Решение № 437 от 01.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пловдив, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330208219 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 7497 от 18.11.2021 г. на Началника на отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, с което на Г. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин / лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.

"а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата не се оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.

Релевира се единствено възражение в насока, че НП следва да се отмени, тъй като процесното МПС било управлявано от жалбоподателя в служебно качество. Алтернативно поддържа се искане за намаляване размера на наложената глоба до минималния такъв. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба. По същество се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, като моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира 1 юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото изменение. Съображенията в тази насока са следните:

В процесните АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на нарушението по които липсва спор между страните:

На 25.10.2021 г. , в 09,23 часа, на път I – 8, км. 208 + 650 в посока Пазарджик – Пловдив, жалбоподателят управлявал и осъществявал движение на МПС с три оси марка „Ивеко“, модел „АД380Т“, с рег. № ***.

В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

При измерено разстояние между осите 1,37 метра, сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е 26, 860 тона, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата.

Измерването е извършено с техническо средство ел. везна DFW – KR № 118873 и ролетка 1308/ 18 /5м/, като ППС превозвало пясък.

Съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7, ППС е тежко.

Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че същото е извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

За така измерените параметри на ППС при проверката, жалбоподателят не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на 2 извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.

Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП.

Към момента на проверката жалбопадателят е осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от Наредбата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата.

За установеното против жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 0008191 от 25.10.2021 г. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от Закон за пътищата, вр. чл. 37, ал.

1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения. Получил и препис от него.

Въз основа на съставения акт, било издадено обжалваното НП, с което на В. на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В постановлението било отразено, че нарушението е извършено за първи път.

Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, изцяло споделима от настоящата съдебна инстанция се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства – трудов договор № 11592/ 13.05.2021 г., копия на лична карта и свидетелство за регистрация на 3

МПС част II, Заповед № РД – 11 – 1232/ 28.10.2021 г., Заповед № РД – 11 – 1267/ 17.10.2019 г.; разписка, ЕС декларация за съответствие, Сертификат за съответствие; Заявление № АУ000293 – 19072/ 16.04.2021 г. , Приложение № 1 към заявлението за проверка, Протокол за проведено обучение, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя З.. Последните съдът кредитира изцяло като логични, последователни и съответни на останалите доказателстевни източници, поради което базира фактическите си изводи и въз основа на тях.

От правна страна съдът намира следното:

При извършена проверка на обжалвания акт, съдът не установи пороци, които да са основание за неговата отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени процесуалните правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощени органи, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна и при издаването им не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до тяхната отмяна.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя В. нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската 4 техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал.3.

Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС е било претеглено с надлежното техническо средство, видно от приложените по делото сертификати за одобрен тип и извършена проверка и съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като се е установило претоварване, а и същото не е било оспорено. Резултатите са снети от компетентен орган, предвид наличния протокол, относно извършено обучение за боравене с техническото средство. Законосъобразността и начина на измерването се потвърждава от показанията на разпитания по делото свид. З..

На следващо място, процесното ППС отговаря на легалната дефиниция на "извънгабаритни ППС", съгласно Параграф 1, т. 1 от ДР на Наредбата, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/ или тежките ППС по чл. 3. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за този вид МПС, когато рaзстоянието между тези две оси е от 1, 3 включително до 1, 8 м., то сумата от нaтовaрвaнията на ос, нa една двойнa ос, следва да бъде сумата от 18 t (19 t). Предвид измереното се достига до извод, че управляваното от жалбоподателя ППС е било претоварено на двойната ос с разликата от 19 000 кг. до 26 860 кг.

Въпреки това жалбоподателят е управлявал процесното ППС, на посочените в АУАН и НП време и място, ползвайки същия път без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ).

Нарушението е извършено виновно, тъй като *** е бил абсолютно наясно, че процесното ППС е пренатоварено, разполагайки с кантарна бележка какво и колко всъщност превозва.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и е наложено наказание по реда чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, според която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.

5

1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

В аспект на горното изцяло неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че субект на нарушението следва да бъде превозвачът, а не наказаният водач на ППС, тъй като същият е изпълнявал служебните си ангажименти. Субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП може да бъде както превозвач, така и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, в случая водачът на ППС.

В разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП за субект на нарушението е изискано да бъде всяко физическо лице, което управлява МПС в нарушение на установената забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, а предвид нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП, водачът, като физическо лице, е измежду административнонаказателно отговорните лица в това му качество. Освен това в квалификацията на нарушение е направена връзка с нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, която изрично предвижда водачите като административнонаказателноотговорни лица в тези случаи. Все в тази връзка и с оглед пълнота на изложението следва да се подчертае, че жалбоподателтят, в качеството на водач на ППС, е бил длъжен да знае, дали последното е "тежко" и при наличие на такива данни, да не допуска движение в обхвата на пътя, ако няма разрешение за това, респ. не е заплатил необходимите такси. В този смисъл не са малко на брой местата от пътната инфраструкрура, които са забранени за преминаване от МПС над определен тонаж, за такова обстоятелство следва да индикират и самите превозни документи, в които са отразени подобни данни. Ето защо всеки един професионален шофьор от съответната категория, е длъжен да знае колко тежко е ППС, което управлява, за да съобразява това. В противен случай всеки нарушител би черпил права от собственото си противоправно поведение.