Решение № 9949 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9949 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело №

20251110155353 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „.......“ ЕАД срещу „......“ ЕООД, с която са предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.149,ал.3 вр.чл.150,ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата 117,10 лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. до 31.03.2024 г. в недвижим имот магазин ..., находящ се в гр. ....., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 26,28 лв. – законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2023 г. до 06.11.2025 г.; сумата от 15,72 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 10.11.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 4,12 лв. – законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 06.11.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 3390/2025 г. по описа на РС .......

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, тъй като същият е собственик на процесния имот и като такъв потребител на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че били приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ. Твърди, че през процесния период доставял на ответника топлинна енергия, която не била заплатена.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „......“ ЕООД, чрез адв. И.-......, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва между страните да има подписан договор за продажба на топлинна енергия. Заявява, че в процесния период ответникът не е ползвал имота, поради сключен с трето лице договор за наем от 01.05.2023 г., като наемното правоотношение продължавало и до днес. Оспорва, че имотът бил топлоснабден, като посочва, че последният е със самостоятелен отделен вход към улицата, в него нямало монтирани отоплителни тела – радиатори, щранг-лири и пр., през него не минавали нито хоризонтални, нито вертикални щрангове (тръби), които да са свързани към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.149,ал.1,т.3 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия се 1 извършва на основата на писмен договор при общи условия, когато отношенията по доставка на топлинна енергия възникват между топлопреносното предприятие и лице, което ползва отдадената енергия за небитови нужди.

В §1,т.33в от ЗЕ е дадена легална дефиниция на понятието "небитов клиент", а именно - това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро. Въпреки че самата разпоредба е непрецизно формулирана, от съдържанието и може да се изведе логически, че небитов клиент е клиент, който закупува енергия за цели извън битово-семейните, а именно – за извършване на промишлена или търговска дейност, или занаят.

Преди изменението на разпоредбата на чл.149,ал.3 от ЗЕ през 2021 г. юридическо лице можеше да придобие качеството на клиент на топлинна енергия единствено по реда на чл.149,ал.1, т.3 от ЗЕ – т.е. само въз основа на сключен писмен договор с топлопреносното предприятие. С изменението на разпоредбата през 2021 г. се предвиди, че когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда - етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ – т.е. облигационната обвързаност в този случай се счита за възникнала между страните по силата на закона, като в отношенията им по осъществяване на продажбата на топлинна енергия се прилагат публично известени общи условия.

С оглед твърденията на ищеца и статута на процесния имот – магазин, съдът е дал правна квалификация на предявения главен иск по чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.149,ал.3 вр.чл.150,ал.1 от ЗЕ, като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът-юридическо лице реално се е помещавало в обект в сграда в режим на етажна собственост, поради което продажбата се е осъществила при публично обявени общи условия, които са го обвързвали през процесния период; стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на възнаграждението за дялово разпределение на същата.

Видно от приетото по делото писмено доказателство - договор за наем, се установява, че между ответника от една страна и трето неучастващо в настоящия процес лице – „......“ ЕТ е възникнало наемно правоотношение по силата на така сключения договор, считано от 10.01.2023 г. за срок от 5 години, като ответникът в качеството си на наемодател е предоставил на това лице за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот, за който ищецът претендира да е доставена и незаплатена топлинна енергия. Процесният период, за който ищецът претендира да е била доставена енергия, която не му е била заплатена, е считано от 01.07.2023 г., т.е. в рамките на действието на договора за наем.

От така установените данни съдът приема, че категорично се доказва, че ответникът – юридическо лице не се е помещавало в процесния недвижим имот – магазин, поради което и при липса на първата предвидена в закона предпоставка – реално ползване, помещаване в обекта, се налага извод за неоснователност на предявения главен иск, основан на твърдения за възникнало облигационно отношение по силата на закона, за което са били приложими публично известени общи условия.

Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да беше предявен евентуален иск, основан на твърдения за неоснователно обогатяване, то изводът на съда не би бил по-различен, доколкото от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в имота липсват отоплителни тела, щрангове, занулени са показанията на водомера, затапени са щранговете в колекторната кутия, като няма никакви данни, че до магазина е доставена топлинна енергия, която да е била потребявана.

С оглед неоснователността на предявения главен иск, като неоснователни следва да се отхвърлят всички акцесорни такива- за мораторни лихви и за цена на услуга за извършено дялово разпределение.

Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ответникът, като на същия следва да му бъде присъдена сума в размер на 356 евро – разноски за исковото производство и 51,13 евро за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „.......“ ЕАД, ЕИК: .......... срещу „......“ ЕООД, ЕИК: ..... положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.149,ал.3 вр.чл.150,ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата 117,10 лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. до 31.03.2024 г. в недвижим имот магазин ..., находящ се в гр. ....., ведно със законната лихва от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 26,28 лв. – законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2023 г. до 06.11.2025 г.; сумата от 15,72 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 10.11.2025 г. до окончателното изплащане; сумата от 4,12 лв. – законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 06.11.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3390/2025 г. по описа на РС .......

ОСЪЖДА „.......“ ЕАД, ЕИК: .......... да заплати на „......“ ЕООД, ЕИК: ..... сума в размер на356 евро – разноски настоящото производство и сума в размер на 51,13 евро за производството по ч.гр.д. № 3390/2025 г. по описа на РС .......

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му от страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3