Заповед за изпълнение № 878 от 13.06.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 13.06.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1276 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Т. Б. В. с ЕГН: ********** и адрес: **********, да заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище/адрес на управление: гр.

София, П.К. 1404, бул. „България“ № 81В, ап.3, законен представител Х.М.М. и П.В., сумата 328.40 лв. (триста двадесет и осем лева и четиридесет стотинки), от които: 300,00 лв.

(триста лева) главница по Договор за потребителски кредит № *** от 25.10.2021 год., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, 20.25 лв. (двадесет лева и двадесет и пет стотинки) договорна лихва за периода 25.10.2021 г. до 25.01.2022 г., лихва за забава в размер на 8.15 лева /осем лева и петнадесет стотинки/ за периода от 25.01.2022 г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 14.02.2025 г., до изплащане на вземането, както и сумата о т 75,00 (седемдесет и и пет лева) разноски по делото, представляващи платена държавна такса – 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ съобразно уважената част от претенцията и юрисконсултско възнаграждение – 50,00 лв. /петдесет лева/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 123.75 лева /сто двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ неустойка по чл.6.2. от Договор за потребителски кредит.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 332.65 лева /триста тридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ дължими такси.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 50.00 лв. /петдесет лева/ до претендирания размер от 100.00 лв. /сто лева/.

Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по Договор за потребителски кредит № *** от 25.10.2021 год., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2024 г. вземането е прехвърлено към длъжника на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, за което длъжникът е уведомен.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът констатира, че клауза, която предвижда неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради което искането за тези суми се отхвърли. В нормалните случаи, когато кредиторът наистина цели обезпечаване изпълнението на същинските задължения по договора, а не допълнително обогатяване, прикрито под една или друга форма на неустойка, и то за неизпълнение на акцесорно задължение, разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и други подобни, то се изисква преди сключването на самия договор за кредит и е условие за сключването му, а не три дни след усвояване на заемната сума.

Неустоечната клауза е предвидена, за да получи кредиторът не само предвидената договорна лихва и евентуално, лихва за забава, ако такава бъде допусната от кредитополучателя, а 1 допълнително възнаграждение, извън посочената договорна лихва. Това възнаграждение е прикрито като такова за вреда от неполучено обезпечение, но не е ясно защо самият кредитор не я е осуетил или намалил, поисквайки например да му се даде подобно обезпечение още преди сключването на договора, като въобще да не го сключи, ако обезпечението не се осигури. Тоест кредиторът изисква обезпечение едва в един по-късен момент, когато договорът е вече сключен, без да е била направена при сключването му ясна преценка за финансовата възможност на длъжника да изпълнява договора. В противоречие с добрите нрави се изопачава присъщата функция на обезпечението – да служи на кредитора и да бъде налично преди сключването на договора за кредит, именно като предпоставка за неговото сключване. В обобщение неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите и функции, като цели само и единствено неоснователно обогатяване за кредитодателя. Чл.33, ал.1 ЗПК предвижда, че, при забава се дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва, а тук чрез неустойката се добавя още едно възнаграждение, наречено обезщетение, и то зависи от неизпълнение не на основното, а на акцесорно задължение на заемателя – да осигури горните обезпечения, от което неизпълнение обаче не произтичат пряко вреди за кредитора. Тя е в пряко противоречие и с целта на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета на ЕС относно договорите за потребителски кредити, тъй като на практика „прехвърля риска от неизпълнение задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като, ако не го направи, дългът му нараства, т.е., опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след представянето му да се отпусне кредитът, което би съответствало на изискванията на директивата.“ Относно претенцията за дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от СИТИ КЕШ ООД, съдът счита, че, за да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, най-напред трябва да се посочи какви точно са тези разходи-за какъв вид действия с точно посочване времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо- забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно действащата към датата на подаване на заявлението редакция на чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 50 до 180 лв. Заявителят е претендирал такова в размер на 100 лева. С оглед размера на претендираното вземане и уважената част от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 50,00 лева. В случая следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева първо, защото не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд обичайно е повече от този в заповедното производство и второ, защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското 2 такова.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС-Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Разпореждането за отказ за присъждане на разноски подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС-Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на заявителя/кредитора: а) по следната банкова сметка: IBAN: ***, BIC: **** в "Банка ДСК" АД; б) по следния начин: чрез EasyPay по микросметка с КИН КОД ****.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.

2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Районен съдия: ...............................................

( Елица Юл. Орманова )

3