Решение № 956 от 14.04.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7366/2025
- Вид
- Решение № 956
- Подписан
- 14.04.2026
- В сила
- 06.05.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ВЛАДИМИРОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 125 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в", пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б", предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 956 гр. Бургас, 14.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20252120107366 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представляван от управителите Х.М.М., П.В. и В.Т. против В. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, чрез адвокат П. Г. – БАК, със съдебен адрес: гр. Б., *** за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 350 лева главница по договор за потребителски кредит № ****** от ***г., сумата от 17.52 лева договорна лихва за периода от 14.08.2020г. до 28.09.2020г., сумата от 148.51 лева мораторна лихва за периода от 28.09.2020г. до 11.08.2025г., ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК - 18.08.2025г. до изплащането.
Твърденията са, че ответника е сключил с кредитора „Сити кеш“ ООД договор за потребителски кредит от ***г. за сумата от 350 лева, като кредитът е трябвало да бъде върнат на 1 вноска до 28.09.2020г. Според ищеца, договорът е сключен валидно по електронен път, но дори и това да не е така, то договорът следва да се счита за сключен с предаване на сумата по кредита в полза на ответника. Той не е изпълнил в срок своите задължения да заплаща вноските. В последствие, на 13.01.2022г. кредиторът е прехвърлил с цесия вземанията си по договора в полза на ищеца. Крайният падеж на договора е настъпил, но длъжникът не е платил дълга. За цесията длъжникът бил уведомен, на имейл адрес. Ако се приеме, че това уведомяване е нередовно, ищецът моли уведомяването да се счита извършено с връчване на исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на исковете.
Ответникът чрез процесуалния си представител е подал отговор, в който счита иска за допустим, но неоснователен. Исканата от ищеца сума не съответства на реално дължимата по договора, тъй като не са представени точни разчети на начислените лихви, такси и др. съгласно изискванията на ЗПК и ЗЗД, относно доказване на размера на задълженията. Освен това според чл.9 ЗПК начислените лихви и неустойки не могат да 1 бъдат неразумно високи и трябва да са пропорционални на основния дълг. Така исканата сума включва необосновани високи допълнителни такси, което я прави неоснователна.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б “в“ от ЗЗД.
Претендираното вземане произтича от договор за бърз кредит, сключен на ***г., с уговорен падеж за връщане на сумата 28.09.2020г., като задължението е било с еднократно задължение. Счита, че е приложима тригодишна давност, като същата е започнала да тече от датата на падежа 28.09.2020г. и е изтекла на 28.09.2023г. До изтичане на срока не са били предприети действия, прекъсващи давността по смисъла на чл.116 от ЗЗД. Извършената цесия не представлява действие, прекъсващо давността. Поради това, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането е било погасено по давност.
Излага, че до настоящия момент не са представени доказателства за валидно и надлежно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, поради което цесията не е породила действия спрямо длъжника. Твърди, че претендираната договорна възнаградителна лихва в размер на 17.52 лв., начислена за период 14.08.2020г.28.09.2020г. споделя съдбата на главното вземане и е погасена с изтичане на тригодишната погасителна давност на 28.09.2023г. Претендирата законна лихва за забава в размер на 148.51 лв., начислена за период 28.09.2020г. - 11.08.2025г., представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, б „в“ ЗЗД и е погасена по давност. При положение, че главното вземане е погасено по давност, не се дължат и акцесорните вземания за лихви, поради което същите следва да бъдат отхвърлени изцяло. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 99, във вр. чл.
79 ЗЗД.
По делото е присъединено електронно ч.гр. д. № 1147/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесните суми и съдът намира предявения установителен иск за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че между ответника - кредитополучател и кредитора „СИТИ КЕШ“ ООД е сключен договор за паричен заем Кредирект Гратис № ****** от *** г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 350 лв. при годишен лихвен процент от 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 48,61 %. Уговорено е връщане на сумата на 1 брой погасителна вноска, ведно с възнаградителна лихва и краен срок на погасяване - 28.09.2020 г., обща сума за плащане 367,52 лв. Съгласно договора било уговорено и заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 183,48 лева.
