Решение № 921 от 19.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. В., 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Г.ева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.ева Гражданско дело №

20233110107994 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от В. К. Р., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „П.П“ №**, ет.**, ап.** срещу ЗАД „А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул. „С.К.“ № 2 с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане на ЗАД „А.“, ЕИК ********* да заплати на В. К. Р., ЕГН ********** сумата от 1840,90 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща оставащо дължимо обезщетение по застрахователна полица № **********/**.**.**** г. по автомобилна застраховка „К.“, клауза „П. К.“ със срок на действие от 24.06.2021 г. до 23.06.2022 г. за настъпило на 19.09.2021 г. застрахователно събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди на собствения на В. К. Р., ЕГН ********** л.а. С. С 3 с рег.

№ *****, изразяващи се в увреждане на задна броня, заден десен калник, външна ламинирана задна дясна врата, външна дръжка задна дясна врата, противоударна лайсна задна дясна врата, лайсна ударна предна дясна врата и десен праг ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 23.06.2021г. ищецът сключил застраховка „К.“, клауза „П. К.“, за личния си автомобил марка С. Ц3, с рег. номер ***** при ответника. Застрахователните премии към момента са заплатени изцяло. На 19.09.2021г., около 13:00ч., в гр. Силистра, управлявайки л.а. „С.“ Ц3, ищецът се движил по ул. „Петко Каравелов“, посока ул. „Никола Вапцаров“ към блок 6. Преминавайки покрай блок 53 изведнъж срещу него изскочил автомобил, движещ се с висока скорост. Ищецът се притеснил да не се ударят челно, поради което 1 завъртял волана на дясно, като задната част на автомобила се охлузила в бетонна стена. На 20.09.2021 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие. Бил извършен оглед на автомобила, изготвен бил снимков материал и съставен опис на щета, в който били посочени увредените детайли – задна броня, заден десен калник, външна ламарина задна дясна врата, външна дръжка задна дясна врата, противоударна лайсна задна дясна врата, лайсна ударна предна дясна врата и десен праг. Изплатената от застрахователя сума била в размер на 138,30 лв. Необходимата сума била в размер на 1843,20 лв.

Следователно застрахователят дължи остатъка от 1704,90 лв. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с който заявява, че предявеният иск е неоснователен. Не се спори, че автомобилът на ищеца С. Ц3, с рег. номер ***** е бил застрахован със застраховка „К.“, клауза „П. К.“, както и че е настъпило посоченото от ищеца застрахователно събитие на 19.09.2021г. по посочения начин, като за претърпените щети е изплатено обезщетение в размер на 138,30 лв. Исковата молба е неоснователна. В случая е приложена т. 16.3 вр. т. 16 от ОУ за застраховка на МПС К., а именно, че застрахователят не изплаща обезщетени за увреждания на детайли от настъпило предходно застрахователно събитие. В случая уврежданията на задната дясна част на автомобила са били декларирани по заведени други две щети, след които липсват данни констатираните увреждания да са били отстранени и автомобилът да е бил на повторен оглед. Твърди, че не е налице нормативно основание, ремонтът да се извърши в официален сервиз на марката. Посочва, че единственият възможен начин за обезщетяване е по експертна оценка. Не е предвидена възможност за отстраняване на вредите в натура, в доверен сервиз на застрахователя, още по-малко в официален такъв. Оспорва се претенцията и по размер като претендирания не отговаря на действително претърпените вреди. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на ищеца.

С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при който в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на П. и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „К.”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване.

От полица № **********/**.**.**** г. е видно, че е налице сключена застраховка „К.“ между В. К. Р., ЕГН ********** и ЗАД „А.“, ЕИК ********* относно лек автомобил л.

2 а. С. с рег. № *****. Между страните не е спорно, че цялата застрахователна премия е заплатена.

Прието като писмено доказателство е опис на щетите по претенция № ********/**.**.**** г., издадено от ЗАД „А.“, от което се установява, че по процесния автомобил са налице следните щети – задна броня, заден десен калник, външна ламарина задна дясна врата, външна дръжка задна дясна врата, противоударна лайсна задна дясна врата, лайсна ударна предна дясна врата и десен праг, които подлежат на обезщетяване в резултат на настъпилото застрахователно събитие - ПТП от 19.09.2021 г.

