Решение № 739 от 10.12.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Разград, 09.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. А.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330101190 по описа за 202 3 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С искова молба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940, с адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к.

Люлин - 10, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю. Х. Ю., действаща чрез пълномощник, срещу ответника Й. Х. Й. с ЕГН ********** от с. О., общ.

Разград, ул. „***“ № 3, се моли съдът да признае за установено по отношение на ответника в качеството му на кредитополучател, че дължи на ищеца, следните суми, присъдени по издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 957/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, а именно: 4465,12 лв. (четири хиляди и четиристотин шестдесет и пет лева и 12 стотинки), представляваща платена главница на „Кредисимо" ЕАД, във връзка с Договор за потребителски кредит № 2379633; 1542,78 лв.

(хиляда и петстотин четиридесет и два лева и 78 стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 10.07.2021 г. до 10.05.202 3 г. във връзка с договор за потребителски кредит № 2379633; 667.61 лв. (шестстотин шестдесет и седем лева и 6 1 стотинки) - обезщетение за забава, начислено за периода от 11.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението. Моли се за присъждане на разноските по исковото и заповедното производство.

Ищецът сочи, че на 22.04.2021 г. между "Кредисимо" ЕАД като кредитодател и ответника като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит с № 2379633, съгласно който първият се задължил да предостави на втория потребителски кредит, със задължение за връщане на сумата при 1 условията и сроковете на договора, заплащайки уговорената възнаградителна лихва за ползване на кредита. Между „Ай Тръст“ ЕООД и ответникът бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст" ЕООД и „Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 2379633. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст" ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител. На 10.06.2022 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство било прехвърлено в собственост на ищцовото дружество ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Съгласно договора за цесия „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, като се твърди, че на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, от страна на "Ай Тръст" ЕООД с изх. № УПЦ-П-КРСАТ/2379633 от 10.06.2022 г. с известие за доставяне чрез „Български пощи“ ЕАД. Писмото се върнало в цялост като неполучено. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред, входирано било заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника в Pайонен съд – Разград, изданена била заповед за изпълнение, а длъжникът подал възражение. Прави се искане от ищеца за връчване на ответника и уведомлението за извършената цесия, от страна на "Ай Тръст" ЕООД с изх. № УПЦ-П-КРС- АТ/2379633 от 10.06.2022 г.

В осигуреното право на отговор, ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на ИМ в едната и част, а именно за сумата на главницата над 4000 лева до пълния предявен размер. Моли се съдът да прекрати производството за посоченото вземане поради липса на правен интерес, като съразмерно се произнесе и за разноските.

Твърди се, че ИМ е неоснователна в останалата и част. Оспорва се, че процесното вземане е надлежно прехвърлено от „Ай Тръст“ ЕООД на ищеца.

Изразява се становище, че вземането на „Ай Тръст“ ЕООД срещу ищеца изначално не е възникнало, като се навеждат доводи за нищожност/недействителност на сключения договор, поради противоречието му с ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Твърди се неспазване на: чл. 10, ал. 1 от ЗПК предвид липса на изискуемия размер на шрифта; чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК относно задължението за посочване на срока на договора; чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК относно задължението за посочване на методика за изчисляване на референтния лихвен процент; чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК поради липса на информация за размера на включените в погасителната вноска суми (лихва, главница и такса), както и дали е включена такса „Поръчител“ (сочи се, че само възнаграждението за поръчителя се равнява на 100% от заемната сума);

2 чл. 11, ал. 1, т.т. 20, 2 3 и 24 от ЗПК доколкото не се съдържат клаузи за правото на отказ на потребителя от договора и информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК, както и относно размера на лихвения процент на ден. Твърди се още, че при сключването на договора на ответника не са били представени общите условия към него и той не е положил подпис на всяка от страниците съобразно изискванията на ЗПК. Отделно се твърди недействителност и на основание сключеното споразумение за поръчителство, предоставено от дъщерно дружество на кредитора, а именно „Ай Тръст" ЕООД. Изтъква се, че допълнителната такса на поръчителя всъщност представлява скрита лихва, като ако сумата на таксата бъде включена в ГПР, последното би надвишило максималния му размер, предвиден в ЗПК. Твърди се нищожност на клаузата за предоставяне на обезпечение, доколкото кредиторът не е изпълнил задължението си за оценка на кредитоспособността преди сключването на договора, прехвърляйки риска на кредитополучателя, както и предоставяне на обезпечение при невъзможни за изпълнения условия и срокове, което принудило кредитополучателя да приеме предложеното поръчителство.

Твърди се заобикаляне на закона. Твърди се още нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата относно размера на възнаградителната лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва, поради обезпечаването формално на договора с поръчителство.

Отделно се твърди, че няма доказателства, че „Ай Тръст" ЕООД е заплатил на кредитодателя някакви суми, включително съществуващи вземания.

