Акт от 07.03.2022, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 16

Гр. Сливен, 07.03.2022 год.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА

ДИНЧЕВА при участието на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ и при секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА КАНД № 23 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1008 по описа на Сливенски Районен съд за 2021 година и се движи по реда на чл.208 от АПК.

С Решение № 316/02.12.2021 год. постановено по АНД № 1008/2021 год. на Районен съд Сливен е отменено НП № 9 от 13.07.2021 год. издадено от гл.директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ в Министерство на културата, с което на Регионален исторически музей Сливен за нарушение на чл. 102, ал. 5 от Закона за културното наследство и на основание чл. 228в от ЗКН е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Касаторът Министерство на културата обжалва в срок горепосоченото решение на районния съд като в жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Счита, че районният съд не е направил пълен анализ на НП с оглед наличието в него на всички реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Неправилно бил приложен ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 год. за реда за извършаване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, която била действаща към момента на извършване на нарушението.

Неправилен бил извода на съда, че описаното в НП деяние не е извършено, тъй като чл.102, ал.5 от ЗКН не съдържала задължителни форма и реквизити за регистъра за културни ценности, който следвал да се води от всеки музей. Касаторът счита, че информацията, която следва да съдържа регистъра за движими културни ценности следва да отговаря на чл.23 от Наредбата, а в процесния случай в РИМ Сливен тази информация не отговаряла на наредбата. Касаторът счита, че както в

АУАН, така и НП е посочена дата на извършване на нарушението.

Прави искане съдът да отмени решението на районния съд и да потвърди НП.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован се представлява от юрисконсулт Ш., който поддържа жалбата и прави искане съдът да отмени решението на районния съд и да потвърди НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован се представлява от адв.Г.Н. ***, която оспорва касационната жалба и намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и прави искане съдът да го остави в сила.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 560 лева.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура

Сливен дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на районен съд Сливен е необосновано и незаконосъобразно. Предлага решението да бъде отменено, а касационната жалба уважена.

Настоящата съдебна инстанция след като обсъди доводите в жалбата и анализира събраните по делото доказателства намира касационната жалба за подадена в срок и процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Въз основа на събраните от първата инстанция доказателства настоящият съд намира за установено следното от фактическа страна:

В периода 30. 11. - 04.12.2020 год. във връзка с подаден сигнал с вх. № 94-00-1594/29.09.2020 г. на Министерство на културата била извършена проверка от инспектори в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" на Регионален исторически музей – гр. Сливен. Проверката била извършена по документи и на място за извършени нередности, които са свързани с прилагането на ЗКН и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Било установено, че ответника по касация не е създал и не води регистър на идентифицираните културни ценности. Заведен бил Дневник за входящата и изходяща кореспонденция за заявления за идентификация на движими културни ценности, който бил прошнурован и с номерирани листа. Установеното нарушение било извършено в продължителен период от април 2009 год. и продължил до датата на установяване на нарушението 04.12.2020 год. нарушението е квалифицирано като неприлагане на реда за извършване на идентификация на движими културни ценности установен с чл. 102, ал. 5 – чл. 107 от ЗКН, а именно в музея не се водел регистър на идентифицираните културни ценности съгласно чл. 102, ал. 5 от ЗКН. Нарушена била и Наредба № Н-3 за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности. При проверката е установено, че в музея се водел Дневник за входяща и изходяща кореспонденция за заявления за идентификация на движими културни ценности, който бил прошнурован и с номерирани листа. В този Дневник били вписвани и идентификациите на собствени постъпления на музея. В него се вписвал поредния номер на експертното заключение за съответната година, данни за издадено удостоверение, датата на издаването на експертното заключение и името на заявителя, в т. ч. и наименованието на отдела на РИМ-Сливен, когато идентификацията се извършва на вещи, които са постъпили в музея.

