Решение № 1845 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1845 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100504578 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 9497 от 05.06.2023 г. по гр.д. № 65954/2022 г. Софийски районен съд, 125 състав: Отхвърлил предявения от М. И. К., ЕГН **********, против Д. А. Д., ЕГН **********, и Е. Я. Я., ЕГН **********, иск за солидарното им осъждане да заплатят сумата 365 лева – остатък за консумативни разноски за месеци 02.2022 г. и 03.2022 г. и изравнителна сметка от 31.07.2022 г. на „Топлофикация София“ ЕАД; Осъдил Д. А. Д., ЕГН **********, да заплати на М. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 232, ал.

2 ЗЗД сумата от 83.51 лв., представляваща стойност на потребена вода и топлинна енергия в нает имот за месеци февруари и март на 2022 г., потребена електрическа енергия в нает имот в периода 12.02.2022 г. - 05.04.2022 г., както и годишна корекция на отчетената топлинна енергия в нает имот и дялово разпределение за периода 08.05.2021 г. – 05.04.2022 г., заедно със законната лихва от 01.12.2022 г. до плащането, като отхвърлил иска за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 182.50 лева и за задълженията за доставена до наетия имот електрическа енергия за периода 06.04.2022 г. – 13.04.2022 г., за годишна корекция и дялово разпределение относно периода 1

01.05.2021 г. – 07.05.2021 г. и 06.04.2022 г. – 30.04.2022 г., като и за разходи за етажната собственост за месеци февруари и март на 2022 г.; Осъдил Е. Я. Я., ЕГН **********, да заплати на М. И. К., ЕГН **********, на основание чл.

232, ал. 2 ЗЗД сумата от 83.51 лв., представляваща стойност на потребена вода и топлинна енергия в нает имот за месеци февруари и март на 2022 г., потребена електрическа енергия в нает имот в периода 12.02.2022 г. 05.04.2022 г., както и годишна корекция на отчетената топлинна енергия в нает имот и дялово разпределение за периода 08.05.2021 г. – 05.04.2022 г., заедно със законната лихва от 01.12.2022 г. до плащането, като отхвърлил иска за горницата над уважения размер до пълния му предявен размер от 182.50 лева и за задълженията за доставена до наетия имот електрическа енергия за периода 06.04.2022 г. – 13.04.2022 г., за годишна корекция и дялово разпределение относно периода 01.05.2021 г. – 07.05.2021 г. и 06.04.2022 г. – 30.04.2022 г., както и за разходи за етажната собственост за месеци февруари и март на 2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците е осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на по 116.52 лева С решение № 21253 от 22.12.2023 г., постановено по същото дело по реда на чл. 247, чл. 248 и чл. 250 ГПК, което не е обжалвано от страните, е отхвърлено изцяло искането, съдържащо се във въззивна жалба вх. № 173556/19.06.2023 г. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 9497/05.06.2023 г., като: се впише в диспозитива, че искът за заплащане на платената от ищцата сума за корекция на топлинна енергия за 406 лева следва да се уважи за още 69.63 лева; за произнасяне на съда по иск за разходи към етажната собственост и за периода от м. 10. до м. 12.2021 г. и молба, формулирана във въззивна жалба вх. № 173556/19.06.2023 г. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на решение № 9497/05.06.2023 г. в частта за присъдения на ищеца адвокатски хонорар.

Срещу основното решение е подадена въззивна жалба от ищцата М. И.

К., която, съгласно уточнителна молба от 23.10.2024 г. го обжалва в частите, с които исковете са отхвърлени, вкл. в частта, с която е отхвърлено искането й за солидарно осъждане на ответниците. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Налице било вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното решение. По отношение на сумата за топлинна енергия след 2 изравнителната сметка съдът приел за установено, че ищцата е заплатила 406 лв., като ответниците дължат суми не за цялата година, а за 333 календарни дни. Дори да било така, то дължимата сума възлизала на 369.63 лв., а не на 300 лв., както неправилно приел районният съд. По отношение на претенцията за разходи за етажната собственост съдът неправилно приел, че е недоказана по основание и размер. Представената квитанция не била оспорена от ответниците и от нея безспорно се установявало, че наемателите следва да заплатят разходите за етажната собственост. Неправилно също районният съд приел, че вземането за 84 лв. може да е разход по чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, който се дължи от собственика, а не от наемателите. Не била взета предвид клаузата на чл. 13 от договора за наем, съгласно който наемателите дължат разходите за поддържане на общите части, с изключение на тези, които представляват полезни и луксозни подобрения. Освен това съгласно чл. 50, ал. 3 ЗУЕС средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набирали по сметка със специално предназначение, открита на името на председателя на УС (управителя). Видно от представената квитанция било, че въззивницата е заплатила сумата от общо 84 лв. към етажната собственост, тази сума била сбор от дължими такси за изброените месеци, и след като плащането било доказано с квитанция, а не с банково нареждане, както и съобразно размера на месечното плащане (14 лв. месечно), можело да се направи безспорен извод, че сумата представлява именно разход за поддържане на общите части. Освен това ответниците не били оспорили това вземане нито по размер, нито по основание. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмени бележки от 11.12.2025 г.