Ответникът оспорва, че цесията има транслативен ефект. Оспорва се, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия преди образуване на исковото производство. Оспорва се още, че сумата от 4465,12 лева реално е предоставена на ответника. В условията на евентуалност се оспорва начисления лихвен процент по договора и се твърди, че сумата е неправомерно завишена в противоречие с добрите нрави, доколкото надвишава трикратния размер на законната лихва, поради включено обезпечение с поръчителство.

Съдът е прекратил производството в частта му, в която е предявен иск за установяване на вземане за дължима главница във връзка Договор за потребителски кредит № 2379633 от 22.04.2021 г. между "Кредисимо" ЕАД като кредитодател и ответника Й. Х. Й. с ЕГН ********** от с. О., ЗА СУМАТА НАД 4000 (ЧЕТИРИ ХИЛЯДА) ЛЕВА (ПОСОЧЕНА КАТО

ДЪЛЖИМА ГЛАВНИЦА) В ЗАПОВЕД № 521 ОТ 01.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 957/2023 г. по описа на Районен съд – Разград ДО ПРЕДЯВЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 4465,12 ЛЕВА (ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ЧЕТИРИСТОТИН ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА И 12

СТОТИНКИ). Този съдебен акт е влязъл в законна сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че на 22.04.2021 г. между "Кредисимо" ЕАД като кредитодател и ответника като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит с № 2379633, съгласно който първият се задължил да предостави на втория потребителски кредит, със задължение за връщане на сумата при условията и сроковете на договора, заплащайки уговорената възнаградителна лихва за ползване на кредита. Между „Ай Тръст“ ЕООД и ответникът бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във 3 връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Приложен е стандартен европейски формуляр, подписан на последната страница от двете страни и отпечатано изявление на кредитополучателката, че е получила екземпляр от него. Стандартният европейски формуляр съдържа данни за размера на кредита, размера на всяка вноска с данни за падежа на първата и указание, че вноските са месечни. На същата дата между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД (с едноличен собственик на капитала „Кредисимо" ЕАД) бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят „Ай Тръст" ЕООД се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 2379633.

Видно от съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено (страните също не са се противопоставили на приемането му като доказателство) ответникът не е извършвал никакви плащания. Според в.л. ответникът дължи следните суми: неиздължена главница в размер на 4465,12 лв., договорна лихва за периода 10.06.2021 г. до 10.05.2023 г. в размер на 1542,78 лева и обезщетение за забава в размер на 667,61 лв. за периода от 11.07.2021 г. до 31.05.2023 г.

По делото не са представени никакви доказателства, от които да е видно, че е налице плащане по договора от „Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо" ЕАД, въпреки дадените указания от съда в проекта за доклад.

Според представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на везмания (цесия), сключен на 01.02.2022 г. между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД (от една страна) и ищеца (от друга страна), „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило задължението си и е заплатило дължимото на „Кредисимо" ЕАД. В договора е посочено още, че „Ай Тръст“ ЕООД се е суброгира в правата на удовлеворения кредитор по силата на договора за предоставяне на поръчителство, вследствие на което има право на регресен иск спрямо длъжниците, включително на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. С потвърждение от 10.06.2022 г. „Ай Тръст“ ЕООД потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от него на ищцовото дружество с Приложение № 1 от 10.06.2022 г., сред които и по процесния договор. Такова потвърждение представя и ищеца.

С уведомително писмо „Ай Тръст“ ЕООД чрез ищцовото дружество е уведомило ответника, че е налице цесия. С него се отправя покана към ответника да заплати дължимото по процесния договор общо в размер на 8425,27 лв., в срок до пет дни от получаването на уведомлението.

Представено е известие за доставяне на ответника на 17.06.2022 г.

Не е спорно и обстоятелството, че след подадено заявление съдът е издал Заповед № 521 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.06.2023 г., с която е разпоредил ответника да заплати на ищеца: сумата 4 000,00 лв. (четири хиляди лева) главница по договор за потребителски кредит с „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 1 542,78 лв. (хиляда петстотин четиридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки) договорна лихва за периода 10.07.2021 г. – 10.05.202 3 г., сумата 667,61 лв. (шестстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки) обезщетение за забава за периода 11.07.2021 г. – 30.05.2023 г., сумата 124,21 лв. (сто двадесет и четири лева и двадесет и една стотинки) разноски по делото, съразмерно уважената част и 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение, 4 определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ. С разпореждане е оставил без уважение искането за издаване на заповед за сумата над 4 000 лв. до размера на претендираната главница от 4 465,12 лв, както и з а претендираните суми за съдебно-деловодни разноски над определения от съда размер. Във връзка с подадена ЧЖ въззивният съд е потвърдил разпореждането.