Проверяващите приели, че посочените характеристики на този Дневник не отговаряли на изискванията за водене на Регистър на движимите културни ценности съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № Н-3. Поради частична липса на данните по чл. 23, ал. 1, т. 1-2 и пълна липса на данните по т. 3 от същия чл. на Наредба № Н-3, направили извод, че Дневник за входяща и изходяща кореспонденция за заявления за идентификация на движими културни ценности не представлява Регистър на движимите културни ценности, който следва да бъде воден от националните и регионалните музеи, които извършват идентификацията на движими културни ценности, съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 5 от ЗКН.

Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол вх.№ 94-00-1594/24.02.2021 год. За установеното при проверката на РИМ Сливен бил съставен АУАН № 7/04.03.2021 год., с който констатираното било квалифицирано като нарушение по чл. 102, ал. 5, изр. първо от ЗКН.

В законоустановеният тридневен срок са направени писмени възражения с вх. № 94-00-1594/09.03.2021 в МК. На основание така съставения АУАН е издадено НП № 9/13.07.2021 год., с което на РИМ е наложена административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева на основание чл.228в от Закона за културното наследство.

За да отмени НП районният съд е приел, че

АУАН и НП са материално и процесуално незаконосъобразни, тъй като и в двата акта не е посочена датата на извършване на нарушението, както и мястото на извършването му. От друга страна съдът е приел, че видно от приложеното по делото копие от част на дневник за входящата и изходящата кореспонденция за идентификация на движими културни ценности в същия са описани под номера идентифицираните от РИМ Сливен движими културни ценности, посочено е какви са и от кого и кога са дарени. Направил е извод, че регистър за идентифицираните от РИМ Сливен движими културни ценности се води, въпреки, че не е именуван като регистър, а като дневник, но по своята правна същност дневникът имал характер на регистър, т. е. НП е и материално незаконосъобразно, защото описаното в него деяние не е извършено. Посочено е също, че нормата на чл. 102, ал. 5 от ЗКН е непрецизна, тъй като в нея не е посочено какви реквизити следва да съдържа този регистър и в каква форма следва да е.

Решението на районният съд е правилно.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. Действително с чл.102, ал.5 от ЗКН е предвидено, че в музеите се създават и водят регистри на идентифицираните от тях движими културни ценности. Както правилно обаче е установил и районния съд законът не е разписал подробни правила какво следва да съдържа този регистър, нито е предвидил образец на регистъра. Установено е по делото, че РИМ Сливен води регистър на движимите културни ценности, който обаче е наименован дневник за входяща и изходяща кореспонденция за заявления за идентификация на движими културни ценности. След като законът не предвижда какво точно следва да съдържа регистъра предвиден в чл.102, ал.5 от ЗКН, то не може да се вмени във вина на музея, че водения от него регистър не отговаря на закона. В АУАН и в НП е посочено, че водения от РИМ Сливен регистър не отговаря на изискванията на чл.23 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 год. Този текст обаче не касае задължението на музеите да водят регистър. Текстът се отнася до регистъра на движимите културни ценности, който се води в Министерство на културата.

Следователно неправилно в НП е посочено, че ответникът по касация е допуснал нарушение на чл.23 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 год.

За пълнота на горното следва да се посочи, че текстът на чл.102, ал.5 от ЗКН е нов и е в сила след изменение на закона с ДВ бр.54 от 15.07.2011 год., т.е. към 2009 год., същият не е съществувал и следователно музеите не са имали въобще задължение да водят регистър по този текст, т.е НП се явява незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с материалния закон доколкото в него е ангажирана отговорността на музея за това, че от 2009 год. в същия не се води регистър съгласно чл.102, ал.5 от ЗКН.

Във връзка с гореизложеното съдът намира касационната жалба за неоснователна на посочените по-горе основания. Всички възражения наведени с нея са неоснователни и недоказани, за което съдът се мотивира по-горе. Решението на районният съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането на процесуалния представител на ответника по касация за основателно. Следва да се осъди Министерство на културата да заплати на Регионален исторически музей Сливен разноски по делото в размер на 560 лева представляващи адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 316/02.12.2021 год. на Районен съд Сливен постановено по АНД № 20212230201008/2021 год. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Министерство на културата ДА

ЗАПЛАТИ на Регионален исторически музей Сливен БУЛСТАТ …………. разноски по делото в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева представляващи адвокатски хонорар.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