Решение № 346 от 27.09.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 493/2023
- Вид
- Решение № 346
- Подписан
- 27.09.2023
- В сила
- 27.09.2023
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3 ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10 ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.14, предл. последно · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.1-9 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.26 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1 т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.121 ал.4 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 346 гр. Плевен, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500493 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 370/21.03.2023 г., постановено по гр. дело № 7572/2021 г. по описа на Пл.РС, е признато за установено на осн. чл.415 вр. чл.422 ал.1 от ГПК, че М. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. ***, в качеството й на кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № 7000189903 от 17.11.2016г.,дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940,гр. София, бул. ***,представлявано от Ю. Х. Ю. Изпълнителен директор, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9058/2018 г. по описа на Пл.РС, а именно: 1692,73 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за заем; 379,39 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.05.2018 г. до 26.08.2018 г.; 111,18 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.05.2018 г. до 03.12.2018 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 3117/2018 г., по описа на PC - Добрич.
Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК, М. А. И., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр.София,направените разноски по делото в размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
1
Осъдил е на основание чл.78 ал. 1 от ГПК, М. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. ***, да заплати в полза на Пл.РС, направените разноски по делото в размер на 43,67 лв. държавна такса.
С Решение № 795/01.06.2023 г., постановено по гр. дело № 7572/2021 г. по описа на Пл.РС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 370/21.03.2023 г., постановено по гр.д. № 7572/2021г. по описа на Пл.РС, като в диспозитива вместо: „както и сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 3117/2018 г. по описа на РС - Добрич, да се чете: „ както и сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 9058/2018 г. по описа на РС – Добрич“.
С Решение № 927/23.06.2023 г., постановено по гр. дело № 7572/2021 г. по описа на Плевенски районен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 795/01.06.2023 г., постановено по гр. дело № 7572/2021 г. по описа на Пл.РС, като в диспозитива вместо „както и сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 9058/2018 г. по описа на РС – Добрич“ да се чете: „както и сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 9058/2018 г. по описа на РС – Плевен“.
Срещу решение №370/21.03.2023г. на Пл.РС,постановено по гр.д.
№7572/ 2021г. по описа на същия съд, е постъпила въззивна жалба от М. А. И.
,чрез пълномощника й адв. К. Б.,в която се излагат доводи,че решението на РС е неправилно, постановено в разрез с процесуалния и материалния закон.
Въззивницата твърди, че в обжалваното решение липсват каквито и да било мотиви, освен по едно единствено оспорване направено от страна на ответника, а именно досежно активната процесуална легитимация на ищеца.
Липсата на мотиви противоречи на принципа за мотивираност на съдебните актове, установен в чл.121 ал.4 от Конституцията на Република България, както и в приложимия в настоящото производство процесуален закон.Въззивницата счита, че ищецът пред първоинстанционния съд не е доказал, че сумата, предмет на договора за потребителски кредит е изплатена от страна на първоначалния кредитор на М. А. И. като твърди, че кредитът не е усвоен, както и че по делото няма никакви представени доказателства, които да доказват реалното предаване на сумата. Навеждат се доводи, че дори и да се приеме, че сумата за главница по процесния Договор за потребителски кредит е усвоена от М. А. И., то съгласно представените платежни нареждания, предоставени на вещото лице за изготвяне на експертиза, сборът на внесените от същата суми е 2384,92 лв., т.е. в така изготвената експертиза е допуснатата техническа грешка, като вместо сумата в размер на 2384,92 лв. общо внесена от М. И. към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е написана сумата в размер на 2221,89 лв., като остава неясно какво е включено в размера на главницата дали само сумата в размер на 2000,00 лв. по договора за кредит или са включени и таксата „оценка на риска“ в размер на 297,59 лв. и премията за застрахователната полица в размер на 479,95 лв.
На следващо място, въззивницата оспорва, че процесното вземане е надлежно прехвърлено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, тъй като в сключения Рамков 2 договор между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изрично е уредено, срокът на договора може да бъде подновен с допълнителен Анекс или Допълнително споразумение, сключен между страните, преди изтичане на срока на действие на договора, цедентът и цесионерът са подписали приложение на 15.02.2021 г., т.е. почти три години след сключване на рамковия договор и в този смисъл, приложението е сключено въз основа на несъществуващ рамков договор. С оглед на това, въззивницата счита, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД няма активна процесуална легитимация да предявява настоящия иск.
На следващо място, въззивницата твърди, че вземането, което е прехвърлено в размер на 1 462,32 лв., заедно с всички принадлежности, в т.ч. и лихви е в размер, по-малък дори от претендираната главница от 1 692,73 лв., поради което оспорва размера на претендираната главница и твърди, че ищецът не притежава вземане за главница в такъв размер, с оглед размера на твърдяното му цяло прехвърлено вземане. В този смисъл, исковата молба за сумата в размер на 230,41 лв. /сумата, която надвишава посочената в приложение № 1/ е недопустима.
