Решение № 20 от 16.01.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … град Кърджали, 16.01.2023 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ..…….… в публично заседание ……..…… на петнадесети ноември .......................................................................................................................... през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР

АТАНАСОВ при секретар …………………………… Павлина Петрова,

…….......………..….………. като разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов ........................................ административно дело №256 ...... по описа за ..................

2022 година

........................................ и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от В.Я.И. от ***, с

ЕГН **********, лично в качеството си на физическо лице и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Версаж и Сие – В.И.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №217 от 26.05.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт, на жалбоподателя са установени задължения за:

- данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от 2015 год., в размер на: главница – *** лева и лихви – *** лева

- данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, за периода от 2016 год., в размер на: главница – *** лева и лихви – *** лева или общо главница, в размер на *** лева и лихви, общо в размер на *** лева.

Жалбодателката заявява в жалбата, че не е доволна от постановеното решение и счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, като твърди, че за периода/вероятно ревизирания/, органите по приходите са изложили констатации, като неправилно приели, че е налице несъответствие между реализираните от нея доходи и извършените разходи за 2015 и 2016 год. и че неправилно като начално салдо към 01.01.2015 год. са определили средства в размер на *** лева, като не са обследвали приходите и разходите ми – нейните и на семейство й за предхождащите ревизирания период години. Твърди също, че неправилно са приели, че в преписката липсвали доказателства за върнат заем, които получили със съпруга й от И. А. П. Тези констатации счита за неправилни и твърди, че това е така, тъй като ревизиращите органи не кредитирали предоставените от нея и съпруга й доказателства, а именно - писмени обяснения от Е. И. П., за действителността на взаимоотношенията ни със съпруга й. Твърди също, че в производството не били взети предвид приходите и доходите от извършваната от тях дейност като ЕТ и продажбата на наследствено имущество и че в тази връзка, в производството липсвали събрани доказателства, а това е било изцяло в задължение на ревизиращите органи, относно получените от тях парични средства. Жалбоподателката твърди, че сумите, които е получила, са с напълно установен произход, за което в ревизионното производство била представила доказателства и че в процеса на ревизионното производство били предоставили всички притежавани от нея със съпруга й документи, включително и снимков материал на касата, където били съхранявани паричните средства, договори с охранителна фирма и др., които въобще не били взети предвид при изясняване на фактическото състояние на нещата. Според жалбоподателката, неправилно ревизиращикте органи не ги приели и кредитирали, в резултат на което са достигнали до неправилен краен извод, обективиран в обжалвания ревизионен акт и че ревизиращите органи неправилно, в резултат на всичко това, са приели, че не е разполагала с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера на извършените от нея разходи за периода 2015 – 2016 год., поради което неправилно са определили задължения в размер, по-висок от действителния. Поради това счита, че задължението, в размер на *** лева -главница и в размер на *** лева – лихва, е неправилно определено, а изводите в ревизионният акт намира за необосновани и постановени в резултат на превратно тълкуване на фактите и неполагането от страна на органа по приходите на всички усилия за изясняване на обективната истина, съгласно задължението му по чл.3 от ДОПК. Жалбоподателката сочи, че административният орган, в съответствие със задълженията си по чл.37, ал.1 от ДОПК, е следвало да обсъди всички събрани доказателства/както тези, служебно събрани, така и тези, събрани по нейна инициатива/ и след това да ги подложи на обективна преценка и анализ, а вместо това бил подложил на преценка само тези доказателства, събрани служебно от органа по приходите, като дори и те били непълни, както и твърди, че са игнорирани доказателствата, представени от нея в хода на ревизионното производство и че това е обстоятелство, навеждащо до извода за непълно проведено ревизионно производство, водещо до отмяна на РА.

