Протокол № 175 от 19.10.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 175 гр. Варна, 18.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500369 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Въззивникът А. П. П., редовно призован, явява се лично, представлява се от адвокат М. М. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от първата инстанция.

Въззиваемите А. А. П. и П. А. П., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат Б. Р. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.

Вещото лице Т. Х. О. , редовно призован, явява се лично, депозирал заключение в срок.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АДВ. М.: Няма пречки, моля, да се даде ход.

АДВ. Р.: Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА

476/21.09.2023 г.:

ДОКЛАД , съобразно определение

№

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от А. П. П., чрез процесуалния му представител адв.

М. М., против решение №672/05.06.2023г., постановено по гр. д. №1501/22г. по описа на ВОС, гр. о., с което: 1/ са отхвърлени предявените от А. П. П. против А. А. П. и П. А. П. искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на по 1/4 ид. ч. за всеки от тях от жилищна сграда с адм. адрес гр. Варна, ж. к. “Бриз“, ул. „Д-р Любен Попов“№28Б, построена по документ за собственост в УПИ XXXVII-1857, в квартал 30, 21- ви м.р. по плана на гр. Варна, а по КККР представляваща: 1. сграда с идентификатор №*** със застроена площ от 144 кв.м., на два етажа, с предназначение - друг вид за обитаване, с разгърната разтроена площ от 288 кв.м., с мазе с площ от 70 кв.м. и 2. сграда с идентификатор № *** по КККР, със застроена площ от 58 кв.м. на един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, ведно с правото на строеж върху ПИ с идентификатор №***, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 2/ е осъден А. П. П. да заплати на П. А. П. сумата от 2000лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.

Въззиваемите А. А. П. и П. А. П. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Б. Р. поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

В жалбата са направени следните доказателствени искания: 1/ да бъде допусната СТЕ със задача: в. л., след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки в район „Приморски“ при община Варна, да даде заключение относно датата на завършване на грубия строеж на процесната сграда; 2/ да бъде допуснат до разпит един свидетел за установяване на обстоятелството, че строителството на процесната сграда е 2 извършено от въззивника след прекратяване на брака му. Излага се, че посочените искания са били направени своевременно от страната пред първоинстанционния съд, но същият неоснователно ги е оставил без уважение. В отговора по въззивната жалба въззиваемите молят исканията да бъдат оставени без уважение, т. к. не са необходими за събиране, доколкото сочените обстоятелства са установени от представено по делото и неоспорено писмено доказателство. Молят да им бъде дадена възможност за водене на един свидетел за установяване на обстоятелството, че конструкцията и покривът на процесната сграда са били изградени към 20.09.1999г., както и, че Т. и А. П.и не са били във фактическа раздяла. Излагат, че своевременно са направили искането си за допускане на соченото доказателство пред първоинстанционния съд, но неправилно последният не го е допуснал.

В първото проведено пред първоинстанционния съд о.с.з. на 09.02.2023г., след разпределяне на доказателствената тежест между страните и даване указания на ищеца, че не сочи доказателства относно твърденията си за датата на завършване на грубия строеж на сградата, същият, чрез процесуалния си представител, е поискал допускане на СТЕ със задача установяване момента на завършване на грубия строеж на сградата съгласно съставена документация, както и даване възможност за водене на един свидетел за установяване на няколко обстоятелства, едно от които моментът на завършване на грубия строеж на сградата. Исканията му са оставени без уважение. В отговора си на исковата молба ответниците са направили искане за ангажиране на гласни доказателства относно липсата на фактическа раздяла между страните, етапа на завършеност на сградата към 2000г. и годината на напускане на сградата от майката на ответниците и бивша съпруга на ищеца. С определението си по чл.140 от ГПК първоинстанционният съд е оставил искането им без уважение.

С цитираното определение № 476/21.09.2023 г. съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза с посочената задача и е дадена възможност на страните да водят по един свидетел за установяване на твърдяните от тях обстоятелства.

АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам подаденият писмен отговор.

АДВ. Р.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият писмен 3 отговор.

СЪДЪТ докладва, че вещото лице е депозирало в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. № 6950/10.10.2023г. по назначената съдебно-техническа експертиза.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане самоличността и изслушване на вещото лице:

Вещото лице Т. Х. О. – 65 г., български гражданин, женен, неосъждан, без служебни и лични отношения със страните по делото. Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК, същият обещава да говори истината.

Вещо лице О.: Поддържам представеното заключение.

АДВ. М.: Когато правихте проверка в район „Приморски“ и в РДНСК, дали случайно Ви се представи такъв протокол, който да е подписан от общинската, районната администрация, за степен на завършеност на етап „груб строеж“?

В. Л. О.: При проверката в район „ Приморски“ всички документи, които ми бяха показани, са тези, които съм изброил. Такъв протокол или удостоверение за степен на завършеност не ми е показван.

АДВ. М.: В приложените към акт обр. 15 документи са описани в т.4.6.

„констативни актове от 22.04.2003г. за резултати от извършена проверка на нива изкоп, цокъл, корниз и било“. Тези документи случайно да ги видяхте или да бяха приложени?

