Решение № 893 от 28.11.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Благоевград, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20241210101653 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „В*, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. Г* представлявано от управителя В* чрез адв. Б. Г. от АК – Г* срещу „В*, ЕИК *, гр. Б* представлявано от К*.

Ищецът твърди, че през периода м. август - м. октомври 2021г. ответникът „В* купува от „В* пликове за вино марка „В*г“ на обща стойност 4 200 лв. с включен ДДС.

Писмен договор за доставка не е подписван между тях. За тези покупка са издадени 2 бр. данъчни фактури, както следва: ф-ра № 1000003376/16.08.2021г. на стойност 3 480 лв. ф-ра № 1000003428/27.10.2021 г. на стойност 720 лв. На 27.09.2021г. е направено от страна на ответника частично плащане по първата посочена ф-ра №1000003376 в размер на 460, 80 лв., като така по тази фактура остават дължими 3 019, 20 лв. Това плащане е „общо“ - по няколко фактури, които не са предмет на настоящото дело, тъй като са платени изцяло, а „остатъка“ от плащането в размер на 460, 80 лв. е отнесен към най-старата фактура за частично погасяване, в случая - фактура № 1000003376/16.08.2021г. Общата стойност на задължението по описаните по-горе фактури, след като се приспадне направеното частично плащане е в размер на 3 739, 20 лв. Твърди, че въпреки неколкократните разговори, водени с ответното дружество, сумата все още не е платена и от момента на последната доставка и след извършеното частично плащане са минали повече от 2 години, а ответникът макар да не отрича задълженията си, не ги заплаща и дължи лихва за забава за периода от 28.10.2021г. до 15.04.2024г. в размер на 1 063, 83 лв. върху общата неплатена сума от 3 739 лв. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 4 803 лв., от които - главница 3 739 лв. и лихва в размер на 1 063, 83 лв. за периода от 28.10.2021г. до 15.04.2024г. върху неплатената главница от 3 739 лв.

/общо за двете фактури/, ведно със законната лихва след завеждане на иска. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал такъв, в който не оспорва наличие на облигационни отношения между страните, посочени от 1 ищеца, като твърди, че ищецът забавил доставките по тях, поради което бил принуден при други много по - неизгодни условия да закупи подобни пликове за вино от други доставчици и колеги. Въпреки това изпаднал в забава към контрагенти и бил принуден да плати неустойки. За тези доставки били издадени два броя данъчни фактури - ф-ра № 1000003376/16.08.2021 г. на стойност 3 480 лв. и ф-ра № 1000003428/27.10.2021 г. на стойност 720 лв. Както ищецът заявява в исковата си молба, на 27.09.2021 г. ответникът направил плащане по възложената поръчка в размер на 460, 80 лв. /четиристотин и шестдесет лева и осемдесет стотинки/ по първата посочена ф-ра №1000003376, но ответникът твърди, че това плащане е по конкретна фактура, а именно фактура № 1000003376/16.08.2021 г. Твърди, че разговаряли с ищеца да изяснят отношенията си във връзка с понесените от него загуби, поради неизпълнението на поетото от ищеца задължение в срок. Отначало ищецът проявил някакво разбиране по въпроса, но в последствие същият категорично отказал да поеме макар и частично понесените по негова вина от ответника загуби от забава на изпълнението към контрагентите му. Поради това, ответникът превел на два транша и погасил задълженията на „В* към „В* - 12.04.2024 г. сумата в размер от 1 000.00 лв. (хиляда лева) и на 02.05.2024 г. сумата в размер от 2 739, 20 лв. (две хиляди седемстотин тридесет и девет лева и двадесет стотинки). Намира, че с тези две плащания и признатото такова от ищеца в размер на 460, 80 лева е погасил напълно задълженията си по претенцията на ищеца, а забавата на плащанията са изцяло по вина на ищеца, тъй като същият проточил преговорите във връзка със загубите на ответника, заради неизпълнението в срок заявената поръчка. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорнa твърдяната в исковата молба облигационна връзка между тях по договор за продажба, като ищецът не оспорва плащане от ответника на сума в размер на 460, 80 лева на 27.09.2021г.

След насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание, ищецът с молба от 20.09.2024г. признава плащания, които ответникът твърди в отговора на исковата молба, че е направил по претенцията на ищеца, както следва: 1000 лв. на 12.04.2024г. и 2 739, 20 лв. на 02.05.2024г., с които две плащания, главницата по делото е платена. В същата молба твърди, че ответникът е станал причина за завеждане на делото и той следва да понесе и всички разноски, сторени от ищеца, както и да бъде осъден да заплати мораторна лихва в размер на размер на 1 063, 83 лв., така, както е заявено в исковата молба.

С последваща молба по делото от 04.10.2024г. ищецът сочи, че в последствие му е платена от ищеца и сумата от 1063, 83 лв. – претендираната от ищеца мораторна лихва и всички суми – предмет на производството са платени, макар и след завеждането му, но поддържа претенцията си за разноски по делото по представения списък по чл. 80 ГПК.

По делото са приети като писмени доказателства фактура с №1000003376/16.08.2021г., и фактура №1000003428/27.10.2021г., извлечение от сметка за периода 27/09/202127/09/2021г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 183 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на стоки между страните в процеса и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.

При доказване на горните обстоятелства, ответникът от своя страна следва да докаже 2 погасяване на задълженията си към ищеца и онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Oтветникът не оспорва наличие на твърдяната в исковата молба облигационна връзка между страните, ищецът не оспорва плащане от ответника на сума в размер на 460, 80 лева на 27.09.2021г.

С последващите определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание по делото молби от 20.09.2024г. и 04.10.2024г. ищецът признава погасяване чрез плащане на всички суми – предмет на производството след образуване на делото, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени, поради плащане в хода на процеса и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

По разноските:

Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, както е в случая – плащането на исковата претенция е в хода на процеса, ищецът има право на направените разноски и респ. не носи отговорност за сторените от ответника разноски.

В случая безспорно ответникът не е платил преди подаване на исковата молба и с това свое поведение е дал повод за предявяването на иска. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски определени върху пълния размер на заявените претенции. От друга страна, в тежест на ищеца не следва да се възлагат разноски. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС / Определение № 60370 от 22.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1549/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 73 от 23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4831/2021 г., IV г. о., ГК,/. Изложените съображения от ответника чрез процесуалния му представител за неоснователност на претенцията за разноски, поради твърдяна забава на ищеца по договора са ирелевантни за отговорността му за разноски в настоящото производсвто.

Следвайки изложеното и при съобразяване с цитираната съдебна практика, на ищеца се следват сторените разноски по делото в размер на 892, 00 лева ( 192, 00 лева за платена държавна такса и 700, 00 лева за адвокатски хонорар) съгласно представения списък по чл.

80 ГПК ( л. 18) по делото, доколкото съдът намира, че направеното от адв. Ф* възражение за прекомерност на размера на хонорара на адвоката на ищеца е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В* ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. Г*, представлявано от управителя В* чрез адв. Б. Г. от АК – Г*срещу „В* ЕИК *, гр. Б* представлявано от К* искове за заплащане на сумата в размер на 4 803 лв. по сключен между страните договор за продажба на стоки, от които - главница 3 739 лв. и лихва в размер на 1 063, 83 лв. за периода от 28.10.2021г. до 15.04.2024г. върху неплатената главница от 3 739 лв. /общо за двете фактури/, ведно със законната лихва след завеждане на иска по издадени от ищеца ф-ра № 1000003376/16.08.2021г. на стойност 3 480 лв. ф-ра № 1000003428/27.10.2021 г. на стойност 720, 00 лв., като неоснователни, поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „В*, ЕИК *, гр. Б*представлявано от К* да заплати на „В*, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя В* чрез адв. Б. Г. от АК – Г*сумата в размер на 892, 00 лева, представляваща разноски по делото.

3

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

4