Не на последно място, жалбоподателката счита, че неправилно и в нарушение на административнопроизводствените правила, ревизиращите органи са провели ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК, без да са налице законовите предпоставки за това. Сочи, че за да се приложи производството по чл.122 от ДОПК при установяване на дължимия данък, следва да е налице т.нар. „особен случай”, който да препятства извършването на ревизия по общия ред, измежду които настоящият случай не е и че хипотезите на тези особени случаи са изчерпателно посочени в чл.122 от ДОПК и следва да бъдат конкретно установени от страна на органа по приходите при условията на пълно и главно доказване. Сочи също, че само когато органът е доказал по безспорен начин наличието на предпоставките на чл.122 от ДОПК, може производството да протече по особения ред на чл.122 от ДОПК и че предполагаемото наличие на основанията на чл.122 от ДОПК от страна на административния орган не води до възможността ревизията да бъде извършена по особения ред предвиден в закона, респ., облагането да бъде извършено по аналог. Счита, че това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при извършената ревизия, ограничаващо правата на данъчнозадълженото лице и също водещо до отмяна на обжалвания ревизионен акт.

На основание изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив, с който е определено задължение общо в размер на *** лева - главница и лихви за всички периоди, представляващи допълнително установени задължения за внасяне на данък по чл.17 от ЗДДФЛ, ведно с определените лихви, като неправилен и незаконосъобразен. Жалбоподателката моли също така, да й бъдат присъдени разноските за водене на настоящото дело.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката В.Я.И. от ***, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - адв.М.Ч. от АК-***, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата като основателна и поддържа изложените подробни съображения в същата. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че ревизиращият орган е извършил проверката, която е непълна, неточна и не съответства на обективната действителност. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък на разноските.

От процесуалния представител на жалбоподателката е поискан и срок за представяне на писмена защита, като такъв е даден от съда, но в този срок, а и свед него, писмена защита не е представена.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция

„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призоваван за съдебните заседания не се явява и не се представлява. От гл.юрисконсулт К.К.С. - главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив, процесуален представител на Дирекция „ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП, преди съдебните заседания са депозирани две молби, в които заявява, че оспорва подадената жалба от В.Я.И., лично и като ЕТ „Версаж и сие - В.И.”, като необоснована и недоказана. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди обжалвания ревизионен акт, предвид съображенията, изложени в потвърдителното решение на директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, както и такива, които ще изложи в писмена защита в определен от съда срок. Моли, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” - Пловдив юрисконсултско възнаграждение, както и моли, съдът да има предвид, в случай, че се претендира възнаграждение за един адвокат, над минимума по Наредба № 1/09.07.2004 год., то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено.

В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съборажения в подкрепа на обжалвания ревизионен акт. В същата отново моли да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП” - Пловдив юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредба №1 на ВАдвС от 09.07.2004 год., за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, видно от прието като доказателство Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.6/,

Решение №217 от 26.05.2022 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт №Р-16000921006167-091-001 от 18.03.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, е връчено по електронен път на датата 27.05.2022 год., в 10:11 часа, на електронен адрес/e-mail адрес/ - *** и ***, с IP адрес ***. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали, на датата 09.06.2022 год., регистрирана в деловодството с Вх.№ИТ-00-5655/09.06.2022 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/, като след изпращането й на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, там е регистрирана с Вх.№96-00-139/13.06.2022 год. От горното следдва, че жалбата е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването по електронен път на Решение №217 от 26.05.2022 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16000921006167-020-001 от 02.11.2021 год., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от началник сектор в ТД на НАП – Пловдив/л.77/, по отношение на жалбодателката В.Я.И., с посочен адрес ***, с ЕГН **********, с регистрация като едноличен търговец с фирма ЕТ „Версаж и Сие – В.И.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, съответно адрес по чл.8 от ДОПК - ***, с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди е както следва: 1. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год.; 2. ДОО - за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год.; 3. Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год.; 4. Вноски за Универсален пенионен фонд – за самоосигуряващи се – за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2016 год., като е определено ревизията да бъде извършена от екип в състав: 1. М. И. П. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2. С. М. З. - главен инспектор по приходите, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Според приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.75/, ЗВР №Р-16000921006167-020-001 от 02.11.2021 год. е била връчена електронно на 03.11.2021 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 03.11.2021 год. е била активирана на 03.11.2021 год., от IP адрес *** и документът е изтеглен от имейл ***.