие в правосъдната институция.

Предвид горетвърдяното , моли да бъде постановено решение , осъждащо *** да му заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди като последица от нарушеното му право по чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, заедно със законната лихва върху тази сума , считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане .

В с.з. в писмен вид поддържа предявения иск.

Ответникът оспорва по основание иска и моли да бъде отхвърлен , с възражения за липса на каквото и да било относими към поведението му обстоятелства, явяващи се показател за нарушение на процесуални правила, осигуряващи разглеждане в разумен срок на делото, т.е няма никакво неразумно забавяне на движението му , тъй-като още след образуването му, в рамките на 24 работни дни всички съдии са си направили отводи/ които с оглед идеята да не се допусне съмнение в безпристрастното разглеждане на спора, са всъщност в интерес на ищеца в посока обезпечаване на правото му на справедлив процес/ , прекратено е на 18.04.2024 г. и е изпратено на ВАС за определяне на друг компетентен да го разгледа административен съд . Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът изразява мнение за неоснователност на иска.

Съдът като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава 1 следните правни изводи:

Процесуалните факти – предмет на изложените в исковата молба и отговора й твърдения са безспорни и установени с извлечените данни на представените на хартиен носител разпечатки от ЕПЕП и ЕИСС и копие на искова молба .

Всяко лице , което е страна по дело, имащо за предмет някакво субективно материално право /потърсило е съдебната му защита поради неговото нарушаване или застрашаване / е носител на правото делото му да бъде разгледано в разумен срок - чл. 6, пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, стига то да не е заведено злоупотребително под маската на привидната законност / аргумент от чл.17 на Конвенцията /

За да е допустимо да се признае право на обезщетение по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, следва найнапред да се установи факт или поредица от факти на нарушение чрез действия или бездействия, допуснато от компетентните длъжностни лица от името на конкретния правосъден орган/ съд/, привлечен като ответник по делото/ чл.7, ал.1 от ЗОДОВ/, на някакво процесуално правило или правила/ чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ/ , в чиято основа, освен другите им цели, е заложена идеята да осигурят с точното им и своевременно прилагане -и удовлетворяване на правото по чл.6, пар.1 от Конвенцията, т.е. да не бъде нарушено.

Освен това, допълнително изискване за признаване на правото на обезщетение е нарушението да е достигнало някакво ниво на значимост, което противоречи на утвърден от цивилизованото общество и правовата държава стандарт и според конкретните обстоятелства на случая, засяга или няма как да не засегне субективната гледна точка на страната/ в този смисъл е практиката на ЕСПЧ/ , свързана с правомерните й очаквания от делото и има или няма как да няма вредоносно върху психическото й състояние ,влияние / неблагоприятни изживявания от емоционално, морално и нервно-соматично естество – израз на загубено душевно спокойствие/.

Искът е предявен само срещу *** , а не солидарно срещу всички съдилищата, при които е постъпвало делото.

Следователно преценката за наличие на нарушение в обяснения по-горе смисъл, макар и отговорността по закон да е казано, че се носи от самата държава , е ограничена само до действия или бездействия на длъжностни лица в отрязъка от време, включен в рамките на образуваното пред този съд производство, тъй-като той като посочен от ищеца ответник е неин субституент - чл.7, ал.1 от ЗОДОВ.

Умозрително ясно е, че в случая няма никакво нарушение на процесуално правило или правила , в чиято основа, освен другите им цели, е заложена идеята да осигурят с точното им и своевременно прилагане и удовлетворяване на правото по чл.6, пар.1 от Конвенцията.

Липсва каквато и да било неразумна забава по движението на делото , тъй-като веднага след образуването му , последователно в рамките на 24 работни дни , всички работещи в съдебния орган съдии , на които е разпределено чрез ЕИСС, са преценили , че е налице основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, упражнили са това неподлежащо на контрол и без предвиден процесуален срок за упражняването му/ разбира се, липсата на такъв, не означава , че е оправдано от гледище на разумността да се упражнява с месеци!/ , субективно право / дали в действителност са съществували обстоятелства, оправдаващи такава преценка е извън основанието на предявения иск, тъй-като ищецът не излага твърдения в несъгласие със съществуването им и съдът нито има право , нито не е длъжен да обсъжда този въпрос- чл. 6, ал.2, вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/ и веднага след последния отвод е прекратено и изпратено на ВАС за определяне на друг компетентен административен съд да го разгледа .

Затова решаващият правен извод е , че предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.

2

А такъв извод е лесно възможен и оправдан, щом нито се сочат, нито от „общ поглед“ се виждат някакви смущаващи обстоятелства, чието влияние върху въпросното право няма как да не е отрицателно .

При този изход на спора , спечелилата го ответна страна, поради обстоятелството , че е защитавана от лице с юридическа правоспособност, има право на присъждане на адвокатско възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК. Съдът го определя в размер на 100 лева- чл. 37 от ЗПП, чл.25, ал.1 от НЗПП.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Т. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, ул.*** против ***, с адрес: *** , иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лева, претендирано да е дължимо поради твърдението да е било нарушено правото му да бъде разгледано в разумен срок административно дело № 223/2024 г.- като неоснователен.

ОСЪЖДА К. Г. Т. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, ул.*** да заплати на ***, с адрес: *** сумата от 100/ сто/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение – дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3