Присъда № 15 от 15.01.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 15, постановена на 15.01.2025 г. по НЧХД № 1116 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г.

Производството по НЧХД № 1116 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна е образувано по частна тъжба на П. В. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, СО „Телевизионна кула“ № 509.10, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И. З. от АК – Сливен срещу обв. М. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 36, вх. Д, ет. 6, ап.

№ 105 с твърдения за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 15.01.2025 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 1116 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, процесуалният представител на частния тъжител – адв. И. З. изцяло поддържа възведеното спрямо подс. М. обвинение, намирайки, че по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства е установено, че на инкриминираната дата (04.10.2022 г.) подсъдимият е нанесъл телесно увреждане на частния тъжител, поради което и следва да бъде ангажирана отговорността му за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Адв. З. прави обстоен анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства, обобщавайки, че е налице един единствен възможен извод, а именно, че подс. М. е автор на престъпното деяние, насочено срещу телесната неприкосновеност на неговия подзащитен и не са налице някакви законови основания, които да изключват обществената опасност на деянието. Поради гореизложените съображения, адв. З. моли за постановяване на осъдителна спрямо подс. М. присъда, като претендира да бъдат възложени в тежест на подсъдимия сторените от неговия подзащитен деловодни разноски.

Частният тъжител П. В. М. лаконично моли за справедливост в своята пледоария по време на проведеното на 15.01.2025 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 1116 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна.

Упълномощеният защитник на подс. М. – адв. И. Е. от АК – Варна застъпва в своята пледоария позиция за недоказаност на повдигнатото спрямо неговия подзащитен обвинение, като поставя акцент в върху три според него основни обстоятелства, които следва да бъдат взети под внимание, а именно, на първо място, че са налице доказателства, че именно частния тъжител е нападнал подсъдимия на инкриминираната дата, на второ място, че 1 незаконосъобразното поведение на самия частен тъжител е причината за настъпилия конфликт между двамата, както и, че самият подсъдим има получени телесни увреждания вследствие физическото съприкосновение с тъжителя М., поради което в случая могат да бъдат приложени института на реторсията и института на неизбежната отбрана.

Подс. М. И. М. се присъединява към позицията на адв. Е., като навежда твърдения в своята пледоария, че на инкриминираната дата 04.10.2022 г. тъжителят М. е заминал със свои приятели на язовир, поради което и остава въпроса как е възможно на датата 05.10.2022 г. да му бъде издадено медицинско удостоверение.

В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. М. И. М. моли за справедливост.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 11.08.2022 г. влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.05.2022 г. на ЧСИ Л.С. – частен съдебен изпълнител, с район на действие: Окръжен съд Варна, по силата на което била възложена върху подс.

М. И. М. собствеността върху ½ идеална част от място с площ 600 кв.м., съставляващо поземлен имот № 10 по кадастралния план на „Телевизионна кула“ в гр. Варна, ведно с ½ идеална част от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м.

На неустановена дата през месец септември 2022 г. подс. М. се срещнал с частния тъжител П. В. М., който бил бившия собственик на описания недвижим имот, в непосредствена близост до същия този недвижим имот, находящ се в СО „Телевизионна кула“, по време на който разговор тъжителят М. поискал от подс. М. да му предаде опредЕ. парична сума, за да не започне да руши оградата и постройката в имота.

Подс. М. отказал да заплати поисканата сума и няколко пъти ходил до придобития недвижим имот, за да се увери, че тъжителят не извършва и не предприема някакви неправомерни действия срещу собствеността му.

В сутрешните часове на 04.10.2022 г., подс. М. отново отишъл с автомобил до недвижимия имот, собствеността на който придобил въз основа на цитираното Постановление за възлагане на недвижим имот от 31.05.2022 г. на ЧСИ Л.С., като на улицата, непосредствено пред оградата на недвижимия имот, между частния тъжител П. В. М. и подс. М. И. М. започнало словесно 2 пререкание.

В един момент подс. М. напръскал с лютив спрей лицето на тъжителя М. и му нанесъл няколко удара с металната опаковка на този спрей, вследствие на което тъжителя М. получил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето, разкъсно – контузна рана по дясната вежда, контузия на дясното око, кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, травматичен оток и кръвонасядания по брадата, кръвонасядане и ожулване в областта на дясното рамо на долната челюст, кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош, които увреждания обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Същевременно кучето, което отглеждал частния тъжител М. ухапало по ръката подсъдимия М., след което се отдалечило.

Подс. М. И. М. сигнализирал за случилото се на тел. 112, като след няколко минути на адреса пристигнали св. Г. Г. Г. и св. П. Р. М. – служители на Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна, които установили самоличността на частния тъжител П. В. М. и подс. М. И. М..

По отношение на доказателствата

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на св. Н.Т.Н., показанията на св. Р.М.Д., показанията на св. И. С. И., показанията на св. Г. И. К., показанията на св. Г. Г. Г., показанията на св. П. Р. М.а, показанията на св. А. М. М., показанията на св. В.Б.Н.; изготвената от д-р. Е. Д. съдебно – медицинска експертиза на тъжителя П. В. М.; изготвената от д-р. Д. Д. съдебно – медицинска експертиза на подс. М. И. М.; издадените от д-р. В.Р. амбулаторни листи, изготвеното от бюро „Съдимост“ към Районен съд Девня актуално свидетелство за съдимост на подс. М..

На практика въпреки, че бяха проведени многобройни процесуално – следствени действия в хода на съдебното следствие в производството по НЧХД № 1116 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, е налице един единствен пряк очевидец на словесното, впоследствие прераснало във физическо съприкосновение между частния тъжител М. и подс. М. сутринта на 04.10.2022 г., а именно това е св. Н.Т.Н., чиито показанията съдът напълно кредитира като обективни и достоверни.

