Решение № 591 от 05.11.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Ямбол, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20232330***890 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от К. К. Т., Т. К. Т. и А. К. Т. против *** – гр. С..

С исковата молба се твърди, че на *** г. около 00:30 часа на път ***, км.***+***, между селата К. и с. О., и двете в общ. Т., обл. Я. при управление на МПС - лек автомобил „Мерцедес 318 ***“, с ДК № ***, с посока на движение към с. О., гр. Е. и *** П.С., с ЕГН:

********** е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.20, ал. 2 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на П.К.Т. от гр. Я.

Твърди се, че по случая е образувано НОХД № *** г. по описа на Окръжен съд - гр. Я., приключило с влязла в сила присъда № *** от *** г., с която П.С. е осъден и му е наложено съответно наказание. На следващо място се твърди, че загиналото при процесното ПТП лице П.К.Т. е *** на ищците, като с влязла на 24.11.2018 г. в сила присъда били доказани и уважени предявените от тях граждански искове за причинените им неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния *** в размер на по 30 000 лева за всеки от тях. Поддържа се, че определеният с присъдата, в частта, с която са уважени гражданските искове, размер на обезщетението е обвързващ застрахователите, в случая *** и не подлежи на преразглеждане, тъй като се ползва със сила на присъдено нещо, която се разпростира върху останалите субекти на правото, които не са страни по решението на Окръжен съд - Я., но са длъжни да се съобразяват с него. На следващо място се твърди, че виновният водач П.С. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от системата „***“ със 1 застраховател, намиращ се на територията на трета държава - Р.М. към датата на ПТП.

Ищците твърдят, че в законоустановеният ред са предявили пред ответника претенция за заплащане на обезщетение за причинените им вреди, като към настоящия момент /предявяване на иска/ е изтекъл предвиденият 3-месечен срок за произнасяне по претенцията. Отговор от ответника ищците не получили.

На следващо място се сочи, с влязло в сила Решение № *** от *** г., постановено по възз.гр.д. № *** г. по описа на Окръжен съд - Я. били уважени частичните искове на останалите четири *** на починалото лице при ПТП-то П.К.Т., като съгласно мотивите на това съдебно решение, влязлата в сила присъда по наказателното дело, водено срещу виновния водач П.С., с което са уважени предявените граждански искове срещу него, обвързва настоящия ответник ***, чиято отговорност била гаранционно-обезпечителна по отношение на прекият деликвент относно размера на претърпените неимуществени вреди, както и размера на справедливото обезщетяване. В този смисъл се поддържа, че ответника следва да отговаря в размер на по 30 000 лева за всяка една от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди. Сочи се още, че с Решение № ******/*** г. по гр.д. № *** г., потвърдено с Решение № *** от *** г. по възз.гр.д. № *** г. по описа на Окръжен съд-Я. били уважени исковете и на другите *** на П. Т. и в останалата им част. Сочи се, че с Определение № *** г. по т.д. № *** г. по описа на ВКС, I-во ТО не е било допуснато до касационен контрол соченото Решение № ***/*** г. по възз. гр. д. № *** г. по описа на Окръжен съд – Я. и последното е влязло в законна сила.

На следващо място се сочи, че ищците са предявили и частични искове пред РС-Я. с претенция за заплащане на дължащото им обезщетение, като съответно пред ***РС са образувани гр.д. № *** г. от ищци Т. и К. К.и и гр.д. № *** г. с ищца А. К.. Правения си интерес от предявяване на настоящите искове, които са предявени като частични такива, е, че на 03.08.2023 г. изтича съответният 5-годишна давностен срок, през който ищците имат право да предявят остатъка от претенцията си срещу ответника за остатъка от дължащото им се обезщетение.

Тримата ищци претендират от съда на изложените съображения да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки от тях сумата от 5 000 лв., представляваща остатък от дължимото обезщетение в общ размер на 30 000 лв. вследствие на смъртта на *** им П.К.Т., загинал при ПТП на *** г, ведно със законната лихва от 03.08.2018 г, до окончателното изплащане.

Претендират се и направени по делото разноски, а именно- адв. хонорар за оказана безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който не се оспорва и се признава валидността на застрахователното правоотношение възникнало по силата на застрахователен договор „Гражданска Отговорност“ - *** за л.а. марка „Марцедес“, модел 318 ***, с ДК № *** ***, сключен със застраховател от Р.М., валиден към датата на ПТП.

Не се оспорва и се признава обстоятелството твърдяно с ИМ, че ищците са спазили 2 процедурата по чл.511, ал. 3 от КЗ, като са завели пред *** извънсъдебни претенции съответно на 19.09.2022 г. от А. К. и на 15.11.2022 г. от Т. и К. К.и. Признава се и твърдяното с исковата молба обстоятелство, че ответникът не се е произнесъл с отказ за изплащане на обезщетенията.

Оспорват се претърпените неимуществени вреди от ищците, предмет на настоящата искова претенция. Поддържа се, че в конкретният случай от исковата молба и приложените доказателства не се установят фактите и обстоятелства, обосноваващи правото на ищците да получат обезщетение за смъртта на техният ***. При условията на евентуалност се оспорва претендираният от ищците размер на обезщетение за неимуществени вреди от по 5 000 лв., като несъответни на претърпените вреди и завишени съобразно принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва се размера и обхватът на вредите.