Представят се като писмени доказателства и две заявления за изплащане на обезщетение за вреди на МПС – С. с рег. № ******, от № *****/**.**.**** г. и № *******/**.**.**** г., за настъпили застрахователни събития на 08.04.2021 г. и 14.07.2021 г. като са заявени щети – заден десен калник и заден ляв панел и задна броня.

От приетата по делото САТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се установява, през светлата част на деня на 19.09.2021 г. около 13 часа в град Силистра по време на движение по ул. „Петко Каравелов“, посока ул. „Никола Вапцаров“ към блок 6, лек автомобил „С. С3“ с рег. № *****, управляван от собственичката В. К. Р., ЕГН ********, преминавайки покрай блок 53, за да избегне удар с насрещно движещ се автомобил свива надясно като задната част от автомобила се охлузва в бетонна стена. Механизмът на настъпване на произшествието – съприкосновение/охлузване в бетонна стена, за да избегне удар, с насрещно движещ се автомобил и свИ.е от водачката надясно като задната част на автомобила е с понесени увреждания – задна броня, заден десен калник, външна ламарина задна дясна врата, външна дръжка задна дясна врата, противоударна лайсна задна дясна врата, лайсна ударна предна дясна врата и десен праг. Констатираните щети съответстват на описания механизъм на констатираното събитие за мястото и за засегнатата зона.

Стойността по средни пазарни цени към момента на събитието, при съблюдаване на сервизи без европейски сертификат за качество и сервизи с Европейски сертификат за качество възлиза на 1979,20 лева.

С протоколно определение от 14.12.2023 г. съдът е задължил ЗАД „А.“ в тридневен срок от получаване на протоколното определение да представи щети № *****/**.**.**** г. и № *******/**.**.**** г. ведно с платежните нареждания и заплатени обезщетения, както и снимков материал като го е предупредил и за неблагоприятните последици при неизпълнението, на основание чл. 190, ал.2 ГПК във връзка с чл. 161 ГПК. Протоколното определение е получено на 02.01.2024 г. и в указания срок не са представени изисканите документи, поради което съдът приема за недоказани изложените твърдения, че уврежданията не са отстранени и същите са от предходни застрахователни събития.

От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и предвид липсата на спор между страните относно механизма на настъпване на ПТП, получените увреждания съдът приема, че между е налице валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за застраховка “К.” от 23.06.2021 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил С. с рег. № ***** и период на застрахователно покритие от 24.06.2021 г. до 23.06.2022 г. По 3 същия ищецът е изправна страна, тъй като застрахователната премия е заплатена, който факт не се оспорва от ответника. Доказва се, че на 19.09.2021 г. е констатирано настъпило застрахователно събитие. Срокът на действие на договора за застраховка покрива настъпилото застрахователно събитие. От заключението на назначената в настоящото производство САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено и прието без възражения от страните в производството, поради което съдът изцяло го кредитира и следва да основе изводите си въз основа на същото се установява, че механизмът на настъпване на произшествието е съприкосновение/охлузване в бетонна стена, за да се избегне удар, с насрещно движещ се автомобил и свИ.е от водачката надясно като задната част на автомобила е с понесени увреждания – задна броня, заден десен калник, външна ламарина задна дясна врата, външна дръжка задна дясна врата, противоударна лайсна задна дясна врата, лайсна ударна предна дясна врата и десен праг. От гореизложеното следва изводът, че в резултат на събитието ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди по вид както и че същите се намират в причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и в частност заключение по САТЕ и на писменото доказателство - опис на щетите по претенция № ********/**.**.**** г., издадено от ЗАД „А.“ следва, че увредените детайли, който подлежат на обезщетяване в резултат на настъпилото застрахователно събитие от 19.09.2021 г. са задна броня, заден десен калник, външна ламарина задна дясна врата, външна дръжка задна дясна врата, противоударна лайсна задна дясна врата, лайсна ударна предна дясна врата и десен праг.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.

За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат 4 същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими сервиза – такива притежаващи сертификат по ISO и такива, които не притежават сертификат по ISO. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.