Решение № 2965 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2965 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110124919 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от П. Г. Г. срещу „ФД“ ООД, ЕИК: ***, с която е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед на работодателя за незаконно и неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „охранител“ при ответника; осъдителен иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на 6462 лв. за периода от 04.03.2025 г. до 04.09.2025 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение въз основа на което заемал длъжността „охранител”. На 04.03.2025 г. със заповед № 1226/05.02.2025 г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ.

Поддържа, че липсва конкретно посочено от работодателя правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че след прекратяване на трудовото му правоотношение не е започвал друга работа на трудов договор, поради което претендира обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца. Сочи, че брутното му трудово възнаграждение било в размер на 1 077,00 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Поддържа, че трудовият договор е сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда - до завършване на определената работа, която съгласно посоченото изменение на трудовия договор, е „охранител“ на обект „Узунджовска“, с оглед на което дружеството е осъществявало охраната на обект „Узунджовска“ до 23.01.2025 г., включително, като считано от 24.01.2025 г. охраната на този обект е прекратена, предвид прекратеното действие на договора за охрана. С прекратяването на охраната на обект „Узунджовска“ е завършена определената по трудовия договор работа и е възникнало основание по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ за неговото прекратяване. Навежда твърдения, че след прекратяването на охраната на обекта е предложил на ищеца да бъде изменено трудовото правоотношение, като на последния е предложена възможност за нова работа на други обекти, която е отказана от страна на ищеца. Позовава се и на изтекла погасителна давност. Въз основа на гореизложеното счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

1

С отговора е предявен и насрещен осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1 744, 93 лв. с твърдения, че ответникът на 14.02.2025 г. поради грешка е платил повторно по банков път на ищеца сумата с основание „заплата за м. януари 2025 г.“ Същата сума била вече платена на ищеца на 05.02.2025 г., поради което твърди, че не му се дължи. Претендира и законна лихва върху тази сума от 15.09.2025 г. до окончателното плащане. Ответникът по насрещен иск счита претенцията за неоснователна, тъй като твърди, че е добросъвестен и задържа сумата на това основание.

С доклада по делото, обективиран в Определение № 38236/15.09.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „охранител“, което е прекратено със заповедз за прекратяване на трудовото правоотношение № 1226/05.02.2025 г.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен трудов договор № 572/12.09.2021 г., сключен между „ФД“ ООД и П. Г. Г., с който служителят е назначен на длъжност „охранител“. В трудовия договор е посочено, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, при работно време на смени и възнаграждение в размер на 650 лв. С допълнително изменение № 2630/29.12.2023 г. договорът е изменен в частта за получаваното възнаграждение, променено на 933 лв. Неразделна част от него е и представената длъжностна характеристика на служителя, в която най-общо са изброени основните трудови функции и задължения в раздел III, изразяващи се основно в охраняване на обект, извършване на пропускателна дейност, проследяване и проверка на лицата посещаващи обекта и др.

Видно от фиш за работна заплата за месец декември 2024 г. служителят П. Г. е получил последно брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лв.

Представена е заповед № 1226/05.02.2025 г., с която работодателят прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. От съдържанието се установява, че това се е наложило поради прекратяване на договор за охрана на обект „Узунджовска“. Върху акта на работодателя е удостоверено връчване на служителя П. Г. от дата 04.03.2025 г., при присъствието на свидетел.

Във връзка със сочените от работодателя причини за прекратяване на трудовия договор, представени са документи, от които изявление от 21.01.2025 г. за развалянето на договор за физическа охрана на обект „Узунджовска“, приемо-предавателен протокол и уведомление от 23.01.2025 г за прекратяването му. Установява се, че считано от 24.01.2025 г. охранителното дружество е спряло да осъществява тази дейност спрямо възложителяетажна собственост на охраняемата сграда.

По насрещната претенция на работодателя са представени два платежни документа – платежно нареждане от 05.02.2025 г. с наредител „ФД“ ООД и получател П. Мицин за сумата от 1744, 93 лв. и основание „заплата м.01.25 г.и обезщетение чл. 224 КТ“, както и платежно нареждане от 14.02.2025 г. между същите страни, за същата сума и с основание за превода „заплата за м.01.25 г.“ Дружеството е изпратило покана за възстановяване на сумата от 12.05.2025 г., която видно от приложената обратна разписка е връчена на П. Г. на 13.05.2025 г.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност и прекратяване на същото. В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на уволнението на основанието, на което е извършено. С оглед релевираното възражение за погасяването на претенцията по давност, в тежест на ищеца е 2 да установи, че е спазил срока за предявяване на претенцията си.

Възражението на ответника за неспазване на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е неоснователно. Исковата молба за оспорване на прекратеното трудово правоотношение е подадена от ищеца на 02.05.2025 г., а както се установи по делото заповедта на работодателя му е връчена при присъствието на свидетел на 04.03.2025 г., тоест преди изтичане на двумесечния срок.

