Определение № 569 от 05.08.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 569 гр. Ловеч, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500160 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба (вх. № 2284/17.03.2026 г. на РС-Тетевен), подадена от „Ай Тръст“ ЕООД против определение № 130/05.03.2026 г. по ч.гр.д. № 1441/2025 г. на РС-Тетевен в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на длъжника по заповедта Н. М. К. разноски в размер на 255,65 евро.

В жалбата са изложение оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, като се поддържат доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, с оглед ниската с фактическа и правна сложност на делото, респ. извършените от процесуалния представител на длъжника действия - подаване на заявление по утвърден образец, което не следва да се мотивира. В частната жалба е направено искане за отмяна на определението в атакуваната му част, за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и за заплащане на разноските по делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от ответника по жалбата е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за нейната неоснователност, с поставяне на акцент върху конкретното съдържание подаденото възражение против заповедта, и се моли за оставянето й без уважение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Съобщението за изготвяне на съдебния акт е връчено на жалбоподателя чрез ЕПЕП на 09.03.2026 г.

(отворено е от него на този ден), а частната жалба е подадена чрез ССЕВ на 16.03.2026 г., в който ден изтича едноседмичния срок за обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява, че е подадено заявление от „Ай Тръст България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. М. К. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, за следните суми: 2 692,49 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 548,75 лeвa /договорна лихва/ за период 01.03.2025 г. до 06.10.2025 г.; 39,40 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/, представляващи задължение по Договор за кредит № 2999555, сключен между Н. К. и „Кредисимо“ на 26.06.2024 г. за 1 сумата от 3500.00 лв., разсрочена на 24 броя вноски в срок до 30.06.2026 г., и Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството-заявител Ай Тръст, от 26.06.2024 г. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит и съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство АЙ ТРЪСТ е погасило задължението. Със заявлението са претендирани и разноски за платена държавна такса в размер на 58.35 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 1441/2025 г. по описа на Районен съд Тетевен, по което е издадена Заповед за изпълнение № 743/10.12.2025 г. В указания срок от длъжника Н. К., чрез адв.

В. В., е подадено възражение против заповедта, с изложени в него твърдения и представени доказателства за плащане на вземанията по заповедта преди подаване на заявлението за издаването й.

С определение № 130/05.03.2026 г. на РС-Тетевен е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е присъдил в полза на Н. К. разноски в размер на 255.65 евро, представляващи платено от него адвокатско възнаграждение.

От правна страна съдът приема, че определението в обжалваната му част е неправилно.

В случая с подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК е предявена претенция за присъждане на разноските в заповедното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (255.65 евро) според приложен към възражението договор за правна защита и съдействие, поради което първоинстанционният съд правилно е счел, че страната е доказала извършването на разноски.

Възнаграждението в договорения и присъден размер се явява прекомерно, предвид характера на заповедното производство и извършените от процесуалния представител на длъжника процесуални действия, свеждащи се до подадено заявление по образец. Обосноваване на възражението против заповедта за изпълнение не се изисква (чл. 414, ал. 1 ГПК). Достатъчно е в него да се съдържа изявление, отричащо дължимостта на вземанията по заповедта. Предвидените по закон правни последици от подаване на възражението по чл. 414 ГПК настъпват със самото действие по подаването му в срок (чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК) – със или без излагане на каквито и да било мотиви, по които се отричат вземанията по заповедта. В този смисъл изложената мотивировка за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит и за заплащане от длъжника на чистата сума (с прилагане на доказателства за плащанията) е без значение за настъпилите последици по чл. 415 ГПК, вкл. за изхода на конкретното дело, изразяващ се в обезсилване на издадената заповед, поради непредявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. Доколкото подаването на възражение против заповедта за изпълнение изисква единствено спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, за извършване на същото процесуално действие е достатъчна обикновената грижа, постижима при функционалната грамотност на съвременния човек, а не професионална такава, предоставена от адвокат, включително от такъв, със специална квалификация и опит в съответната правна материя. В тази връзка договореното възнаграждение от 500 лева (255.65 евро) не би следвало да се съотнася към размера на вземанията по заповедта за изпълнение, за да се обоснове неговата адекватност на извършеното действие по подаване на възражението по чл. 414 ГПК. Ето защо, присъденият размер на адвокатско 2 възнаграждение следва да бъде намален от присъдените 255.65 евро на 120 евро, която сума е справедливо възмездяване на предоставената правна помощ, според нейния обем и правна сложност, от една страна, а от друга, отговаря на принципите на съразмерност и правото на защита, на които се основават правилата за разпределяне на съдебните разноски по чл. 78 ГПК.

По тези съображения частната жалба е основателна, а обжалваното с нея определение № 130/05.03.2026 г., по ч.гр.д. № 1441/2025 г. на РС-Тетевен, следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени разноски за (заплатено адвокатско възнаграждение) сумата над 120 евро до присъдените 255.56 евро.

Независимо от основателността на частната жалба, претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, доколкото в производствата по спорове относно разноските такива не се следват.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 130/05.03.2026 г., по ч.гр.д. №1441/2025 г., в частта, с която „Ай Тръст“ ЕООД е осъдено да заплати на Н. М. К. разноски по делото (заплатено адвокатско възнаграждение) за сумата над 120 евро до присъдените 255.56 евро.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3