Решение № 5730 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5730 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100508395 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 20064547/31.10.2022 г. по гр.д. № 64340/2020 г. по описа на СРС, 161 състав, поправено с решение № 20074913/17.01.2023 г. по гр.д. № 64340/2020 г. по описа на СРС, 161 състав, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, предявени от Р. Н. П., като жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 5000 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от разследването и повдигането на обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, за което ищецът е признат за невиновен с присъда от 25.11.2016 г. по НОХД № 21633/2015 г. по описа на СРС, НО, 9 състав; 350 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до погасяването, представляваща обезщетение за имуществени вреди (разходи за адвокатска защита) от разследването и повдигането на обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, за което ищецът е признат за невиновен с присъда от 25.11.2016 г. по НОХД № 21633/2015 г. по описа на СРС, НО, 9 състав.

Жалбоподателят - Прокуратурата на Република България, твърди, че решението 1 е неправилно. Сочи, че по делото не е доказано ищецът да е претърпял вреди, които да са в причинна връзка с процесното обвинение. Освен това, присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критериите по чл. 52 ЗЗД. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът по жалбата – Р. Н. П., оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. Н. П. с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 7650 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, което е завършило с влязла в сила оправдателна присъда;

350 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2020 г. до погасяването, представляваща обезщетение за имуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, което е завършило с влязла в сила оправдателна присъда.

Ищецът – Р. Н. П., твърди, че с влязла в сила присъда от 25.11.2016 г. по НОХД № 21633/2015 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, е оправдан в качеството му на подсъдим по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. Сочи, че в резултата на осъщественото наказателно преследване е имал качеството на обвиняем и подсъдим, като до приключване на делото с оправдателна присъда е изминал продължителен период от вземе. Сочи, че осъщественото наказателно преследване е имало неблагоприятни последици спрямо него, причинило му е притеснения, срам, отразило се е негативно на социалните му и професионални контакти, тъй като е било свързано с деяние, осъществено по повод професионалната му дейност. Освен посочените болки и страдания същият е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за защита във връзка с повдигнатото му обвинение. Ето защо, е предявил посочените погоре искове.

С обжалваното решение искът за неимуществени вреди е уважен частично до сумата в размер на 5000 лв., а искът за имуществени вреди – изцяло за сумата в размер на 350 лв.

Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която исковете са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно 2 и допустимо в обжалваната част.

Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенциите, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В допълнение следва да бъде посочено и следното:

На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Ищецът извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при твърденията, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно преследване, завършено с постановяване на оправдателна присъда. За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: повдигнато срещу него обвинение за извършване на престъпление, по което обвинение е бил оправдан с влязла в сила присъда; претърпени имуществени и неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, по което е оправдан с влязла в сила присъда, какъв е размерът на претърпените имуществени вреди.

При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда по НОХД № 21633/2015 г., Р. Н. П. е оправдан в качеството му на подсъдим по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 29.10.2015 г. по ДП ЗМ № 15216/2014 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. 43190/2013 г. по описа на СРП, предявено на ищеца на 04.11.2015 г., последният е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по 311, ал. 1 НК – затова, че на 05.11.2012 г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а“ НК, заемащо служба в държавно учреждение – призовкар към Софийски районен съд, в кръга на службата си е съставил официален документ – разписка от 05.11.2012 г. към съобщение № 42163 по гр.д. № 31327/2012 г. по описа на СРС, 59 състав, адресирано до „Р.К.“ ООД, в която разписка е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че „на посочения адрес няма такава фирма. Няма офис или администрация на фирмата“, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства по гр.д. № 31327/2012 г. по описа на СРС, 59 състав.

3

С обвинителен акт от 12.12.2015 г. на прокурор от СРП на ответника по жалбата е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 2 НК, въз основа на който е образувано НОХД № 21633/2015 г. по описа на СРС, НО, 9 състав.

На 25.11.2016 г. състав на СРС е постановил присъда, с която ищецът-въззиваем е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В мотивите към присъдата на СРС е посочено, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.

311, ал. 1 НК. С решение от 07.07.2020 г. по ВНОХД № 1358/2020 г. по описа на СГС, което не подлежи на обжалване, оправдателната присъда е потвърдена.

С оглед посоченото се доказва по безспорен начин, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение от ответника-въззивник за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство спрямо ищеца-въззиваем в продължение на около пет години, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Постановяването на оправдателна присъда не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Обезщетението за претърпени неимуществени вреди от незаконното повдигнато и поддържано обвинение в извършено престъпление се определя съгласно чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.

В конкретния случай се касае за наказателно преследване, което е продължило и приключило в продължителен срок – около пет години, в които ответникът по жалбата е живял в неизвестност, дали ще бъде признат за виновен за извършване на престъплението, за което е бил обвинен. Не се установява продължителността на наказателното преследване да се дължи на недобросъвестно процесуално поведение от страна на П..

Следва да се отчете обстоятелството, че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание 4 лишаване от свобода до пет години, като с постановлението за привличане като обвиняем на ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“.

На следващо място, следва да се вземе предвид обстоятелството, че по делото не се установява П. да е бил осъждан, поради което несъмнено повдигнатото и поддържано обвинение се е отразило негативно върху психиката му като неосъждан човек.

От показанията на разпитания свидетел – М.П.П. – съпруга на ищеца-въззиваем, се установява, че проведеното наказателно преследване срещу него се е отразило негативно на неговата психика, като ищецът е ограничил социалните си контакти, затворил се е в себе си, изпитвал е притеснения във връзка с изхода на делото, като се е опасявал да не бъде осъден, въпреки че е считал, че не е виновен. Свидетелят сочи, че проведеното наказателно преследване се е отразило негативно на професионалната му дейност, като е изпитвал срам от колегите му, тъй като повдигнатото обвинение е било свързано с неговата работа като призовкар в съда. Освен това, свидетелят сочи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно дело здравословното състояние на същия се е влошило и не е могъл да спи.

При съобразяване на посочените доказателства и с оглед определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид, че наказателното производство се е отразило негативно на психиката на ищеца като неосъждан човек, както и на професионалните му дейност, тъй като повдигнатото обвинение е свързано с професията на ищеца като призовкар. Следва да се отчете и тежестта на престъплението, в извършването на което ищецът е обвинен, а именно – умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, както и възможност за налагане на допълнително наказание – лишаване от права. От друга страна, следва да се съобрази също така, че спрямо ищеца е взета найлеката мярка за неотклонение – „подписка“, фактът, че наказателното производство е приключил в рамките на разумния срок, макар и същият да е бил продължителен.

Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/465ab421-1d2e-4d25-9b06-34936989ced2