Решение № 392 от 23.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20255300503431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Районна прокуратура – Пловдив, против решение №4482/18.10.2025 г., постановено по гражданско дело №11982/2025 г. на ПдРС, ХVІІІ гр. състав, с което е осъдена Районна прокуратура - Пловдив, представлявана от районния прокурор П. П., да заплати на Г. Л. К., следните суми: главница в общ размер на 7970.81 лева, представляваща сбор от неплатени в брутен размер трудови възнаграждения, представляващи разлика между дължимото възнаграждение в предвидения от ЗСВ минимален размер от удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и действително платените му суми, формирана, както следва: м. 07.2022 г. – 759.16 лв.; м. 08.2022 г. – 250.16 лв.; м. 09.2022 г. – 566.04 лв.; м. 10.2022 г. – 1261.40 лв.; м. 11.2022 г. – 595.72 лв.; м. 12.2022 г. – 1155.40 лв.; м.01.2023 г. – 236.38 лв.; м.04.2023 г. – 437.78 лв.; м.05.2023 г. – 130.38 лв.; м.07.2023 г. – 391.15 лв.; м.08.2023 г. – 356.95 лв.; м.03.2024 г. – 278.64 лв.; м.04.2024г. – 253.88 лв.; м. 05.2024г. – 797.04 лв.; м. 06.2024 г. – 500.73 лв., както и сумата от 2325.86 лева – сбор от обезщетения за забавено 1 плащане /мораторна лихва/ в брутен размер, върху всяка една от главниците, помесечно, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2025 г., формирана както следва: за м.07.2022 г. – 285.18 лв.; м. 08.2022 г. – 91.82 лв.; м. 09.2022 г. – 203.04 лв.; м. 10.2022 г. – 441.60 лв.; м.11.2022 г. – 203.59 лв.; м. 12.2022 г. – 384.91 лв.; м. 01.2023 г. – 76.43 лв.; м. 04.2023 г. – 129.18 лв.; м. 05.2023 г. – 37.19 лв.; м. 07.2023 г. – 103.43 лв.; м. 08.2023 г. – 90.36 лв.; м. 03.2024 г. – 48.43 лв.; м. 04.2024 г. – 41.21 лв.; м. 05.2024 г. – 119.91 лв.; м. 06.2024 г. – 69.58 лв., ведно със законна лихва върху претендираната главница от 7970.81 лева, считано от предявяване на исковата молба в съда - 03.07.2025 г., до окончателното плащане; осъдена е Районна прокуратура - Пловдив, представлявана от районния прокурор П. П., да заплати на адвокат С. В. Н., САК, с личен № ********, сумата от 1326.70 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. Л.

К. по гр.д. №11982/2025 г. по описа на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 411.87 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 300 лева - разноски за ССчЕ от бюджета на съда.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, тъй като законодателят е предоставил на ВСС да взема решение за определянето на възнагражденията на младшите магистрати. Подобни мотиви излага и първоинстанционният съд, но, независимо от това, приема, че възнагражденията на младшите прокурори не зависят от издаването на акт на ВСС. Касае се за противоречие в мотивите, което води до необоснованост на постановения съдебен акт. Съдът не е обсъдил липсата на нормативна уредба, която да предоставя правомощия на административните ръководите на органите на съдебната власт, респективно на Районна прокуратура – Пловдив, да ревизират обективираните в Таблица № 1 на Пленума на ВСС размери на магистратските възнаграждения. В постановеното решение не са изложени мотиви въз основа на каква законова разпоредба за административния ръководител възниква задължението да определя еднолично размера на възнагражденията на младшите магистратски длъжности. Представените по делото данни от НСИ относно размерите на средните месечни заплати на наетите по трудови и служебни правоотношения в бюджетните организации и фондове не са окончателни, като в случая не се доказва искът по основание и 2 размер.

Възраженията на жалбоподателя, направени пред първоинстанционния съд в тази насока не са обсъдени. Иска се атакуваният съдебен акт да се отмени, като се постанови ново решение, с което искът да се отхвърли. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В случай, че бъде представен списък на разноските, оспорват поради прекомерност заплатения адвокатски хонорар.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Считат, че с изложените доводи за липса на компетентност на административния ръководител се оспорва допустимостта на иска и се излагат съображения, като се позовават на практика на ВКС. Оспорват се твърденията за обвързаност на жалбоподателя с решения на ВСС и се излагат подробни съображения, както и по отношение на справката на НСИ. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени 3 с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от Г.

Л. К., ЕГН **********, против Районна прокуратура – Пловдив, БУЛСТАТ **********, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 229 вр. с чл. 218, ал. 2 ЗСВ вр. с чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда.

