Определение № 230 от 25.07.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Търговище, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно частно гражданско дело № 20243500500152 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, чрез пълномощник юрк. Е. М. (приложено пълномощно), против Определение № 516/02.05.2024 г. по гр.д. № 629/2024 г. на Районен съд - Търговище, с което е допуснато обезпечение на предявените от ищцата Д. Р. И. от гр. Търговище искове по делото с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 439 ГПК, чрез допускане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по ИД 398/2014 г. на ЧСИ Анелия Загорова, с район на действие ОС-Търговище. С оплаквания за неправилност на обжалваното определение, считайки че не са налице основанията за допуснатото обезпечение по предявените искове, които счита за недопустими и вероятно неоснователни, жалбоподателят моли за отмяната му. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, при претенция от насрещната страна.

В ч.жалба се излагат следните доводи: 1. Предявените искове по чл.

124 ГПК и чл. 439 ГПК, с които ищцата претендира да установи, че между нея и Сосиете Женерал Експресбанк АД /с правоприемник Банка ДСК АД/ е сключен договор за поръчителство, инкорпориран в Договор за кредит Експресо от 27.03.2009 г. със страни Сосиете Женерал Експресбанк от една страна като кредитор и от друга страна- Иво Асенов Пенев и Д. Р. Станева, 1 съответно задължили се като кредитополучател и съдлъжник, са недопустими, тъй като ищцата не е депозирала възражение в срока по чл. 414 от ГПК в образуваното от банката заповедно производство по ч.гр.д. № 174/2014г. на РСТ (заповедна за НИ й е връчена на 17.07.2014г), обусловило стабилизиране на заповедта по отношение на ищцата, като след стабилизирането й всички непредявени възражения срещу възникването и съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение се преклудират и същите не могат да бъдат предмет на установяване в нови производства, образувани след този момент. Видно от исковата молба, основната теза на ищцата е, че се е задължила по договора за кредит в качеството си на поръчител, а не на съдлъжник, които възражения не са били релевирани от нея по реда на възражение по чл. 414 ГПК, за да бъде установен този факт в производство по чл. 422 ГПК и по този начин са се преклудирали; 2.

Доколкото претенцията по иска по чл. 439 ГПК също е свързана с възражението на ищцата, че счита себе си за поръчител, а не за съдлъжник, поради което на осн. чл. 143 ЗЗД твърди, че вземането е погасено за нея, предвид погасяването му спрямо главния длъжник, които факти и възражения са преклудирани с влизането в сила на заповедта за незабавно изпълнение, този иск също се явява недопустим. Отделно са развити съображения, че и двата иска са вероятно неоснователни, тъй като изложените от ищцата твърдения не кореспондират със съдържанието и волята на страните в подписания между тях договор за кредит.

В постъпилия в срока по чл. 276 от ГПК писмен отговор ищцата е оспорила ч.жалба, със следните доводи: 1.С иска по чл. 439 от ГПК се оспорва дължимостта на съдебно потвърдено вземане с оглед настъпили след влизане в сила на изпълнително основание обстоятелства, именно на такива се е позовала ищцата - изтекла в полза на главния длъжник погасителна давност, поради което искът е допустим. Съображенията на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо по част от спорните факти е счетено за неправилно с доводи, че дори и да са налице такива обстоятелства, те биха имали отношение към основателността на иска. Освен това тези твърдения не отговарят на действителността. С представените по делото заповед за изпълнение и изпълнителен лист съдът е осъдил ищцата да заплати солидарно с кредитополучателя дължими суми по договор за банков кредит, като въпросът за основанието на солидарността в производството по издаването им 2 не е изследван, поради което няма как да се приеме, че той е разрешен със сила на пресъдено нещо. С настоящия иск не се оспорва, че към датата на постановяването на заповедта за изпълнение ищцата Д. И. е отговаряла солидарно с кредитополучателя за връщане на паричния заем, спорно е основанието за тази солидарност, като ищцата твърди, че отговаря солидарно в качеството си на поръчител (по подробно изложени доводи в ИМ); 2.Развити са съображения и в подкрепа на извода на съда, че предявените искове са вероятно основателни. По изложените доводи страната моли за оставяне без уважение на ч.жалба, претендира разноски за настоящото производство.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, при редовно упълномощаване, при наличието на правен интерес от обжалване на акта, платена д.такса, с дължимо съдържание, поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред РСТ ищцата е предявила иск за установяване, че между нея и ответната страна е налице договор за поръчителство, инкорпориран в Договор за кредит екпресо № 111337/27.03.2009г., както и отрицателен установителен иск, че не дължи на ответната банка сумата 6973.79 лв.- остатък от главница по горецитирания договор за кредит, поради погасяване на главното задължение по давност. С исковата молба е отправено искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез спиране на ИД № 398/2014 г. на ЧСИ А.Загорова, с район на действие ОС-Търговище, образувано по изпълнителен лист от 11.02.2014 г., издаден в заповедното производство по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 175/2014г. на РС-Търговище за солидарно осъждане на длъжниците по Договор за кредит екпресо № 111337/27.03.2009г. кредитополучател Иво Пенев и съдлъжник Д. Станева (настоящата ищца) да заплатят в полза на банката посочените в заповедта за НИ № 80/11.02.2014 г. и в изп.лист суми.

