Решение № 141 от 19.07.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Б., 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20221810200158 по описа за 2022 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

КР. В. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., обл.С., ул.”***” ** е обжалвала в законния срок наказателно постановление №***г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД ***/***г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, вр.т.11.7.2 от Заповед №1019/17.1.21г. на ИД на ИАГ, на основание чл.257, ал.1, т.1 и чл. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото, за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателя КР. В. ИВ. не се явява, а се представлява от пълномощника си – адв. П.Д. от САК, който поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление.

Въззивната организация – Регионална дирекция по горитегр.София, чрез писмено становище от Директора на РДГ-София оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.

1

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН№***г.; КП № ***г.; доклад от ПЛ. ИВ. П.; превозен билет – 3 бр.; писмо от РДГ-София; писмо от ИАГ; пощенски плик; известие за доставяне; заповед № ***/*** г. справка от Агенция по Геодезия, Картография, ведно с 2 броя превозни билети; 2 броя актове и документ за правоспособност по ЗКИР –заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите ПЛ. ИВ. П. - актосъставител - на длъжност “главен спец. г. инспектор” при РДГ - София, и М.Г. М., се установява следната фактическа обстановка:

С писмо на ИАГ от 17.12.2021г. РДГ- София била уведомена за случаи на издадени последващи превозни билети за транспортиране на дървесина, в които като основание за издаването им бил посочен предходен билет, по който количеството дървесина вече е било транспортирано от място на доставка – посочено в предходния превозен билет с други превозни билети. По този подов св.ПЛ. ИВ. П. - на длъжност “главен спец. г. инспектор” при РДГ - София, на 21.12.2021г. извършил проверка по документи и установил, че на 20.11.21г. на КР. В. ИВ. – лице упражняващо лесовъдска практика е издала превозен билет с №***г. -***, в който като основание е посочен предходен превозен билет с №***г. – ***, по който количеството дървесина вече е транспортирано от мястото на доставка, посочен в предходния билет с други превозни билети. Св. П. установил, че превозния билет с №***г. -*** бил издаден в с.С., общ.П. с GPS координати *** и ***. За тези констатации св.П. съставил констативен протокол от 21.12.2021г. На 21.12.2021г. в гр.Б., обл.С., св. П., в присъствието на св.М.М. и съставил АУАН №***г на жалбоподателя КР. В. ИВ. за това, че на 07.03.2017г. в гр.Б. същата в качеството си на лице по чл.201, ал.1 т.2 от ЗГ, е издало превозния билет с №***г. -***, в който като основание е посочен предходен превозен билет с №***г. – ***, по който количеството дървесина вече е транспортирано от мястото на доставка, посочен в предходния билет с други превозни билети. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии вр.т.11.7.2 от Заповед №1019/17.1.21г. на ИД на ИАГ . Акта бил съставен в присъствието на К.И..

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е 2 издадено атакуваното наказателно постановление №***г. от Директора на регионална дирекция по горите - София.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът установи горната фактическа обстановка от показанията на служителите на РДГ-София, които кредитира изцяло. Същите добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са категорични, логични, последователни и непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото.

Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя незаконосъобразността му и се изразява в следното:

На първо място описанието на нарушението в АУАН не е ясно и пълно, което съставлява съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. В съставения АУАН на първо място не са посочени превозните билети, които са вече е било транспортирано цялото количество дървесина описано в издадения превозен билет с №***г. -***, както и не е посочено какво е това количество дървесина. От описанието на нарушението не става ясно какво задължение не е изпълнила И., с оглед на ангажирането на административнонаказаталната отговорност за осъществено нарушение по чл.257, ал.1 т.1 от ЗГ. От друга страна като изпълнително деяние е посочено, че И. е издала превозен билет в нарушение на цитираната заповед на ИД на ИАГ, което от своя страна следва, че същото следва да е съотносимо като правна квалификация на това по чл.257, ал.1 т.2 от ЗГ, а именно за това , чу издава документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или …. На следващо място съдът намира, че в действителност е налице несъотвествие относно мястото на извършване на нарушението посочено в АУАН и в НП, като същото е посочено по два различни начина, с различни координати, съответстващи на съвсем различни имоти.

3

Съгласно правната теория и трайната съдебна практика, между фактическо описание на нарушението, посочения като нарушен материален закон и правното основание, въз основа на което се ангажира административно-наказателната отговорност на наказаното лице следва да съществува единство. С оглед гарантиране правото на защита на нарушителя в двете фази на административно-наказателното производство е необходимо да съществува тъждество между фактическото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и НП и диспозицията на нарушената правна норма.

Подобно единство и тъждество в настоящия случай липсва, поради което, както за наказаното лице, така и за съда е останала неясна волята на АНО за кое конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Описаните неясноти и противоречия в двата акта, които са призвани да информират наказаното лице, какво конкретно деяние се твърди, че е извършено, са лишили, както АУАН, така и НП от дължимата им според закона роля, с оглед на което същите не са били годни да изпълнят предназначението си в хода на административно-наказателното производство, свързано с повдигане и предявяване на обвинение.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д, ал.3 от ЗАНН/ред.

ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на КР. В. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., обл.С., ул.”***” ** се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С молбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300,00 лв.

Писмено от РДГ – София е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в полза на адв.П.Д. от САК. В случая, платеното от И. адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от

09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

4

Предвид гореизложеното, РДГ- София следва да заплати на КР.

В. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., обл.С., ул.”***” ** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 158/2022г. пред Районен съд Б., с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД ***/***г. на Министъра на земеделието и храните против КР. В.

ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., обл.С., ул.”***” ** , като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - София да заплати на КР. В. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Б., обл.С., ул.”***” ** разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 158/2022г. пред Районен съд Б..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5