Решение № 884 от 10.07.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 683/2026
- Вид
- Решение № 884
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 56, ал. 8 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 8 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 884 гр. Пазарджик, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря С. Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220100683 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл. 59, ал. 11 във връзка с ал. 3 от СК.
Ищецът И. К. П., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** чрез пълномощника си адвокат А. Г. от Адвокатска колегия – Пазарджик твърди, че с ответницата Р. И. Г., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** са бивши съпрузи и родители на ненавършилите пълнолетие деца Й. И. П.а, ЕГН ********** и Я. И. П.а, ЕГН **********.
След развода упражняването на родителските права по отношение на децата било предоставено на майката. Счита, че доколкото и двамата родители са заявили желание за предоставяне на родителските права, в най-добрия интерес на децата е съвместното упражняване на родителските права. В тази насока изтъква, че има достатъчно добри доходи и разполага с подходящи социални контакти, за да се грижи за децата съвместно с тяхната майка.
Моли да бъде постановено решение за съвместно упражняване на родителските права и задължения по отношение на двете деца, като съдът служебно определи конкретни мерки за всеки родител и се произнесе по всички останали задължителни елементи при определяне на родителски права.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Р. И. Г. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
1
Твърди, че с одобреното от бракоразводния съд споразумение е уговорен свободен режим на лични отношения между бащата и двете деца.
Оспорва твърдението на ищеца, че реализира доходи, като се позовава на негови твърдения в обратната насока по гр.д. № 2825/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Твърди, че през периода от 04.10.2024 г. до 13.06.2025 г. ищецът е дарил и продал идеални части от свои недвижими имота, поради което вече не притежавал жилищни имоти и обитавал без правно основание собственото жилище на брат си Л. К. П., който завел против него гр.д. № 3803/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за ,,извеждане от жилището“, а ищецът завел против брат си гр.д. № 4066/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което претендирал направените подобрения в жилището му.
С влязла в сила присъда ищецът бил осъден за неплащане на издръжка на децата в период от почти четири години, като през последните осем месеца отново не заплащал издръжка, поради което подала жалба до Районна прокуратура – Пазарджик.
С решение по гр.д. № 477/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик било установено, че ищецът е извършил домашно насилие спрямо нея.
Също така ищецът бил подписал декларация с нотариална заверка на подписа за пътуване на децата в чужбина, но отказвал да я предостави в оригинал, което наложило тя да заведе гр.д. № 253/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за даване на разрешение за конкретно пътуване в чужбина на детето Й. И. П.а.
Поддържа, че от постановяване на решението за развод единствено тя се грижила за децата, а ищецът изобщо не участвал в живота на децата и не проявявал интерес към тяхното развитие и образователен процес, като в тази насока посочва, че в продължение на шест месеца ищецът не знаел, че детето Я. И. П.а вече е ученичка в І клас, а не посещава детска градина.
Оспорва твърдението на ищеца, че между тях съществуват добри отношения, като твърди, че отношенията им са трайно и сериозно влошени, което е пречка за съвместно упражняване на родителските права.
Сочи също, че децата са изградили стабилна, спокойна и предвидима среда на живот и всяка съществена промЯ. в установения режим би се отразила негативно върху тяхното емоционално и психическо развитие.
Моли да отхвърляне на иска.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Страните са родители на ненавършилите пълнолетие деца Й. И.
П.а, родена на 31.08.2012 г., и Я. И. П.а, родена на 02.09.2017 г. по време на сключения между страните граждански брак, прекратен с развод по 2 взаимно съгласие по гр.д. № 4482/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Съгласно постигнатото между съпрузите споразумение упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен свободен режим на лични отношения с родените от брака деца при предварителна уговорка между съпрузите или по искане на децата.
Ищецът няма действащ трудов договор, като последният му трудов договор е прекратен през 2008 г. Няма данни за осигуряване през периода от 01.01.2025 г. до 31.03.2026 г., няма подадени ГДД по ЗДДФЛ за 2024 г. и 2025 г., нито изплатени доходи в справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2024 г. и 2025 г.