Досежно клаузата, предвиждаща такса „оценка на риска“ в размер на 297,59 лв., въззивницата счита, че същата е нищожна, което води до недействителност на целия договор за потребителски кредит. В случая, не става ясно как точно се изчислява размера на тази такса, нито какво включва, нито каква част от месечната вноска е. В процесния Договор за потребителски кредит е посочена еднократна такса за оценка на риска в размер на 297,59 лв., която е дължима към момента на подписване на кредита, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя. Същата сума, без да представлява част от главницата, тъй като не е сума, усвоявана от кредитополучателя, е включена в главницата и респективно, се разбива като главница в месечните вноски и съответно се олихвява. В жалбата се посочва, че тъй като погасителният план не съдържа разбивка на месечните вноски по пера,то същият не представлява погасителен план по смисъла на ЗПК.
Недопустимо е такса, която не е усвоена като главница, да бъде впоследствие олихвявана, тъй като това води до неоснователно обогатяване на Банката.
Твърди се, че размерът на олихвяемата главница е различен от твърдяния и калкулиран от ищцовото дружество в месечните вноски, което означава, че и лихвата не би била в претендирания размер, ако таксата не беше включена в главницата и не беше олихвявана незаконосъобразно, а беше част от ГПР.
Въззивницата навежда доводи за недействителност на процесния Договор и на други, самостоятелни основания, които не са обсъдени от първостепенният съд, а са били оспорени от същата, а именно, че договорът за кредит е недействителен, поради противоречие със закона и по конкретно със ЗЗП и ЗПК, че клаузата за договорна лихва също е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, което влече до нищожност на клаузата за договорни лихви, както и че лихвата се начислява върху главница, която включва, освен чистата стойност на кредита от 2000,00 лв., така също и такса „оценка на риска“, застрахователни суми и надбавки, което означава, че с договорната лихва на практика се олихвяват суми, различни от договорената 3 главница в размер на 2000,00 лв.Процесният Договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на клаузите на чл.10 и чл.11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, както и че в същия не е посочен правилно годишния процент на разходите, тъй като при посочен по-нисък процент на ГПР от реалния е налице нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В посочения ГПР в размер на 41,73% в процесния Договор не е включена таксата „оценка а риска“, както и сключената застрахователна премия, поради което в същия се предвижда ГПР в по-нисък размер от реалния размер на ГПР, който очевидно надхвърля 41,73%. Навеждат се доводи за нарушение на разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК досежно задължителните реквизити на договорите за потребителски кредити, като се твърди, че поради това и съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит е недействителен, а при недействителен договор лихви не се дължат. С оглед недействителност на договора за кредит, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, в т.ч. и за претендираната главница.
Твърди се, че настоящият иск е предявен на договорно основание и в този смисъл, чистата стойност на кредита не може да бъде присъдена в настоящото производство, доколкото би се стигнало до подмяна на основанието, на което е предявен иска. Недопустимо е присъждане на претендираната сума на друго основание, различно от търсеното, тъй като признаването на главница, дължима на извъндоговорното основание, предвидено в чл.23 ЗПК, би представлявало произнасяне от съда по нещо различно от поисканото и би обусловило недопустимост на съдебния акт.
Въззивницата моли окръжния съд да постанови решение, с което да обезсили първоинстанционното решение в частта за 230,41 лв., като недопустимо и да отмени обжалваното решение в останалата му част.
Претендира разноски в настоящото производство, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , гр. София чрез процесуалния представител юрк. К. О., в който се оспорва изложеното във въззивната жалба.Твърдението на въззивницата за липса на мотиви на първоинстанционния съдебен акт е абсолютно неоснователно. Решението на Пл.РС е допустимо,законосъобразно и правилно.
На следващо място въззиваемата страна категорично се противопоставя на твърденията на процесуалния представител на въззивницата, че процесната сума не е усвоена от същата. Това обстоятелство се установява от допуснатата и приета по делото пред първоинстанционния съд ССЕ, която по безспорен начин е фиксирала датата на усвояване на кредита и размера на сумите постъпили по банкова сметка на кредитополучателя. Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно, усвояването на сумата следва да се счита изпълнено от момента на заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ, като Кредитополучателят безусловно е валидирал с подписа си 4 договора за кредит, възприел е съдържанието и реквизитите на същия, с оглед на което е получил процесиите суми по своя сметка и е усвоил кредита.
Досежно извършената цесия въззиваемото дружество счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че длъжникът е уведомен за цесията съгласно изискванията на закона. М. А. И. е уведомена по реда на чл.99 от ЗЗД, тъй като към исковата молба е приложено уведомително писмо, като е направено искане за връчване на уведомителното писмо с исковата молба и същата е редовно връчена от страна на съда. С оглед съдебната практика на ВКС, не е необходимо договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор. В процесния случай дружеството е представило всички необходими писмени доказателства, които по категоричен начин установяват прехвърлителния ефект на цесията.