Решение № 3490 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3490 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100507730 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С Решение № 9684/26.05.2025г., постановено по гр. д. № 52344/2024 г., по описа на СРС, 161 състав, е признато за установено по искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. С. С., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 164,01 лв., главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.

********, надпартерен, ап.12, аб. № 296133 за период 22.12.2022 г.-м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 10.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 20,57 лв., мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 22.12.2022 г.-м.04.2023 г., натрупана в периода 31.07.2023 г.-01.03.2024 г., което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 29.04.2024 г. по гр.д. № 21732/2024 г., СРС, 161-ви с-в.

Със същото решение съдът са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против Д. С. С., ЕГН **********, исковете с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 45,69 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период м.02.2021 г.-м.04.2023 г., сумата от 9,33 лева, мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за период 15.04.2021 г.- 1

01.03.2024 г., както и искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за топлинна енергия за разликата над 164,01 лв. и до пълния предявен размер от 1240,10 лв. и за периода м.05.2020 г.-21.12.2022 г., и мораторна лихва върху главници за топлинна енергия над 20,57 лв. и до пълния предявен размер от 151,60 лв.

Ответникът Д. С. С. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 54,73 лв. разноски, сторени в производството по делото, и сумата от 10,07 лв., разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 21732/2024 г., СРС, 161-ви с-в.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, е осъден да заплати на ответника Д. С. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 348,97 лв., разноски, сторени в производството по делото.

Срещу решението в отхвърлителната му част досежно отхвърлената главница за топлинна енергия над 164,01лв. до пълния предявен размер от 1240,10лв. и мораторна лихва върху тази главница над 20,57лв. до пълния предявен размер от 151,60лв. е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД . Въззивникът намира решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. В жалбата се сочи, че топлоснабденият имот е бил собственост на С.П., която след нейната смърт на 21.12.2022г. е оставила двама наследници, единият от които се е отказал от наследство, видно от представено съдебно удостоверение. В същото време ответникът не оспорва да е собственик на имота и поради това дължи заплащане на претендираните суми, от една страна като наследствени задължения, а от друга – като собственик на топлоснабдения имот, придобит по наследство. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените от дружеството искове.

Претендират се разноски.

Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не заявява становище по въззивната жалба.

Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства. В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не изпраща процесуален представител.

Депозирал е молба, в която заявява, че поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който моли съда да потвърди обжалваното решение. Третото лице помагач не изпраща процесуален представител.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Решението се обжалва частично, в отхвърлителната му част само досежното претендираната главницата за ТЕ и лихвата за забава върху нея. В частта, с която исковете на 2

„Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника са уважени, и в частта, в която исковете са отхвърлени досежно таксата за дялово разпределение и лихвата за забава върху нея, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 124 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес. Искът за такса дялово разпределение и акцесорния иск за лихва върху таксата няма да бъде разгледан и обсъден от въззивния съд , тъй като е извън обсега на въззивната проверка.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

По доводите във въззивната жалба следва да бъде отбелязано следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване /така ТР №2/17.05.2018г. по т.д.№ 2/2017г. по описа на ВКС, ОСГК/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия, който купува енергия за собствени битови нужди. Клиенти на топлинна енергия могат да бъдат както субектите посочени в чл.153 ал.1 от ЗЕ - всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, така и правни субекти, различни от тях, когато ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика /така в цитираното ТР/.

По делото е установено, че собственик на процесния топлоснабден имот е била С.Г.П. до смъртта си на 21.12.2022г. Тя е била и титуляр на партидата за заплащане на топлинна енергия, тя е отговаряла за задълженията, свързани с имота. След нейната смърт правото на собственост върху имота е преминало върху нейните двама наследници по закон, един от които е ответникът по делото. Липсват доказателства другият наследник, Р. С. С. да се е 3 отказал от наследство. Посоченото във въззивната жалба съдебно удостоверение не се съдържа по делото. При липса на доказателства за отказ от наследство след да се приеме, че след 21.12.2022г. собственици на имота са ответника Д. С. С. и брат му Р. С. С.. При липсата на данни за противното, следва да се приеме, че те са с равни права на съсобственост по отношение на имота, респ. по отношение на задълженията, свързани с имота. Ето защо, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че ответникът дължи половината от задълженията за стойността на доставената в имота топлинна енергия след 21.12.2022г. До тогава той не е бил собственик на имота или негов ползвател, и съответно няма задължение по отношение на разходите, свързани с ползването му.

Действително, след смъртта на своята майка, ответникът е наследил нейните задължения, вкл. и за неплатена доставена топлоенергия в имота, и би дължал изпълнение на наследената част при отправена към него претенция. Ищецът е предявил иск срещу ответника за заплащане на ТЕ в качеството му на собственик на имота, видно от изложението в исковата молба. Липсва претенция към ответника за заплащане на ТЕ като наследник, съответно правоприемник на задълженията на С.Г.П. за ТЕ. При това положение, както и правилно е отбелязал районния съд, той не може да отговаря на друго основание, освен на предявеното. Искът срещу ответника за периода от м.05.2020г. до 22.12.2022г. и за ½ ид.ч. от задълженията след тази дата до м.04.2023г. е правилно и законосъобразно отхвърлен от районния съд.

Въззивният намира, че СРС е извършил пълно и всестранно обсъждане на релевантните по делото факти, като е анализирал събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, при спазване на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК. Изложените мотиви са логически последователни, вътрешно непротиворечиви и почиват на правилно установена фактическа обстановка.

По изложените съображения СГС намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно в обжалваните части, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено.

На настоящата инстанция, с оглед неоснователността на въззивната жалба, разноски на въззивника не се следват. Такива, на основание чл.78 ал.3 от ГПК се следват на въззиваемата страна. От нея е представен списък по чл.80 от ГПК за 150 евро адвокатско възнаграждение.

Представен е и договор за правна защита и съдействие № 871760, в който е отразено, че сумата от 150 евро уговорено адвокатско възнаграждение, е платена в брой. Предвид доказателствата за реално плащане, и липсата на възражение за прекомерност от другата страна, на въззиваемата страна се следват изцяло претендираните разноски.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9684/26.05.2025г., постановено по гр. д. № 52344/2024 г., по описа на СРС, 161 състав, в обжалваните части.

4

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сумата в размер на 150 € , разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5