Определение № 1700 от 29.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1700 гр. София, 29.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20251100603448 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпил частен протест срещу определение на СРС, НО, 110 състав от 22.04.2025г. по НЧД 4969/25г., с което съдът се е произнесъл по жалба от Д. Б. П. чрез баща и процесуален представител – адв.

К.М. против постановление на СРП от 13.02.2025г. по ДП 2145/2023г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр.пр. 42500/2023г. по описа на СРП, с което е уважил жалбата, отменил е атакуваното с нея постановление и е постановил делото да бъде върнато на СРП за изготвянето на обоснован, мотивиран, съобразен с материалния закон и събраните доказателства прокурорски акт. СРС е подложил на критика аргументацията в постановлението за прекратяване на наказателното производство, като в атакуваното с протест определение е приел за установено, че следва да се приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 НК. Наведени са доводи, че въпреки посоченото от прокурорския акт основание за прекратяване на наказателното производство (несъставомерност на деянието по смисъла на чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НПК), прокурорът е разсъждавал и за приложимостта на привилегията по чл.183, ал.3 НК, която по дефиниция изключва несъставомерността на деянието. В тази връзка първоинстанционният съд е заключил, че мотивите за прекратяването на наказателното производство съдържат взаимно изключващи се изводи и са неясни.

1

В досъдебното производство не е било привлечено към наказателна отговорност конкретно определено лице.

В протеста се твърди, че постановеното от СРС определение е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че в случаите, когато се прилага привилегията на чл.183, ал.3 НК деянието е несъставомерно и поради това основанието за прекратяване на наказателното производство е предвиденото в чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НПК. Изложени са разсъждения, че след като преди да бъде образувано наказателно производство е било образувано изпълнително производство при ЧСИ и след като задълженото лице и извършвало погасителни вноски в рамките на образуваното изпълнително производство, престъплението по чл.183, ал.1 НК не би могло да се осъществи от субективна страна. В протеста се твърди, че М. не се е възползвала от привилегията на чл.183, ал.3 НК въпреки последващо внасяне на дължимата сума, като не било установено да са настъпили и други вредни последици във връзка с по-късното изплащане на дължимите суми за издръжка.

Протестът е подаден в срока по чл.243, ал.7 НПК, поради което е процесуално допустим.

Протестът по същество е неоснователен.

Обоснован е изводът в протеста, че привилегията по чл.183, ал.3 НК може да бъде прилагана както от съда, така и от прокурора. С ТР № 19/27.03.1974г. по Н.Д. 12/1974г., ОСНК на ВС е изоставено решение № 2 от 02.02.1970 г. на ОСНК в частта, с която се приема, че чл.183, ал.3 НК не може да бъде прилаган от прокуратурата, а само от съда с присъда, която да служи като доказателство, че деецът се е ползувал веднъж от привилегията на тази разпоредба, доколкото този факт следва да бъде установен предвид забраната в изречение второ на чл.183, ал.3 НК. В атакуваното с протест определение обаче не е оспорена процесуалната възможност прокуратурата да приложи привилегията на чл.183, ал.3 НК, а мотивите на прокурора, от които не става ясно дали въобще прилага тази разпоредба. Именно защото с посоченото погоре тълкувателно решение върховната съдебна инстанция приема, че доказателството, че деецът се е ползувал от привилегията на чл. 183, ал.3 НК, може да бъде не само присъдата по този текст, но и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното преследване, основанието за прекратяване следва изрично да се посочи, както и да се посочи периодът на 2 неплащане на издръжка, за който се прекратява производството. Само при наличието на яснота по този въпрос прокурорският акт по чл.243, ал.1 НК може да бъде доказателство за това дали и кога деецът се е възползвал от привилегията на чл.183, ал.3 НК. Ето защо е обоснован изводът на СРС, че мотивите за прекратяване на наказателното производство, изложени в прокурорския акт, са вътрешно противоречиви досежно правното основание за това. Въззивният съд споделя този извод, тъй като, от една страна, прокурорът приема за установено, че към 27.08.2024г., т.е. след като вече е било образувано досъдебно производство с постановление от 01.12.2023г., всички дължими суми по образуваното изпълнително дело били погасени и останала сума след разпределението в размер на 276, 46 лева, която самостоятелно нито е равна, нито надвишава размера на две вноски (стр.2 от постановлението). На базата на така изложените фактически положения прокурорът е приел за установено, че деянието от субективна страна е несъставомерно (стр. 3 от постановлението). От друга страна, при изложената по-горе фактическа констатация в атакуваното постановление е направен извод, че задълженото лице М. именно по настоящото производство се е възползвала от разпоредбата на чл.183, ал.3 НК преди приключване на досъдебната му фаза и не са настъпили други вредни последици от забавата на плащанията (стр. 3 от постановлението). Настоящият съдебен състав се солидаризира с позицията на първия съд, че привилегията на чл.183, ал.3 НК се прилага, когато деянието е съставомерно по чл.183, ал.1 НК и в този смисъл правните изводи в отменения от този съд прокурорски акт, в който се твърди и за несъставомерност на деянието, са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се.

