Определение № 297 от 11.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Пловдив, 11.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000441 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274ал.1т.2 ГПК във връзка с чл.248ал.3изр.2 ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 23622/9.VІІ.2024год. от З. „О.“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано заедно от изпълнителните директори А. П. Л. и Р.К.Д., чрез пълномощника му адв. Г. Б. Х. от САК, срещу определение № 701/3.VІ.2024год. постановено по т.д.№721/2023год. на Пловдивски окръжен съд, ХХ състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл.248ал.1 ГПК, като неправилно. Счита, че безкритичното възприемане от първоинстанционния съд на мотивите на Решението от 25.І.2024год. по дело С-438/2022год. на СЕС е обосновало грешните му изводи. ПОС не се е съобразил в новосформираната практика на ВКС по повод постановеното решение на СЕС, касаещо определянето на размера на дължимите адвокатски възнаграждения. Мотивите на ПОС противоречат и на практиката на СЕС, инкорпорирана в решение от 28.VІІ.2016год. по дело С-57/2015год. В случая обаче, не може да бъде прието, че е несправедлив резултат, ако се присъдят претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. За образуването и воденето на производството, ответното дружество е направило разноски, които съгласно чл.78ал.4 ГПК следва да бъдат възстановени от насрещната страна, която неоснователно е образувала съдебно производство срещу З. „О.“ АД гр.С., след което е оттеглила исковете по причини, които не са свързани с поведението на ответника. Ако не се присъдят направените от ответника разноски, у ищците ще се породи чувство, че същите няма да понесат санкции за противоправното си поведение. Те могат да образуват безброй много дела, без от поведението им да има последици. Счита, че постановяването на подобни актове от съда поражда порочни практики в обществото, сред което се заражда чувство за липса на последици от злоупотребата с процесуални права. За да се дисциплинират страните, ще следва ищците да понесат последиците от своето поведение, като заплатят направените 1 от ответното дружество разноски, в размера, посочен в представения списък по чл.80 ГПК.

Намаляването на размера на разноските, според жалбоподателя представлява своеобразна санкция, която води до порочни практики в обществото. Моли въззивният съд да отмени определението на ПОС в частта, с която е оставена без уважение молбата му за присъждане на разноски по делото над 480лв. до направените 4 428лв., като постанови ново определение по чл.248ал.1 ГПК, с което му присъди допълнително сумата от 3 948лв., представляваща разликата между присъдените разноски от 480лв. и дължимите разноски от 4 428лв.

В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба вх.

№27316/14.VІІІ.2024год. от адв. Х. А. З., като пълномощник на ищците Н. П. Г., ЕГН **********, Н. Т. Т., ЕГН ********** и Г. Н. Г., ЕГН **********, с възражение за нейната неоснователност. Считат, че молбата на З. „О.“ АД гр.С. по чл.248 ГПК е недопустима и неоснователна, и подадената частна жалба също е недопустима. Сочат, че в исковата молба като ответник неправилно, поради допусната очевидна фактическа грешка, като ответник е посочено З. „О.“ АД гр.С.. Но в петитума, в обективната и правна обстановка по исковете, както и в приложените към исковата молба доказателства, е посочена правосубектната и процесуално правоспособна страна по настоящия правен спор З. “Д.“ АД гр.С.. След получаване на исковата молба и доказателствата към нея, недобросъвестно и в нарушение на морала и добрите нрави, З. „О.“ АД гр.С., действащо чрез пълномощника му адв. Г. Б. Х., се е включил в настоящето производство ясно съзнавайки, че застрахователното дружество не е надлежна страна в процеса, а са договорени и платени разноски за хода на цялото производство. След като ответното застрахователно дружество не е надлежна страна в процеса, то няма право на разноски по делото. Освен това на адв. Г. Б. е платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в процеса на застрахователното дружество, което на практика не е осъществено. Той е изготвил само отговор на исковата молба, което процесуално действие не е с фактическа и правна сложност, защото от приложените към исковата молба доказателства е било видно, че З. „О.“ АД гр.С. не е надлежна страна в процеса. Ето защо присъденото от първоинстанционния съд минимално възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС е справедлив размер на извършените от пълномощника адв. Г. Х. процесуални действия. Ето защо моли въззивният съд да отмени изцяло определение №701/3.VІ.2024год. по т.д.№721/2023год. на ПОС, ХХ състав, алтернативно, ако счита, че на ответното застрахователно дружество се дължат разноски за подадения отговор на исковата молба, съобразявайки се с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78ал.5 ГПК, да определи разноски, съобразени с изискванията на Наредба №1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, прие за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл.248ал.3изр. второ ГПК във връзка с чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирано лице- пълномощника на ответника З. „О.“ АД гр.С., ЕИК*** и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт на 2 първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА ЖАЛБА, по следните съображения:

Безспорно е, че т.д.№721/2023год. по описа на Пловдивски окръжен съд, ХХ състав, е образувано по искова молба вх.№36588/29.ХІ.2023год., подадена от ищците Н. П.

Г., ЕИК ********** от гр.С., Н. Т. Т., ЕГН ********** от гр.С. и Г. Н. Г., ЕИК ********** от гр.С., чрез процесуалния им представител адв. Х. А. З. от САК, с която срещу ответника З.

„О.“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори А. П. Л. и Р.К.Д., са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ, като втория ищец Н. Т. Т. е претендирал обезщетение в размер на 30 000лв. за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания от причинените му телесни увреждания при ПТП, настъпило на 4.І.2021год., по вина на водача на лек автомобил „Ф.“ с рег. №*. П.К., ведно със законните лихви, считано от 22.VІІ.2022год.- датата на предявяване на застрахователна претенция пред З. „Д.“ АД гр.С. до окончателното му изплащане, а първият и третия ищци Н. П. Г. и Г. Н. Г. са претендирали обезщетения в размер от по 4 000лв. за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания от причинените им телесни увреждания при ПТП, настъпило на 4.І.2021год., по вина на водача на лек автомобил „Ф.“ с рег. №*. П.К., ведно със законните лихви, считано от 22.VІІ.2022год.- датата на предявяване на застрахователна претенция пред З. „Д.“ АД гр.С. до окончателното им изплащане.

От приложените към исковата молба писмени доказателства е видно, че лекият автомобил „Ф.“ с рег.№ *, чийто водач А. П.К. виновно е причинил процесното ПТП, има З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите пред З. „Д.“ АД гр.С.. Пред това застрахователно дружество пострадалите лица-ищци по делото, са предявили застрахователни претенции на 22.VІІ.2022год., и съответно З. „Д.“ АД гр.С. е изплатил на 5.Х.2022год. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Н. П. Г. в размер на 1 500лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Г. Н. Г. в размер на 1 500лв. и обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Н. Т. Т. в размер на 17 424.80лв.

С разпореждане №3097/30.ХІ.2023год. по т.д.№721/2023год. на ПОС исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на посочения в исковата молба ответник З. „О.“ АД гр.С. за отговор в срока по чл.367 ГПК.

В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба вх.

№39686/28.ХІІ.2023год. от ответника З. „О.“ АД гр.С., ЕИК ***, чрез пълномощника му адв.

Г. Б. Х. от САС, който е посочил, че предявените срещу застрахователното дружество искове са неоснователни, тъй като З. „О.“ АД гр.С. не е надлежна страна по предявените искове, поради липсата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“ с рег.№* при ответното застрахователно дружество. Оспорил е исковете, поради липса на виновно и противоправно поведение на водача А. П.К., като е направил и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лица-ищци по делото. Към отговора на исковата 3 молба е представено пълномощно на адв. Г. Х. за изготвяне на отговор на исковата молба и процесуално представителство на застрахователното дружество по делото до влизане в сила на решението, представен е списък на разноските по чл.80 ГПК за заплатен адвокатски хонорар в размер на 4 428лв. с ДДС, договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за изплащане на адвокатския хонорар по банков път.