Признат е за виновен по НОХД № 1220/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за неплащане на издръжка и по АНД № 445/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие.
Към настоящия момент против него се води ДП № 628/2026 г. по описа на РУ Пазарджик за неплащане на издръжка по жалба на ответницата.
Съгласно изготвения по делото социален доклад основни грижи за децата се полагат от майката. Задоволени са базовите им потребности от храна, облекло, здравни потребности и образование. Децата имат избран личен лекар, не страдат от хронични и наследствени заболявания. Майката и децата живеят в апартамент, собственост на майката и нейната сестра, заедно с бабата по майчина линия. За децата има самостоятелна стая, която е оборудвана с необходимите за възрастта принадлежности. При проведен телефонен разговор с бащата същият е заявил, че ще се установи в хотел в к.к.
Слънчев бряг, но не е предоставил конкретен адрес. Майката работи по трудов договор като детска учителка с месечно трудово възнаграждение в размер около 1 050,00 евро. Няма информация за трудови доходи и заетост на бащата. В грижите за децата майката може да разчита на помощта на своята майка и на сестра си, която живее в София. През учебната 2025/2026 г. детето Й. е ученичка в VІІ клас на ОУ ,,*****“, гр. Пазарджик.
Класната ръководителка е определила Й. като ,,перфектна“. Споделила е, че тя посещава редовно училище, справя се много добре, спазва дисциплината, има поддържан външен вид, а майката посещава родителските срещи. Класната ръководителка никога не е виждала и комуникирала с бащата. През учебната 2025/2026 г. детето Я. е ученичка във ІІ клас в ОУ ,,*****“, гр.
Пазарджик. Според класната й ръководителка Я. се справя добре с учебния материал, не отсъства, спазва дисциплината. Определя я като темпераментна, много активна, включваща се в класните занимания и училищни екскурзии. Според нейните впечатления детето е добре обгрижвано, облечено подходящо за сезона. Майката посещава родителските срещи и се интересува от детето. През учебната година бащата не е търсил контакт с нея. Детето се води и взема от училище от майката и бабата по майчина линия. По наблюдения на социалните работници между децата и майката има изградена 3 емоционална и доверителна връзка. Децата са споделили, че с майка си се чувстват спокойни и могат да споделят с нея, а когато са с баща си се притесняват и не са ,,толкова отпуснати“. Й. е споделила, че й е ,,мъчно“ за майка й, защото тя ги подтиквала да се виждат с баща им, но те не искали и баща им обвинявал за това майка им. С баща си децата се виждали винаги, когато поискат, като решенията за това вземат сами. Бащата е посетил ОЗД при ДСП Пазарджик и е депозирал становище, приложено към социалния доклад.
Свидетелката С. П. Г., майка на ответницата, установява, че живее с нея и децата в едно жилище. Срещите между децата и баща им винаги били стимулирани от майка им, но били много кратки по 10-20 минути и в повечето случаи децата се връщали разстроени, защото срещата протичала със скандали. Бащата навиквал децата по една или друга причина и говорел непрекъснато против майка им и свидетелката. За последните рождени дни на децата не ги поздравил, нито получили подаръци. Не ги поздравил и за Коледа. През миналата година за периода от около 7-8 месеца изчезнал от живота им. Децата били радостни, когато той не ги търсил, защото вдигал много скандали. Дори се случвало свидетелката да вика полиция, защото той не им разрешавал да ходят на народни танци и на английски език.