Вторият съществен въпрос, който обаче е бил оставен без обсъждане от първия съд, е дали по делото са налице доказателства за това дали привилегията по чл.183, ал.1 НК вече е прилагана по друго досъдебно производство. В сигнала до СРП, така и в заключение на СОЕ по делото се съдържа информация за водено друго досъдебно производство срещу М., което е със същия предмет – неплащането на издръжка (л.3, л.88, ДП). СРП е разполагала с достатъчно изходни данни, за да установи наличието на друго досъдебно производство (ДП 226 ЗМК - 1480/22г.) срещу М. и да ангажира доказателства, че това досъдебно производство и настоящото наказателно производство имат за предмет различни периоди на евентуално неплащане на 3 издръжка от М.. С оглед изложеното в хода на разследването, в съответствие с правилото ne bis in idem, както и с оглед ограничението в изречение второ на чл.183, ал.3 НК прокуратурата е следвало да изиска информация за инкриминирания период по ДП 226 ЗМК - 1480/22г., както и информация дали по него е била приложена разпоредбата на чл.183, ал.3 НК, съответно, ако е била приложена – кой е бил изследваният период на неплащане на издръжка.

На второ място, от материалите по делото поначало не става ясно какъв период е бил изследван в досъдебното производство, респективно за какъв период от време се отнася постановлението за прекратяването му. Вярно е, че постановлението за образуване очертава признаците на престъпния състав в работен вариант и изискванията за неговото съдържание са по-занижени в сравнение с тези, които регламентират реквизитите на постановлението по чл.219 НПК. От друга страна, когато в досъдебното производство не е била извършена процедура по повдигане и предявяване на конкретно обвинение, това постановление се явява единственият акт, който би могъл да очертае общите рамки на разследвания период от време, още повече когато се касае за периодични плащания, каквито са дължимите плащания при издръжка на низходящ по чл.143, ал.2 СК. В настоящия случай постановлението за образуване датира от 01.12.2023г., поради което би следвало да се приеме, че се изследва период преди тази дата. По делото е приложено решение на съда, с което М. е била осъдена да заплаща издръжка на детето Д. П. в размер на 170 лева, а на детето Б. П. – в размер на 200 лева. Това решение е влязло в сила на 03.09.2021г. (л.18-л.22, ДП). В досъдебното производство е била назначена СОЕ, която е заключила, че към датата на изготвяне на заключението (11.10.2024г.) за детето Д. П. се дължат две пълни вноски (за април и май 2024г.), както и част от друга (за март 2024г.), която не е напълно изплатена. За детето Б. П. СОЕ е заключила, че към посочената по- горе дата се дължат четири месечни вноски и една непълна месечна вноска общо за периода от януари до май 2024г. включително (л.90 от ДП). Заключението на СОЕ е непълно, тъй като е следвало да посочи за всяка дължима вноска след образуване на изпълнителното производство срещу А. М. за коя вноска какъв е бил падежът и кога за съответната вноска е настъпило плащане. Доколкото прокуратурата не е очертала изследван в производството период, като нито в постановлението за образуване на досъдебно производство, нито в друг прокурорски акт е очертан такъв, е следвало поне да назначи допълнителна 4