В. Л. О.: Не. Тези документи не са ми показвани, а при проверката в РДНСК там не ни предоставят документите - просто по молбата изпълняват и когато ме извикаха, те ми казаха, че разполагат с тези документи и искам ли копия от тях. Това е, но аз първични документи не съм виждал при тях.

АДВ. М.: Като специалист в тази сфера знаете ли някакъв друг способ, начин, метод, да може да се установи точна дата на завършване на груб строеж?

В. Л. О.: Друг начин не намерих, тъй като единственото, с което разполагам е този акт обр. 14, който е приложен и към делото.

АДВ. Р.: В изброените актове посочвате акт образец 12 от 16.08.1999г.

4 и акт образец 12 от 08.10.1999г., като тези протоколи касаят ел. работи, съответно вътре и вън от сградата. Можете ли да кажете възможно ли е да се положи ел. захранване преди сградата да е завършена на етап груб строеж и да е положен покрива?

В. Л. О.: Задължително е поне да бъдат изградени стените, тъй като ел. инсталация без стени няма как да се положи. Покривът може да не е бил съвсем завършен, но в такъв случай, за да не се рискува, може да се положи инсталация на първи етаж, когато имаме вече плоча, някакво покритие, а на втория етаж може да се изчака.

ВЪПРОС НА СЪДА: Какво представлява външно ел. захранване – т.4.16 от акт обр. 15?

В. Л. О.: Актовете образец 12 – това са за скрити работи. Те удостоверяват това, че са положени ел. проводници и може да се започват последващите довършителни работи. Когато ние имаме монтирано главното разпределително табло /ГРТ/ външното ел. захранване може да се извърши и без преди това да е положена вътрешната ел. инсталация. Това вече е предпочитание и възможности в зависимост и от възможностите на електроразпределителното дружество.

Поставянето на главното разпределително табло се прави на по-късен етап, но няма строго определена технологична зависимост. Акт образец 12, който е за ел. работи, удостоверява това, че са сложени разпределителните кутии, конзоли, но това логически няма как да бъде направено ако нямаме стени. За да положим тази инсталация трябва да имаме стени.

ВЪПРОС НА СЪДА: Относно т.4.7 от акт образец 15 – посочения строителен протокол какво удостоверява?

В. Л. О.: Това е за връзката на сградната канализация с уличната канализация и уличния водопровод.

АДВ. Р.: Относно акт от 17.06.1999г. за скрити работи за канализацият.4.14 – в кой момент се съставя този акт и кои са тези скрити работи, които касаят канализацията?

В. Л. О.: Трябва да се разбира, че е вътре в сградата и такъв акт се съставя тъй като обикновено канализацията е вкопана – частично в пода и изцяло в стените, а също може да имаме хоризонтална канализация, която е 5 на най-долното ниво. Тя също е разпределителна - от нея вече тръгват вертикалите за етажите. В тези скрити работи попадат точно тези канализации. Това означава, че е положена канализацията и се разрешават последващите работи – замазки, мазилки и други.

ВЪПРОС НА СЪДА: Относно т. 4.17 и т. 4.18 от акт образец 15 – какво представляват тези разрешителни за водопроводно и канализационно отклонение, издадени 2 години след акт обр. 12 за „В и К работи“, описан в т.

4.12 от същия документ?

В. Л. О.: По принцип винаги се изгражда вътрешната разпределителна мрежа, след което се правят външните връзки, понякога и обратното се прави, но няма строга зависимост в това. В зависимост от възможностите е. Може и след 5 години да се извадят тези разрешителни. Това обикновено се прави от самите дружества и когато те се отзоват тогава. Има някои сгради, които са напълно готови, но не са присъединени и не могат да се въведат в експлоатация. Тези разрешителни се дават от съответните дружества – попълва се документацията, отива се при тях, дава се това разрешително, след което те се вкарват в график, защото обикновено това се прави от самите дружества. Вероятно тогава процесната сграда е била пред комисия, пред издаване и тогава трябва да се направят тези присъединявания, за да бъде въведена тя в експлоатация. Тези разрешителни се дават от Вик и съответното електроразпределително дружество за района. Присъединяването става от техни екипи.

ВЪПРОС НА СЪДА: Теоретично, ако може да ни кажете, защо актовете, съставени по време на строителството, описани в акт обр. 15 се различават от тези в акт обр. 16 (раздел Б, т. 3)?

В. Л. О.: Това и на мен ми направи впечатление, но го отдавам на допусната техническа грешка на попълващия съответния документ. Акт обр.

15 е първият документ, който се попълва, с който сградата се предава от строителя на възложителя, а акт обр. 16 вече се съставя от РДНСК и е свързано с въвеждането в експлоатация.

АДВ. Р.: Споменахте, че е възможно да се полага на етапи ел. захранването. Този протокол, който касае ел. работите вътре в сградата, имате ли някакви данни или индиции, от които да съдите, че е положен ел. захранване само на първия етаж или само на втория етаж?