Страните не спорят, а и по делото се установи, че са се намирали в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 572/12.09.2021 г., с който служителят е назначен на длъжност „охранител“. В трудовия договор е посочено, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ.

По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна служителят оспорва издадената от работодателя заповед № 1226/05.02.2025 г., с която на основание чл.

325, ал. 1, т. 4 КТ е прекратено съществуващото между страните трудово правоотношение.

Работодателят е мотивирал заповедта си с прекратяването на договор за охрана на обект „Узунджовска“, където служителят е изпълнявал трудовите си задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завършване на определената работа.

Преценката за законността на уволнението на това основание предполага изследване на характера на трудовия договор, и по-специално неговата клауза за „срок“.

Трудовият договор до завършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, какъвто е процесният, се сключва за изпълнение на определен вид и количество работа, с определено качество. Срокът по него се определя от обема и качеството на работата, която трябва да бъде извършена. Затова тя трябва да бъде определена точно при сключването на договора. Приема се, че този срок не е определен, а е определяем чрез конкретното посочване на уговорената работа, която трябва да се завърши от служителя. Само лаконичното посочване, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ не е достатъчно да го направи срочен трудов договор за завършване на определена работа. Необходимо е в него да се посочи и да се опише конкретната работа до изпълнението и завършването на която се сключва трудовият договор. Например в настоящият случай това би било до завършване на работата по охраняване на обект „Узунджовска“. Не е достатъчно и само назоваване на законовата разпоредба , нужно е нейното описание и в какво се изразява визираната от работодателя работа, за което се сключва договора.

Това становище е застъпено и в непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в:

Решение № 24/30.01.2019 г. по гр.д. № 1339/2018 г. на ІV г.о.; Решение № 10/30.01.2018 г. по гр.д. № 971/2017 г. на ІV г.о.; Решение № 256/15.09.2011 г. по гр.д. № 1379/2009 г. на ІІІ г.о.;

Решение № 166/16.06.2017 г. по гр.д. № 4921/2016 г. на ІV г.о.; Решение № 634/20.11.2009 г. по гр.д. № 2071/2008 г. на ІІ г.о.; Решение № 22/31.01.2012 г. по гр.д. № 450/2011 г. на ІІІ г.о.;

Решение № 1548/28.09.2006 г. по гр.д. № 3240/2003 г. на III г.о. и Решение № 26/06.03.2020 г. по гр.д. № 2603/2019 г. на ІІІ г.о. и др. Приема се, че при този вид срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ работата, за която се сключва трябва да може еднозначно да се дефинира още към момента на неговото сключване. В противен случай, ако работата не е надлежно индивидуализирана, нито е определяема въз основа на други елементи от съдържанието на трудовия договор, липсва уговорка за срок. Такъв трудов договор е безсрочен и не може да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ – поради завършване на определена работа. Индивидуализацията на работата може да бъде извършена и в друг документ, към който трудовият договор препраща (например това може да е длъжностната характеристика на работника или вътрешен акт на работодателя), но и в този случай тя трябва да бъде описана по начин, който позволява недвусмислен извод кога същата се счита за завършена.

В случая в трудовия договор, сключен между страните, е посочено единствено, че същият се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, без да е налице описание на конкретната работа, чието завършване да обуславя прекратяването му. Липсва индивидуализация на определен обем дейност, обект или резултат, който да позволява да се 3 установи кога работата се счита за приключена. Подобна конкретизация не се съдържа и в длъжностната характеристика за длъжността „охранител“, в която са изброени общо трудовите функции и задължения – охранителна и пропускателна дейност, обход и контрол.

От нейното съдържание не може да се изведе нито конкретен обект, нито определена по вид и обем работа, нито критерий за нейното завършване. Не е посочено, че служителят е назначен за изпълнение на дейност по охрана на конкретен обект, нито че договорът е обвързан с продължителността на договор между работодателя и трето лице. Следователно срокът по договора не е определен, нито определяем към момента на сключването му. Видът и обемът на работата не могат да бъдат изведени нито от самия договор, нито от съпътстващите го документи от трудовото досие.

Впоследствие, действително през 2024 г. е сключен допълнително споразумение към първоначалния трудов договор от 2021, с което е изменен първоначалния трудов договор между страните и е посочено място на работа – конкретен обект „Охранители Узунджовска“. Без да се сочи конкретен адрес, изобщо не е посочено, че като завърши тази работа там, договорът ще се прекрати. Изобщо не може с обратно действие да се предвижда конкретна работа до завършване на която трудов договор ще се прекрати, при положение че три години по-рано в договора такава работа не е предвидена изобщо, нито е предвидено конкретно такова прекратителен срок. Посочването в договора на правна норма не го превръща в срочен, тъй като в съдържанието му липсва посочени такива конкретни обстоятелства нито в договора от 2021 г., нито в анекса, поради което и в практика и доктрината се приема, че в тази хипотеза е налице безсрочен трудов договор, което следва от анализа на конкретното му съдържание и на всички допълнителни споразумения към него.