Св. Н. посочва, че след като е чул псувни, изречени на висок глас, е 3 излязъл на улицата пред имота си и е видял, че „нещо блести в ръката на този господин – св. Н. посочи подс. М., и той налагаше П. по главата“.

По – надолу в своите показания св. Н. допълва, че „Видях само един удар, нанесен от подсъдимия по главата на П. М..“

Съдът няма причина да не даде вяра и да не кредитира показанията на св.

Н., още повече, че те са напълно подкрепени от изготвената от д-р. Д. съдебно – медицинска експертиза и още повече, че самият св. Н. призна, че е възможно да е имало още на брой удари, защото когато за първи път е установил пряк очен контакт с тъжителя и подсъдимия, тъжителя М. вече е бил окървавен – „Възможно е преди удара, който аз видях, да е имало други удари, защото когато ги видях, П. вече беше окървавен“.

Поради тази причина и предвид заключението на изготвената от д-р. Д. съдебно – медицинска експертиза, което съдът изцяло кредитира, съдът приема, че подс. М. е нанесъл повече от един на брой удар по главата и тялото на тъжителя, като със своите действия му е причинил контузия на лицето, разкъсно – контузна рана по дясната вежда, контузия на дясното око, кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, травматичен оток и кръвонасядания по брадата, кръвонасядане и ожулване в областта на дясното рамо на долната челюст, кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош.

Показанията на св. Н. са изцяло подкрепени от показанията на св. Р.М.Д., който не е пряк свидетел на изпълнителното деяние, но показанията му, макар да представляват косвено доказателство, имат важно значение за разкриване на обективната истина, доколкото те изцяло подкрепят показанията на св. Н..

Св. Д. се е появил на мястото на извършване на деянието минути след приключване на инцидента, като описва подробно травматичните увреждания по главата и тялото на частния тъжител, като частния тъжител сам е посочил пред св. Д. подс. М. като лицето, което му е нанесло тези телесни увреждания.

По отношение показанията на св. Г. Г. Г. и св. П. Р. М. следва да се подчертае, че те нямат особено висока доказателствена стойност. На първо място двамата полицейски служители не са преки свидетели на изпълнителното деяние, а и самите те нямаха никакви конкретни спомени от ситуацията, разиграла се в сутрешните часове на 04.10.2022 г., като единствено бяха убедени, че конфликта между тъжителя и подсъдимия е бил 4 приключил, когато са отишли на място – обстоятелството, което се потвърждава и от показанията на св. Н..

По отношение показанията на св. И. С. И. и св. Г. И. К., които са колеги на подс. М. в дружеството „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД следва да се подчертае, че самите те също не са очевидци на изпълнителното деяние.

В своите показания св. И. заявява, че самият подсъдим се бил оплакал няколко дни след инцидента, че е бил нахапан от куче и, че бил нападнат с мотика или лопата. По отношение ухапването от куче, съдът дава вяра на показанията на св. И., доколкото в тази посока са издадените от д-р. В.Р. амбулаторни листи, както и изготвената от д-р. Д. Д. съдебно – медицинска експертиза. Но съдът няма как да кредитира показанията на св. И., че подс. М. е бил нападнат с мотика и/или лопата – първо защото липсват каквито и да е било други преки доказателства, които да подкрепят това твърдение, като тук следва да се подчертае, че дори и св. К. (другия колега на подс. М.) въобще не говори за нападение с мотика и/или лопата. Св. К. признава, че подс. М. му се бил оплакал, че е бил ухапан от куче, както и, че тъжителя му бил нанасял удари по тялото – второто твърдение на св. К. съдът не приема за достоверно, защото липсват други доказателства в тази посока, а именно да са установени някакви травматични увреждания по тялото на подсъдимия, освен тези свързани с ухапването от куче.

Именно в тази посока са и показанията на св. А. М. М. (син на подс. М.), който сподели, че по време на разговора с баща си, последният му бил споделил, че е бил нападнат от частния тъжител, но така и св. М. не спомена това да се е случило с мотика или лопата.

Според съда се налага извод, че единствените телесни увреждания, които е получил подс. М. по време на съприкосновението му с частния тъжител М. са били вследствие от ухапването от куче, като според съда са налице достатъчно убедителни и солидни доказателства, че това е кучето, собственост на тъжителя.

В този смисъл са показанията на св. А. М. М., показанията на св. И. С. И. и показанията на св. Г. И. К., които са подкрепени от изготвената от д-р. Д. съдебно – медицинска експертиза, което съдът изцяло кредитира – вещото лице д-р. Д. е категорично, че на 04.10.2022 г. подс. М. е получил разкъсно – контузна рана и ожулване в областта на дясната предмишница, като 5 травматичните увреждания от този вид отговарят добре да са получени при ухапване от куче, респ. при действието на твърд предмет с ограничена повърхност.

Следва да се подчертае, че нито едно друго телесно увреждане не е установено по тялото на подс. М., вкл. и от д-р. Райкова (личния лекар на подс. М.), чиито кабинет е посетил още същия ден след инцидента. Ето защо съдът кредитира показанията на св. М., св. И. и св. К. само и единствено в частта, че подсъдимия е бил ухапан от кучето на тъжителя М..

Предвид липсата на каквито и да е било доказателства за това, че тъжителят М. е нанасял някакви удари, вкл. удари с лопата и/или мотика на подсъдимия – обективни данни и обективни находки за подобно поведение от страна на тъжителя М. напълно липсват, съдът не може да приеме, че частният тъжител М. е нанасял удари на подсъдимия по време на физическото съприкосновение между тях.