Решение № 327 от 04.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Перник, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720106525 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес: гр. София, ул. Ястребец 23Б, представлявано от Милен Жеков – изпълнителен директор против Р. К. В., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ***** № ***.

С определение № 443/11.02.2026 г. като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Професор Г. Павлов № 3.

Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2022 г. – месец април 2024 г. ответникът е бил собственик на топлоснадбен имот, находящ се в сграда етажна собственост, с административен адрес: гр. София, общ. ********,ул. ***** №*. вх. *, магазин **, партер. Сочи, че въпреки че ответникът е бил поканен да сключи договор с ищеца за доставка на топлинна енергия, същият не се е отзовал. Независимо от това, се излага, че ответникът като собственик на недвижимия топлоснабден имот, има качество на потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ.

Поддържа, че през периода месец май 2022 г. – месец април 2024 г. е доставял в топлоснабдения имот топлинна енергия на стойност 3437.97 лв./1757.81 евро/, която ответникът не е заплатил. Твърди, че в изпълнение на ЗЕЕЕ е сключил договор за извършване на услугата разпределение на топлинна енергия с „Техем - сървисис“ ЕООД, за изпълнението, на която се дължи възнаграждение в общ размер на 57.54 лв. /29.42 евро/, 1 което също не е заплатено от ответника. Сочи, че поради забавата ответникът дължи и обезщетение за забава за периода от 01.07.2022 г. до 27.01.2025 г. съответно в размер на 721.61 лв. /368.95 евро/ и 12.55 лв. /6.42 евро/.

Ищецът твърди, че за вземанията си към ответника е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК въз основа на което е образувано ЧГД № 1328/2025 г. по описа на ПРС. Сочи, че същото е уважено изцяло и е издадена ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 от ГПК, като са събрани данни, че той не живее на адреса.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1757.81 евро, представляваща незаплатена стойност за доставена топлинна енергия през периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г. за топлоснабден имот, с административен адрес: гр. София, общ. ********,ул. ***** №*. вх. *, магазин ** партер и сумата от 29.42 евро – стойност на услугата разпределение на топлинна енергия за периода месец май 2022 г. до месец април 2024 г., с които ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно с обезщетение за забава в размер съответно на 368.95 евро и 6.42 евро за периода от 01.07.2022 г. до 27.01.2025 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2025 г., за които вземания е издадена ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1328/2025 г. по описа на ПРС.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. С него исковете са оспорени. Ответникът твърди, че претендираните суми не са изчислени неправилно. Счита, че той не дължи възнаграждение за услугата дялово разпределение, тъй като стойността на тази услуга е включена в цената на доставената топлинна енергия. Излага, че обстоятелството, че ищецът не е посочил в петитума на исковата молба недвижимия имот, за който е доставяна топлинна енергия е основание за отхвърляне на предявените искови претенции.

Заявява възражение по чл. 111 от ЗЗД, като твърди, че претендираните суми са погасени по давност.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове и да присъди направените разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител.

В съдебно заседание третото лице – помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, редовно призовано, не е изпратило представител.

Съдът, като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на 2 парично задължение по чл. 410 от ГПК с вх. № 31728/30.01.2025 г. е образувано ЧГД № 5456/2025 г. по описа на СРС, преобразувано в ЧГД № 1328/2025 г. по описа на ПРС.

Заявлението е уважено изцяло. С издадената ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК № 693/03.04.2025 г. длъжникът Р. К. В. е задължен да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3437.97 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия, с административен адрес: гр. София, ул. ***** № *, вх.*, магазин ** , партер, инсталация *********** за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., сумата от 721.61 лв. – лихва за периода от 01.07.2022 г. до 27.01.2025 г., сумата от 57.54 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода от месец май 2022 г. до месец април 2022 г. , сумата от 12.55лв., представляваща лихва за периода от 01.07.2022 г. до 27.01.2025 г. и разноски в размер на 84.59 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като връчителят е събрал информация от лице, с посочена самоличност, че адресатът не живее на адреса и се е установил извън територията на Република България.

Със съобщение, връчено на заявителя на 21.10.2025 г. са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането му в едномесечен срок от съобщаването.