Свидетелката ги водела, но по идея на децата трябвало да се придвижват по по-заобиколен начин, за да не го срещнат случайно. Голямата внучка вече била тийнейджър и се срамувала от тези скандали, защото се случвали и пред нейни съученици или пред танците. През годините бащата никога не бил покривал първичните потребности на децата от храна и облекло, въпреки че продал три имота. След развода на родителите децата никога не били преспивали при баща си, нито оставали при него за по-дълго време. Не ги бил води на кино, нито на сладкарница. В последните 6 месеца на два пъти им обещал да ги заведе на изложба в Пловдив, те се облекли и го чакали, но той така и не дошъл. Той бил настроен много негативно към образованието. Една от последните му караници към малкото дете била за това, че не е научило глаголицата. Не искал децата да са в училището, в което майка им ги била записала. Последните три месеца той не бил търсил контакт с децата. Обикновено се обаждал по Вайбър и децата търсили или майка си, или баба си за подкрепа. Те изпитвали някакъв страх и срам от него, особено като били на улицата, защото не знаели в какъв изблик ще изпадне той и се чувствали неудобно пред съучениците си. От септември 2025 г. бащата не бил плащал издръжка. През 2023 г. или 2024 г., вечерта преди насроченото дело за издръжка, превел на майката 18 000,00 лева за дължимата издръжка за няколко години назад. Майката непрекъснато казвала на децата, че той им е баща и има нужда да се виждат с него, но те били наранени. След срещи с него питали дали може да се казват Генови, а не П.и.
Свидетелката Е. Г. Ч., без родство със страните, установява, че познава ответницата повече от 4 години. Двете й дъщери били записани в детската градина, в която ответницата била учителка. Ежедневно били навън заедно с 4 децата. Ищецът многократно идвал на местата, на които те били с децата, и създавал смут и напрежение между децата, държейки се арогантно и неадекватно. Миналата година, след 18:30 часа той дошъл на Тортата с едно куче. Започнал да се върти в кръг около децата с много странни движения и да притеснява малкото дете Я., задавайки й въпроси. Започнал да обижда ответницата в присъствието на майките и на деца под 7-годишна възраст. Децата се уплашили, а Я. се разплакала и се притеснила. Ответницата през цялото време си мълчала. Също така, многократно когато водела сутрин децата на детска градина, свидетелката виждала ответницата изключително притеснена, защото ищецът й звънял по телефона и й пращал текстови съобщения с обиди, закани и заплахи, които свидетелката била виждала. Ищецът не полагал каквито и да било грижи за децата. Не плащал издръжка, против него имало издадени заповеди за защита, не се опитвал да има контакт с децата. Ответницата многократно подтиквала децата да му се обадят, за да се видят с него, но при контактите с него те се виждали за 10-15 минути. В жилището му нямало никакви условия, в които децата да пребивават и нощуват.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 8 от СК майката заяви, че не желае съвместно упражняване на родителските права, тъй като децата били много спокойни и щастливи, когато били вкъщи с нея. Режимът на лични отношения с баща им бил свободен и тя никога не възпрепятствала срещите между тях. Даже в повечето случаи ги подтиквала да се срещат с него и да му се обаждат. Децата все по-рядко имали желание да му се обаждат, защото той все по-често бил ядосан и се дразнел от най-малките неща, например как са облечени или за това, че голямата дъщеря носила очила. Срещите между тях били в рамките на 10-20 минути, като правили обиколка на техния квартал и в повечето случаи децата се връщали разстроени, защото през цялото време баща им или говорил против нея и майка й, или срещу ръководителя на народните танци, или срещу училището, което той не признавал като институция. Не се съобразявал с желанието на децата. Случвало се е в учебен ден той да иска да ги вземе в 10:00 часа и при неин отказ считал, че тя нарушава решението. Имало седмици, когато се виждали 2-3 пъти за по 10-15 минути. Имало случаи, когато не се виждали няколко седмици и при негови позвънявания децата настръхвали, защото не знаели в какво настроение ще е. Имало случаи, когато той в рамките на една седмица не ги търсил. Миналата година не позвънил в продължение на 2-3 месеца, дори за рождените им дни. В момента ищецът живеел в етаж от кооперация. Условията били умопомрачителни. Не ставало за живеене. Имало една стая, в която бил струпан багаж от десетки години, две стаи, в които имало по едно легло, и една всекидневна, в която било хаос. Нямало телевизор. Към момента нямало ток. Децата оставали с преспИ.е при него само веднъж, когато преди две години тя била на обучение. Обадили й се вечерта да ги вземе, но тя не могла и им се наложило да преспят там.