Оспорва се твърдението, че определените с присъдата размери на обезщетения са обвързващи за *** и не подлежат на преразглеждане. Оспорват се твърдението, че с прекият иск, основан на разпоредбата чл.432, ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който на осн. чл.45 от ЗЗД е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент. Поддържа се, че присъдата в гражданската й част не се ползва със сила на присъдено нещо. Оспорва се изключителната отговорност на водача на „Мерцедес“ причинил ПТП. Поддържа се, че П.К.Т. с поведението си е съпричинил ПТП, съответно претърпените от него телесни увреждания, довели до смъртта му. Твърди се, че пострадалият П. Т. като пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1, предл. 2-ро от ЗДвП. Оспорва се искът за законна лихва доколкото същият се явява акцесорен на главния, който е неоснователен.

На следващо място се поддържа, че ответникът не е изпадал в забава от претендираната дата, тъй като ответникът не е застраховател и не дължи лихва от датата на произшествието, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди, а се дължи лихва след изтичане на законоустановеният срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца - чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.

В съдебно заседание за ищците в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв.А. М. от ***АК, чрез когото в пхода на делото по същество се поддържат исковите претенции. Представя се списък на разноските.

В съдебно заседание за ответника не се явява законен или процесуален представител, постъпила по делото е молба, с която се дава съгласие делото да се гледа в отсъствието на ответника, не се поддържат направените с отговора на исковата молба доказателствени искания, заявява се че няма да сочат нови доказателства. Иска се от съда да отхвърли исковите претенции, предвид обстоятелството, че ищците са обезщетени в пълна степен за претърпените вреди. Претендират се разноски, представя се списък на същите по чл.80 ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от 3 фактическа и правна страна следното:

Видно от материалите съдържащи се в приетото по делото НОХД *** год. по описа на ***ОС, с присъда № ***/*** год. постановена по НОХД *** год. по описа на ***ОС, в сила от 24.11.2018 год., лицето П.С., роден на *** год. в Р М., ***, български и *** гражданин, е бил признат за виновен в това, че на 03.08.2018 год. около 00,30 часа на път ***, км.***+***, между с.К. и с.О., двете в общ.Т., обл.Я., при управление МПС – лек автомобил „Мерцедес 318 ***“ с ДК№ ***, с посока на движение към с.О., гр.Е. и *** и скорост на движение 78 км.ч. е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбата на чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П.К.Т. от гр.Я. с ЕГН **********, след което избягал от местопроизшествието, престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“ вр. чл.342, ал.1, и му е наложил наказание ЛОС за срок от три години, отложено с изпитателен срок от четири години на основание чл.66 НК.

Със същата присъда съдът е осъдил П.С. да заплати на А. К. Т., К. К. Т. и Т. К. Т.

/ищци в настоящото производство/ сумата от по 30 000 лева на всеки един от тях за причинени им неимуществени вреди.

В мотивите към присъдата, съдът е посочил, че при определяне размера на дължимото обезщетение за причинените наследниците на пострадалото лице /*** и ***/ взема предвид съществувалата между тях емоционална привързаност.

С Решение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на ***РС, в сила от 09.07.2024 год., съдът е уважил предявените от К. К. Т. и Т. К. Т. против *** – гр. С. искове за неимуществени вреди от 25 000 лева предявени като частични от 30 000 лева.

С Решение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на ***РС, в сила от 09.07.2024 год., съдът е уважил предявеният от А. К. Т. против *** – гр. С. иск за неимуществени вреди от 25 000 лева предявен като частични от 30 000 лева.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, ищците А. К. Т., К.

К. Т. и Т. К. Т. са от кръга на наследниците /*** и ***/ на починалия при процесното ПТП на *** год. лице П.К.Т..

Между страните не са спорни: валидността на застрахователното правоотношение възникнало по силата на застрахователен договор „Гражданска Отговорност“ - *** за л.а. марка „Марцедес“, модел 318 ***, с ДК № *** ***, сключен със застраховател от Р.М., валиден към датата на ПТП; че ищците са спазили процедурата по чл.511, ал. 3 КЗ, като са завели пред *** извънсъдебни претенции съответно на 19.09.2022 г. от А. К. и на 15.11.2022 г. от Т. и К. К., както и обстоятелство, че ответникът не се е произнесъл с отказ за изплащане на обезщетенията.

Предявени пред съда са субективно съединени, осъдителни искове с правно осн. чл.432, ал.1, във вр. с чл. 511, ал 3, във вр. с чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, които съдът намира за допустими и като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при липсата на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск от ищците.

4

Разгледани по същество предявените искове се явяват основателни на следните съображения:

Съгласно т.1 от ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по т.д.№ 1/2014 г., в производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор.

Предявеният в настоящия случай иск с правно основание чл. 511, ал.3, вр. с чл.511, ал.1,т.2 КЗ от пострадали лица против ***, безспорно е пряк иск срещу застраховател. Налице е и следващата предпоставка за уважаване на иска, която в съответствие с дадените от ТР № 1/2014 г., е налице – виновният, застрахован водач П.С. е осъден след предявени граждански искове в наказателния процес с влязла в сила присъда по НОХД № *** г. да заплати на основание чл.45 ЗЗД на ищците А. К. Т., К. К. Т. и Т. К. Т. обезщетения за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на *** им в размер по 30 000 лв.