Настоящата искова молба е подадена в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

От изложеното следва, че установителният иск, предмет на делото е предявен за вземане, за което е издадена ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, при събрани данни от лице с установена самоличност, че същия не живее на адреса, като е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Затова е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основетелен.

По делото е представен нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело № 148/2000 г. на нотариус Р.Р., рег. № *** в РНК, от който е видно, че на 27.03.2000 г. ответникът е придобил в собственост недвижим имот, представляващ магазин № **, находящ се в гр. София, ул.

*****.

Видно от писма изх. № П-*****/24.09.2024 г., ведно с разписка за доставяне, изх. № П*****/27.02.2024 г., изх. № П-******/27.11.2023 г., П-*****/14.08.2023 г. ищцовото дружество е изпращало уведомления до ответника за дължимите суми за доставена топлинна енергия в собствения му недвижим имот. Не са представени доказателства за получаването им от същия.

Представен е договор от 03.06.2015 г., с който „Топлофикация - София“ ЕАД е възложила на „Техем сървисис“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение.

Видно от протокол за проведено общо събрание на 08.05.2002 г. на етажните собственици на сграда в гр. София, ул. ***** № 5 и договор № ****/17.09.2002 г. е, че по решение на общото събрание на етажната собственост е сключен договор между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД, с който е възложено на последния да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и 3 вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително и издаването на обща и индивидуална сметка срещу заплащане на стойността и монтажа на уредите и абонаментна такса.

От представената справка за абонатен № ***********, се установява, че през периода – месец май 2022 г. – месец април 2025 г. в процесния топлоснабден обект, представляващ магазин, е доставена топлинна енергия на обща стойност 3498.51 лв.

По делото са приети съдебно –техническа и съдебно икономическа експертизи, изготвени от вещите лица Б. Й. и Я. А.. Съдът кредитира заключенията на експертите, като пълни и обосновани, дадени с необходимите професионални знания и опит.

От съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния период отчетените по електронен път показания към всяко първо число на месеца от общия топломер на абонатната станция, обслужваща сградата, етажна собственост, са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване. Отчитането на общия водомер е извършвано дистанционно и ежемесечно. Нетната топлоенергия общо по отчетни периоди съвпада с отразената в изравнителните сметки. Разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД. За процесния имот е разпределяна топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване.

ФДР е разпределяла топлоенергията в съответствие със ЗЕ и приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г.

За процесния период ФДР е разпределяла по партида на ответника прогнозна енергия за отопление, която е изравнявана с разпределената му такава, определена по изчислителен път – отдадена от сградната инсталация, определена служебно – отдадена от отоплително тяло в помещение стая, както и определена по норматив за БГВ, кето е отразявано в индивидуалните изравнителни сметки.

Вещото лице е установило, че доставената в процесното жилище топлинна енергия през спорния период е на обща стойност 3492.54 лв., с равностойност на 1785.51 евро.

Начислени са и такси за дялово разпределение в общ размер на 57.55 лв.

От съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния период са приспадани технологичните разходи от отчетената ежемесечно брутна енергия.

Технологичните разходи са изчислени вярно съгласно т. 4.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г.

Експертът е констатирал, че общият топломер, като средство за търговско измерване е проверяван по съответния ред през 2021г. и 2024 г. и същият е годен за извършване на измерване.

От приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество за процесния период по партида на топлоснабдения имот са начислявани прогнозни суми за топлинна енергия за подгряване на вода и за отопление на обща стойност 3437.97 лв. или 1757.81 евро. Услугата дялово разпределение е извършвана от „Техем сървисис“ ЕООД. Начислени са суми за дялово разпределение на топлинна 4 енергия в общ размер на 55.35 лв. или 28.30 евро и лихва за забава съответно в размер на 722.41 лв. или 369.36 евро и 15.39 лв. или 7.87 евро.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

От цитираната разпоредба следва, че отношенията между ползвателя на топлинна енергия и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по- горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.

Наличието на право на собственост или право на ползване върху топлоснабден обект е достатъчно за възникване на облигационно отношение между доставчика и потребителя на топлинна енергия. Сключването на договор между тях не е задължително условие за пораждане задължението на ползвателя да заплаща доставената му топлинна енергия.