Със заявление вх.№9992/19.ІІІ.2024год. адвокат Х. З., като пълномощник на ищците, е оттеглил предявената искова молба на основание чл.232 ГПК.

С определение №385/20.ІІІ.2024год. по т.д.№721/2023год. на ПОС, ХХ състав, производството по делото е прекратено на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на исковете от страна на ищците.

С молба вх.№12954/11.ІV.2024год. З. „О.“ АД гр.С., ЕИК *** моли съда , на основание чл.248ал.1 ГПК във връзка с чл.78ал.4 ГПК да допълни постановеното определение за прекратяване на производството по делото, като му присъди направените разноски в размер на 4 428лв. с ДДС.

С определение № 701/3.VІ.2024год. по т.д.№721/2023год. на ПОС, ХХ състав, на основание чл.248ал.1 ГПК е допълнено определение №385/20.ІІІ.2024год. по т.д.

№721/2023год. в частта за разноските, като са осъдени ищците Н. П. Г., ЕИК ********** от гр.С., Н. Т. Т., ЕГН ********** от гр.С. и Г. Н. Г., ЕИК ********** от гр.С. да заплатят на З.

„О.“ АД гр.С., ЕИК *** направени по делото разноски в размер на 480лв. с ДДС, на основание чл.78ал.4 ГПК, като е оставена без уважения молбата по чл.248 ГПК в останалата и част за присъждане на разноски над уважения размер от 480лв. с ДДС до претендирания размер от 4 428лв. с ДДС.

Първоинстанционният съд е приел, че молбата по чл.248ал.1 ГПК е допустима и основателна, доколкото съгласно чл.78ал.4 ГПК ответникът има право на разноските и при прекратяване на делото, какъвто е настоящия случай. При определяне на размера на дължимите разноски за подадения отговор на исковата молба от ответното застрахователно дружество, ПОС се е съобразил с направеното още в исковата молба възражение по чл.78ал.5 ГПК от ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на застрахователното дружество, както и с решението на СЕС по дело С438/2022год. Приел е, че в конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение, които съдът следва да присъди в полза на ответника, не следва да бъдат съобразявани с конкретните размери на адвокатско възнаграждение по Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да бъде определено в съответствие с реалните цени на адвокатските услуги за действително извършените процесуални действия по делото, които се изчерпват с подаване на отговор на исковата молба, в която е допусната грешка при посочване на легитимирания ответник, в срока по чл. 367 ГПК. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършените правни действия по делото, без да се дава оценка на същите, както и вида на производството, в които са извършени – по чл. 367 и сл. ГПК. Поради това и е присъдил 4 разноски в размер на 480лв. с ДДС.

Въззивният съд счита, че определение №701/3.VІ.2023год. по остановено по т.д.№721/2023год. на Пловдивски окръжен съд, ХХ състав е валидно и допустимо. Молбата за изменение на постановеното прекратително определение в частта му за разноските чрез неговото допълване с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, е подадена в срока по чл.248ал.1 ГПК за неговото обжалване от надлежно легитимирано лице-ответника З. „О.“ АД гр.С.. При прекратяване на производството по делото, на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на предявените искове от страна на ищците, както е в случая, ответникът, съгласно чл.78ал.4 ГПК, има право на разноски, като в случая искане за присъждане на такива адв. Г. Б. Х., като процесуален представител на ответника З. „О.“ АД гр.С. е заявил своевременно с молба вх.№12954/11.ІV.2024год.. Безспорно е, че ответникът З. „О.“ АД гр.С. не е дал повод за предявяване на исковете на ищците срещу него, тъй като няма валидно застрахователно правоотношение за лек автомобил „Ф.“ с рег.№*. Определението на ПОС е и правилно постановено в частта за присъдените на ответника З. „О.“ АД гр.С. разноски в размер на 480лв. с ДДС за подадения отговор на исковата молба и оставяне без уважение на молбата по чл.248 ГПК в частта над присъдените 480лв. с ДДС до претендираните разноски от 4 428лв. с ДДС.