В исковата молба се твърди, че от 04.07.2022 г. до 31.08.2023 г. и от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г., ищецът е изпълнявал длъжността ****** в Районна прокуратура /РП/ - Пловдив. За периода от 01.09.2023 г. до 28.02.2024 г. бил командирован на длъжността *****в Софийска районна прокуратура, получавал възнаграждение, дължимо за ******, а не за **********, съответно размерът на възнаграждението му за този период не е бил нормативно установен, поради което и не претендира възнаграждения за периода на командироване в СРП. Твърди, че за времето от 04.07.2022 г. до 31.08.2023 г. и от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г., през което изпълнявал длъжността ********, му е начислявано основно месечно възнаграждение /ОМВ/ за заеманата длъжност както следва: от 04.07.2022 г. до 31.12.2022 г. – 2992 лева; от 01.01.2023 г. – 31.08.2023 г. – 3471 лева; от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г. – 3928 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, ОМВ за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт /НСИ/. В съответствие с чл. 218, ал. 3 от същия закон, възнагражденията за останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят от Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Съгласно чл. 163 от ЗСВ най-ниската прокурорска длъжност е „********“. Счита, че е следвало да получава ОМВ не по-малко от предвиденото в закона за най-ниската длъжност, а именно удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ, но е получавал по-ниско възнаграждение от предвиденото в закона и за най-ниската длъжност въз основа решения на 4

Пленума на ВСС, който е определял ОМВ за длъжност под определения в закона минимум за всички магистрати от районно ниво. Сочи, че разпоредбата на чл.218, ал.3 ЗСВ предоставя възможност на Пленума на ВСС да определя възнагражденията на останалите длъжности в съдебната власт, но не му делегира правомощия да определя, за която и да е длъжност, ОМВ под законоустановения минимум, тъй като определения такъв в ЗСВ е с императивен характер и за магистратите той е аналог на минималната работна заплата. Счита, че справедливият размер на ОМВ за заеманата от него длъжност „********“ е в размер поне на предвидения в закона минимум, съобразен с данните на НСИ за всеки конкретен месец. След като НСИ събира и систематизира данни за средномесечната заплата в бюджетната сфера всеки календарен месец, то и предвидения в закона минимум следва да се актуализира на ежемесечна база. По своя характер магистратското възнаграждение е такова за положен труд в съответния орган на съдебна власт /чл. 161 ЗСВ/, който се явява и негов работодател. Спорът за неначислено и неизплатено възнаграждение на магистрат е трудов, с равнопоставени страни и с ответник структурата, в която той работи /арг. на чл. 61 КТ вр. чл. 229 ЗСВ/. В конкретния случай работодател и надлежен ответник, по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ се явява РП - Пловдив, която е и третостепенен разпоредител с бюджетни кредити /арг. на чл. 13 (1), т. 6 и т. 8 от Правилника за администрацията на Прокуратурата на РБ/. В § 1, т. 2 от ДР на КТ е уредено и изключение от общите правила в трудовите правоотношения. В тези правоотношения надлежен ответник може да бъде даже поделение на държавно учреждение, което не е правосубектно, нито е процесуално правоспособно съгласно чл. 27, ал. 2 ГПК, но е поделение или друга структура, където се полага труд. През процесния период удвоената средна месечна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата е била в следните размери: м. 07.2022 г. – 3744 лв.; м. 08.2022 г. – 3228 лв.; м. 09.2022 г. - 3526 лв.;м.10.2022 г. – 4182 лв.; м. 11.2022 г. - 3554 лв.; м. 12.2022 г. - 4082 лв.;м.01.2023 г. - 3694лв.; м.02.2023 г. - 3386 лв.; м.03.2023 г. – 3442 лв.; м.04.2023 г. – 3884 лв.; м.05.2023 г. – 3564 лв.; м.06.2023г. – 3454 лв.; м.07.2023 г. – 3886 лв.; м.08.2023 г.-3820 лв.; м.03.2024 г. – 4186 лв.; м.04.2024 г. –4720 лв.; м. 05.2024 г. – 4666 лв.; м. 06.2024 г. – 4428 лв. ОМВ за длъжност служи за база при определяне на БМВ. Вследствие на посоченото 5 несъответствие в размера на ОМВ за заеманата от него длъжност, ответникът не му е изплатил сума в общ размер от 8718.24 лв., представляваща сбор от неизплатени в брутен размер месечни ТВ, както следва: м. 07.2022 г. – 725 лв.; м. 08.2022 г. – 236 лв.; м. 09.2022 г. – 354 лв.;м.10.2022 г. – 1190 лв.; м. 11.2022 г. - 562 лв.; м. 12.2022 г. - 1090 лв.; м.01.2023 г. – 223 лв.; м.04.2023 г. – 413 лв.; м.05.2023 г. – 123 лв.; м.07.2023 г. – 415 лв.; м.08.2023 г.-349 лв.; м.03.2024 г. – 258 лв.; м.04.2024г. – 792 лв.; м. 05.2024г. – 738 лв.; м. 06.2024 г. – 500 лв. Тъй като, съгласно актовете за заемане на длъжност на ищеца, ТВ е платимо до края на текущия месец, работодателят му дължи и обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ върху всяка една от горепосочените главници, считано от 1-во число на следващия месец, до датата на подаване на ИМ в съда - 03.07.2025 г., в общ брутен размер от 2437.27 лв., както следва: за м.07.2022 г. – 303.49 лв.; м. 08.2022 г. – 90.94 лв.; м. 09.2022 г. – 201.04 лв.; м.