СОЕ, която да изследва към 01.12.2023г. дължимите вноски и дали са били налице забавени плащания по тях. Изясняването на този въпрос е от значение, тъй като неговият отговор е релевантен за крайния изход на делото.

В отменения от СРС прокурорски акт не е бил даден отговор на въпроса дали и кога по отношение на А.М. е била прилагана привилегията на чл.183, ал.3 НК, кои вноски след влизане в сила на решението, с което А. М. е била осъдена да заплаща издръжка, са били заплатени в срок и за кои е налице забавено плащане. Отделно от това, прокуратурата е следвало да приложи доказателства, че двете образувани срещу А. М. досъдебни производства не засягат един и същи период на неплащане на издръжка и да посочи в крайния си акт дали за периода преди образуване на настоящото наказателно производство (01.12.2023г.) се установяват месечни вноски със забавено плащане, съответно за кой период са били дължими, кога са били заплатени и дали за тези вноски вече е било водено разследване по друго наказателно производство (евентуално ДП 226 ЗМК - 1480/22г.) Едва при наличието на яснота по така поставените въпроси прокуратурата би могла да прецени от фактическа страна дали и за кой период е приложимо правилото ne bis in idem, дали и за кои вноски е налице плащане след образуване на наказателното производство.

Ето защо настоящия съдебен състав не споделя извода на първата съдебна инстанция, че по делото е налице правилно изяснена фактическа обстановка (стр.2 от определението на СРС), още повече, че този извод е в противоречие с изводите на съда на стр.3 от определението, че обжалваното постановление е постановено, без да е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд счита, че изводите на прокурора са били формирани при неизяснена фактическа обстановка. Ако за всички дължими от А. М. вноски, чиито падеж е настъпил преди образуване на досъдебното производство, е било извършено плащане в срок, то действително деянието би било несъставомерно. Ако обаче са налице и такива вноски, които са били дължими преди 01.12.2023г., но плащането по тях е било забавено, прокуратурата е било необходимо да изследва въпроса дали се касае за две или повече месечни вноски и дали от забавеното плащане не са настъпили други вредни последици.

Следва само с оглед пълнота на изложението да се посочи, че СОЕ е коментирала забавено плащане на вноски, за които се твърди, че са били 5 дължими за месечни периоди след образуване на досъдебното производство. В постановлението си прокурора въобще не е обсъдил това заключение, доказателствената му стойност, както и дали предмет на настоящото производство могат да бъдат забавени плащания, чиито падеж е настъпил след образуването на наказателното производство, т.е. за плащания за бъдещ период от време, които не са били дължими към момента на образуването му.

На следващо място от приложени по делото писмени доказателства е видно, че след влизане в сила на решението, с което А.М. е осъдена да плаща издръжка за детето Б. П. чрез неговия баща Б. П. (л.22, ДП), това дете с влязло в сила на 11.02.2022г. решение на СРС, подлежащо на незабавно изпълнение от постановяването му (12.01.2022г.), е било настанено за отглеждане в дом на Агенция за „Социално подпомагане“. Назначената в досъдебното производство СОЕ обаче е изследвала събрани суми и за издръжката на това дете след февруари 2022г., като се е ръководела единствено от дължими суми за издръжка по друго досъдебно производство (т.е. до 31.10.2022г.). В заключението е посочено, че се прилага допълнителна СОЕ, назначена по ДП 226 ЗМК - 1480/22г. (л.88, ДП), на такава в действителност не е приложена.