Не е спорно, а се установява и от приложените изп.дело № 398/2014 г. и ч.гр.д. 175/2014г., че длъжниците по заповедта, в т.ч. ищцата не са депозирали в срока по чл. 414 ГПК възражение.

По искането за обезпечение, допуснато с обжалваното определение:

Предпоставките за допускане на обезпечението са: предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда.

3

По въпроса относно допустимостта на исковете. Съдът намира същите за допустими, тъй като възведените в тях основания за наличието на договор за поръчителство по отношение на ищцата, обективиран в договора за кредит и недължимост на вземането, поради изтекла давност, са обстоятелства, по отношение на които влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение, поради липса на възражение в срока по чл. 414 ГПК (чл. 416, ал. 1 изр.1 от ГПК), няма преклудиращо действие - ищцата не е оспорва изначално наличието на задължение по договора (за което вземане е издадена заповедта по чл. 417 ГПК), още повече, че става въпрос за солидарна отговорност, независимо дали е съдлъжник или поръчител. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК. Съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение. Настоящото оспорване е въз основа на настъпили след приключване на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, факти и обстоятелства - твърдения за погасяване на вземането по давност (в този смисъл и съдебната практика: определение № 513/24.11.2016г. на ВКС по по чтд № 1660/2016г., ТК, І т.о.; решение № 50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022 г., ГК, ІV г.о. и др.). Дали това е така или не, е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска. Дали ищцата има качеството на поръчител по договора за кредит също е въпрос на основателност на иска. За пълнота на изложението и във връзка с възраженията в частната жалба, следва да се отбележи, че действително част от доводите в обстоятелствената част на исковата молба (нищожност на клаузи от договора за кредит) са преклудирани, тъй като е можело и следвало да бъдат направени по реда на чл. 417 ГПК, т.е. това не са новонастъпили факти и обстоятелства след влизане в сила на заповедта, респ. същите не следва да са предмет на разглеждане в настоящото исково производство. Това обаче не опровергава основният извод за допустимост на исковете.

4

Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал. 1 , т.1 от ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок, при условията на чл. 180-181 ЗЗД, т.е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи , ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 от ГПК). В случая на обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т.3, предл. последно от ГПК, обезпечението се допуска само срещу представяне на гаранция. Доколкото се касае за приложението на чл. 20 ЗЗД и изследване волята на страните относно качеството съдлъжник/поръчител, респ. за прилагане института на погасителната давност, то няма как тези факти и обстоятелства да бъдат предмет на обследване в производството по допускане обезпечение на иска, достатъчно е да се установи наличието на начални писмени доказателства относно обстоятелствата по възведения спор както за качеството на солидарния длъжник, така и за изтекла погасителна давност. От твърденията в ИМ е очевидно, че ищцата се позовава на изтекла давност след влизане в сила на заповедта, но доколкото институтът на давността налага при твърдения за погасяване правото на принудително изпълнение давностният срок да се очертае с начален и краен момент и двата, осъществили се след влизане в сила на заповедта, то това обстоятелство е предмет на изрично уточняване на исковата молба.

Предвид твърденията на ищцата, а и представените писмени доказателства за внасяни ежемесечно суми от нея (по реда и на основание наложен запор върху трудовото й възнаграждение) за погасяване на вземането (за което е въведено твърдение, че е погасено по давност), е налице и обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 от ГПК, а поисканата и допусната обезпечителна мярка, постановена при задължителното условие на внасяне на гаранция, е подходяща, като в най-голяма степен защитаваща интереса на ищцата, с оглед осъществяване на правата й по евентуално положително за нея решение.

Поради изложените съображения и доводи, съдът намира частната жалба за неоснователна, обуславящо потвърждаване на обжалваното 5 определение.

По искането за разноски: Съгласно т. 5 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС „Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход“.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЪРЖДАВА определение № 516/02.05.2024 г., постановено по гр.д. № 629/2024 г. на Районен съд - Търговище, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6