Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 690 от 05.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1156/2024
Вид
Определение № 690
Подписан
05.03.2024
В сила
29.02.2024
Състав
Атанас Стоилов Атанасов, Атанас Николаев Атанасов, Лилия Недялкова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690 гр. София, 29.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20241100601156 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 вр. глава 22 НПК.

С протоколно определение от 01.02.2024 година по НОХД № 16826/2023 година Софийски районен съд, НО, 103 състав, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, тъй като е приел, че в хода на досъдебното производство, при изготвянето на обвинителния акт, е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и в частност правото му на защита.

Срещу определението на СРС е постъпил в срок частен протест от прокурор при СРП. В протеста се твърди, че определението на СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

1

Частният протест е процесуално допустим, подаден е от легитимирано лице, в установения от закона срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество, същият е основателен по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по внесен на 06.12.2023 година в СРС обвинителен акт срещу подс. Б. К. Х. за престъпление по чл.155 ал.3 вр. ал.1 НК, за това, че на 22.06.2023 година в гр.София е склонил към проституция Е.Л.Н., родена на **** година, като деянието е извършено с користна цел.

Няма спор, че обвинителният акт е този който дефинира в пълнота и подробности обвинението, както и че същият гарантира правата на обвиняемото лице да узнае обвинението и представлява отправна точка за организиране на защитата на привлечения към отговорност.

Принципно, правилна е позицията, че същият не трябва да създава неяснота и колебание както относно съдържанието си – излагане на релевантните факти, така и относно правната оценка - квалификацията на деянието.

В конкретния случай обаче настоящата въззивна инстанция не намира, че такава неяснота е налице, че внесеният обвинителен акт страда от пороци, които пречат на привлеченото към отговорност лице да узнае обвинението и да упражни правомощията си свързани с правото на защита.

Такива възражения между впрочем не са били формулирани и от страните в хода на разпоредителното заседание.

Не може да се сподели констатацията на първоинстанционния съд, че в обвинителния акт е налице несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив. В обстоятелствената част на обвинителния акт държавното обвинение е описало достатъчно пълно, точно и ясно релевантните за 2 съставомерността на деянието факти и обстоятелства, включително тези относно склоняването на пострадалата към проституция и преследвана користна цел. Изложени са конкретни факти за начина, по който пострадалата е била примамена в хотелската стая в гр.София, за дадените й от обв. Х. разяснения, че трябва да работи като проститутка именно за него, както и за необходимостта да се направят голи снимки, които да бъдат качени в определени сайтове, за да могат да се набират клиенти. Разяснени са били и тарифите, които пострадалата е следвало да събира от клиентите за предоставяните от нея сексуални услуги. Обв. Х. пояснил също така на пострадалата, че може във всеки един момент да се откаже, ако тази дейност не й харесва. След като били направени голи снимки на пострадалата, обв.Х. заявил, че от тук нататък всичко се променя и няма връщане назад, както и че ако пострадалата се откаже, обв.Х. ще разпространи голите й снимки и ще види лошата му страна. По отношение на парите, които ще се изкарват от предлаганите сексуални услуги, обв.Х. заявил, че трябва да бъдат предавани на него. Достатъчно точно и ясно в обвинителния акт са посочени също така датата и мястото на извършване на инкриминираното деяние. Не необходимо в конкретния случай да бъде допълнително конкретизирано мястото на склоняване на пострадалото лице. В диспозитива е посочено и описано идентично престъпление, което съответства напълно и на дадената правна квалификация.

Тук мястото да се посочи, че обвинителният акт всякога следва да се възприема като единство между обстоятелствена част и диспозитив, като едно цяло. Наличието на надлежно описание на престъплението в обстоятелствената част, не изисква преповтарянето на същите факти и обстоятелства в диспозитива.

Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и задължителна тълкувателна практика, паради и което е от естество да формулира законосъобразно обвинение.

3

Мотивиран от горното и на основание чл.249 ал.3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 01.02.2024 година по НОХД № 16826/2023 година Софийски районен съд, НО, 103 състав, с което е било прекратено съдебното производство.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4