Въззиваемите страни Д. А. Д. и Е. Я. Я. не са депозирали отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не вземат становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната 3 му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно, и допустимо - в обжалваните части.

Въззивният съд го намира обаче за частично неправилно по следните съображения:

По отношение на искането за солидарно осъждане на ответниците в жалбата не са наведени никакви конкретни оплаквания във връзка с изводите на районния съд. В тази част жалбата е бланкетна, поради което и на основание чл. 269 ГПК решението в тази част следва да бъде потвърдено.

Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 121 ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В случая не се твърди, а и не се установява солидарната отговорност на ответниците да произтича от закона. С договора за наем от 08.05.2021 г. също не е уговорена солидарна отговорност на двамата наематели. Ето защо правилно и в съответствие с практиката на ВКС районният съд е отхвърлил искането за солидарно осъждане на ответниците като е приел, че същите отговарят разделно, всеки за 1/2 от задълженията за консумативни разходи по договора.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, но поради грешка в изчисленията неправилно е определил по реда на чл. 162 ГПК дължимата от ответниците цена на ползваната от тях топлинна енергия в наетия имот за периода на действие на наемния договор.

По делото се установява от приетите платежни документи, че дължимите от ответниците и заплатени от ищцата суми за ВиК услуги, топлинна енергия и ел. енергия за процесния период са в общ размер от 736.66 лв., от които 369.63 лв. – за топлинна енергия след годишното изравняване за 333 календарни дни (за периода 08.05.2021 г. – 05.04.2022 г.). Районният съд неправилно е приел, че дължимата сума за този период е 300 лв. След приспадане на заплатения от наемателите депозит в размер на 500 лв., общо дължимата от ответниците сума за консумативни разходи възлиза на 236.66 4 лв., от която всеки дължи по 1/2 – по 118.33 лв. вместо приетите от първостепенния съд по 83.51 лв.

Доводите в жалбата във връзка с претенцията за разходи за етажната собственост въззивният съд намира за неоснователни. На първо място, с исковата молба са претендирани такива за м. февруари и м. март 2022 г., а не за период м. 10.2021 г. – м. 03.2022 г. Посочването на квитанция за плащане за повече месеци не съставлява индивидуализация на претенцията за различен период. Противно на поддържаното в жалбата, с отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете изцяло, поради което в тежест на ищцата е било да докаже при условията на пълно и главно доказване претенциите си, което не е направено по отношение на тази за разходи за етажната собственост. Наемателите в качеството им на обитатели по смисъла на § 1, т. 5 ЗУЕС дължат разходите за управление и поддръжка на етажната собственост, но не и тези по чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, които се дължат от собствениците. В случая от представената квитанция за плащане на сумата 84 лв. не може да се направи извод какви разходи за посочените месеци е заплатила ищцата. Друг извод не следва и от разпоредбата на чл. 50, ал. 3 (в относимата й редакция) от ЗУЕС, съгласно която средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират в разплащателна сметка със специално предназначение, която се открива на името на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението. Нормата не изключва възможността вноските да се заплащат от етажните собственици в брой, след което да се внасят по разплащателната сметка от управителя/председателя на УС на ЕС. Отделно от това правилно районният съд е приел, че по делото не е доказано от ищцата вноски в какъв размер са били дължими за управление и поддръжка на етажната собственост.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите, с които искът срещу всеки от ответниците е отхвърлен за разликата над 83.51 лв. до 118.33 лв. и вместо това въззивният съд осъди всеки от тях да заплати на ищцата тази разлика, равняваща се на 34.82 лв. (равни на 17.80 евро), като се присъди и законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на 01.12.2022 г. до окончателното плащане. В останалите обжалвани части решението следва да бъде потвърдено.

При този изход, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците 5 следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за първоинстанционното производство в размер на още по 29.37 лв., т.е. по 15.02 евро.

При този изход и изричната претенция от въззивницата, на същата се следват разноски за въззивното производство съразмерно с уважената част от жалбата. Доказано направените разноски са в размер на 25 лв. – държавна такса, и 900 лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от 14.04.2025 г. Общо дължимите разноски съразмерно с уважената част от жалбата са в размер на 325.37 лв., или всеки въззиваем дължи по 162.68 лв., т.е. по 83.18 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 9497 от 05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 65954/2022 г. на Софийски районен съд, 125 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от М. И. К., ЕГН **********, срещу Д. А. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за разликата над 83.51 лв. до 118.33 лв., както и в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от М. И. К., ЕГН **********, срещу Е. Я. Я., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за разликата над 83.51 лв. до 118.33 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: