Определение № 630 от 10.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Пловдив, 10.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20225300500252 по описа за 2022 година Постъпила е частна жал б а вх.№2446/31.01.2022 г. о т „АСВ“-ЕАД, ЕИК:203670940,със седалище- гр. София, р.Люлин,бул.„Петър Дертлиев“ №25,ет.2,оф.4 чрез юр.И. Н. срещу разпореждане №26087/ 20.12.2021 по ч.гр.д.№19159/2021 на ПРС, 5 гр.с., с което съдът отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. К. С. с ЕГН:**********.

Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт – иска се неговата отмяна и да се произнесе въззивния съд по същество за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ. Конкретно са изложени оплаквания, че в заявлението си ясно е посочено основанието на вземането, неговия размер и начина на определяне, посочени са конкретните договорни основания. Счита, че са спазени изискванията на чл.410,ал.2 ГПК във р. с чл.127,т.1 и 2 от ГПК, както и че неправилни са дадние указания за посочвани какви са дължимите суми по всеки от договорите поотделно- по видове и по периоди след като заявителят е посочил, че предявените суми са за неизпълнени задължения по конкретни издадени фактури за дължими и неизплатени суми.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и наведените доводи, намира за установено следното:

Съобщението за изготвения акт е получен от АСВ на 06.01.2022 г., а ЧЖ 1 е подадена на 07.01.2022 г., поради което е в срок и е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, поради следното:

Заявителят претендира да се издаде ЗИ на парично задължение и ИЛ срещу длъжника Г. К. С. на изпълнително основание по чл.410 ГПК. Със заявлението са представени два договора на длъжника с Виваком за предоставяне на телекомуникационни услуги, съгласно чл.410,ал.3 ГПК. С атакуваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ против длъжника с мотиви, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и т.2ГПК – не са посочени точните фактически обстоятелства на възникване, съществуване и изискуемост на вземането, размерът му периода, за който се отнася; с разпореждане от 05.12.2021 г. РС е оставил същото без движение като е дал конкретни указания и 3 дневен срок за изпълнение заявителят да посочи какви суми като вид и размер се включват во общо претендираната сума от 596,59 лв. и по кои договори, с дата на сключване и вида на предоставените услуги/т.е. дали се касае за предоставени телекомуникационни услуги или предоставено мобилно устройство на изплащане, неустойка, мораторни лихви и др./, тъй като от заявлението не може да се установи какви са претендираните вземания по всеки договор и да се формулира конкретно искане за съответните суми – с основание, размер и периоди за всяко отделно вземане.

ПОС констатира, че с молбата си за отстраняване на нередовностите заявителят е посочил, че претендира незаплатени суми в общ размер 596,59 лв. по договори за предоставяне на мобилни услуги с длъжника - месечни абонаментни такси, телекомуникационни услуги и интернет услуги за посочени периоди, за което са издадени съответните фактури, както и че потребителят е пожелал да получава уведомление за задълженията по обща сметка.

С обжалваното разпореждане РС е констатирал, че заявителят е посочил сключените договори, но не и сумите, които се дължат по всеки от тях и поради неотстраняване на нередовностите, заявлението е отхвърлено.

Правилно РС е приел, че нередовностите не са отстранени, тъй като заявителят не е посочил какви суми се дължат и по кой от представените договора, тъй като всеки договор формира отделно задължение за плащане на 2 съответните услуги по конкретния договор, тъй като основанието за възникване на задължението не са издадените фактури, а конкретния договор.

ПОС намира, че съгл. разпоредбата на чл.410/2/ ГПК заявлението трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1 и 3 ГПК условия, приложими за исковия граждански процес, в какъвто смисъл е и ТР №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.2б. Вземането следва да е индивидуализирано до степен, от която длъжникът да се ориентира както за основанието, от което произтича, така и за претендирания размер и как е той е формиран, с оглед защитата му по чл.414 ГПК. В заявлението следва да са изложени достатъчни фактически обстоятелства, че да не се налага тълкуването му, а да съдържа достатъчни данни, за да направи съда ясен и безпротиворечив извод за изискуемост на вземането.

Като е отхвърлил заявлението, РС е постановил законосъобразен акт, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№2446/31.01.2022 г. о т „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище- гр. София, р.Люлин, бул.„Петър Дертлиев“ №25,ет.2,оф.4 чрез юр.И. Н. срещу разпореждане №26087/ 20.12.2021 по ч.гр.д.№19159/2021 на ПРС, 5 гр.с., с което съдът отхвърлил Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Г. К. С. с ЕГН:**********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3