Представена е разписка за извършено плащане от ***г. с наредител „СИТИ КЕШ“ ООД и получател В. Х. Х. за сумата от 350 лв. чрез системата за електронни плащания на ePay.bg, което е един от уговорените в чл. 19, ал. 1 от Общите условия начини на усвояване на заемната сума.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „АПС БЕТА България“ ЕООД и „СИТИ КЕШ“ ООД от 13.01.2022г. и извлечение от приложение 1/13.01.2022 г., с които вземането на „СИТИ КЕШ“ ООД спрямо В. Х. Х. е прехвърлено на „АПС БЕТА България“ ЕООД. По силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите от 14.01.2022г., „АПС БЕТА България“ ЕООД е упълномощен да уведоми всички длъжници по приложение 1/13.01.2022г. към договора за цесия за извършената цесия. В уведомително писмо, адресирано до ответника, ищецът, действайки като пълномощник на „СИТИ КЕШ“ ООД, е направил изявление, че въз основа на договор за цесия от 13.01.2022г. на „АПС БЕТА България“ ЕООД са прехвърлени всички вземания 2 по договор за кредит № ****** от ***г. По делото няма доказателства изявлението да е достигнало до длъжника.
В тази връзка следва да се разгледат възраженията на ответника за неуведомяването му за извършената цесия, които съдът намира за неоснователни. По делото е представен договор за цесия и извлечение от приложение 1 към него и двата от дата 13.01.2022г., в което прехвърленото вземане е ясно конкретизирано с номер на договора, длъжник, размер на вземането по пера, като същите отговарят на посочените в договора за заем. Съгласно решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II ТО, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо, възражението за непротивопоставимост на договора е неоснователно.
Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая липсват доказателства в тази връзка. Ето защо, след като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на препис от исковата молба, длъжникът не може да възразява по отношение на претенцията на цесионера за реално изпълнение поради липсата на уведомяване, след като не е изпълнил на предишния кредитор (вж. Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).
По отношение на процесния договор за потребителски кредит намира приложение ЗПК, като съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК на съда е вменено задължението служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът намира, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочената такса, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна. На следващо място посочената такса несъмнено се явява разход по кредита и е следвало да бъдат включени в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така уговорената такса по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Отделно от това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да 3 преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът приема, че не са спазени посочените изисквания на ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен. Съгласно чл.
23 ЗПК, ответникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви, вкл. договорна лихва и лихва за забава или други разходи.
За пълнота на изложението следва да се разгледа и възражението на процесуалния представител на ответника за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания.
В тази връзка съдът намира следното:
За погасяване на задължението за главница по процесния договор за заем е приложим 5 годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.
"в", пр. 2 ЗЗД вземанията за лихви, каквито представляват и претендираното неплатено договорно възнаграждение и лихвата за забава, пък се погасяват с тригодишната давност.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл.
115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД). Искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл.
125 ГПК). Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият случай. В разглеждания казус падежът на погасителната вноска по договора за кредит е 28.09.2020 г. Следователно 5-годишният давностен срок за главницата е започнал да тече считано от датата на крайния срок на процесния договор за заем - 28.09.2020 г. При това положение същият ще изтече на 28.09.2025 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 18.08.2025 г., от който момент се счита за предявен и искът по чл. 422 ГПК, тъй като кредиторът в случая е спазил 1-месечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Искът за главница е подаден преди изтичане на 5-годишния давностен срок. Това води до извод, че вземането за главница не е погасено по давност и искът за главница е изцяло основателен и доказан в пълния заявен размер от 350 лв.
Разпечатката съдържа 31 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/465b1027-8e60-4f94-b225-5ed63fbbe757