Решение № 8 от 05.02.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Враца, 05.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т. при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело № 20221400900099 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорни искове за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираните обезщетения с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ.

В исковата молба ищецът Б. И. К., ЕГН ********** от гр. Враца, в качеството му на съпруг и законен наследник на Г. Л. К., твърди, че н а 06.05.2022г., около 13:10 ч. в гр. Враца, *** до *** е настъпило ПТП, при което л.а марка “Шкода”, модел „Фабия“ с per. № ВР *** СК, управляван от виновния водач Г. И. Г., при двиЖ.е, несъобразено с разпоредбите на ЗДвП и с несъобразена скорост е блъснал правомерно движещия се пешеходец Г. Л.

К., ЕГН: **********. Настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие е констатирано с Констативен протокол с рег. № 967р2361/10.05.2022г. и е образувано ДП № 480/2022г. по описа на РУ на МВР Враца, пр.пр. по описа на ОП Враца. Посочва, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредено с полица № BG/23/121001653427, с период на валидност от 10.06.2021 г. до 1

09.06.2022 г. с ответното дружество ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ***, гр. София. Изтъква, че при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ е депозирал при ответника извънсъдебна претенция вх. № 99-2698/27.05.2022 г. и е образувана щета № 0411-300-0001-2022г./27.05.2022 г.; с писмо изх. № 992759/01.06.2022 г. ответникът е изискал да представи допълнителни документи и с писмо вх. № 99-2710/30.05.2022г. е представил на ответника информация за здравословното състояние на Г. К.а. Счита, че застрахователят му дължи законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 27.05.2022г., до окончателното изплащане, както и съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение (което включва главницата и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ), тъй като не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, а именно от 17.06.2022 г. до окончателното плащане. Твърди, че на 30.05.2022г. поради рязко влошаване на състоянието й Г. Л. К. почива, поради което с молба вх. № 992893/09.06.2022г., от негово име е заявил на ответника, че моли да го счита за конституиран наследник в правата на починалата му съпруга по образуваната във връзка с настъпило ПТП на 06.05.2022г. щета № 0411-300-00012022г./27.05.2022 г. Поддържа, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него, Г. К. е търпяла имуществени и неимуществени вреди в продълЖ.е на 24 дни, поради което е мотивирана да потърси защита на интересите си, чрез своя законен наследник - съпругът й Б.

К.. Посочва, че след ПТП на 06.05.2022 г. Г. К.а е докарана по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“ Враца и на същата дата я приемат за лечение. В резултат на удара същата е получила тежки травми, изразяващи се във фрактура на черепа и мозъчен вътрешен кръвоизлив, във връзка с което е доведена до състояние с опасност за живота, получава още фрактура на лицеви кости и вътрешен кръвоизлив. Съгласно Етапна Епикриза ИЗ № 5119/2022г. Г. К. е на стационар до 30.05.2022г. - датата на смъртта й; окончателната диагноза е Травматичен субарахноидален кръвоизлив, без открита вътречерепна травма. Извършена й е операция; на 15.05.2022г. е преведена в ХО в ОАИЛ, поради влошаване на здравословното й състояние, сопор към кома. Поради тежкото състояние в следващите дни е поставена на ИБВ - поради влошена механика на дишането; на 21.05.2022г. й е поставена диагноза кома, от 28.05.2022г. нестабилна хемодинамика, поставена на катехоламинова инфузия; продължава да е на изкуствено дишане и това й състояние продължава до 30.05.2022г. - датата на смъртта й. Твърди, че случилото се силно е засегнало психическото и емоционално здраве на пострадалата, променило същата и мирогледа й, виждането й за бъдещето й светоусещане и приемане на себе си. Освен физическите болки и страдания й е нанесена и психологическа травма; прекарала е последните 24 дни от живота си в адски болки и мъки, страх, ужас и постоянна мисъл за смъртта и дали ще успее да остане жива и отново бъде заедно със семейството си.

2

Моли съда, да осъди ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК ***, да му заплати, в качеството му на конституиран наследник на своята починала съпруга, сумата 150 000,00 лева, представляваща обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на процесното ПТП от 06.05.2022 г.; сумата 853,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на процесното ПТП от 06.05.2022 г., изразяващи се в разходи за лечение - извършени операции, прегледи, медицински консумативи, медикаменти и др. ; ведно със законна лихва върху посочените по-горе суми, считано от датата, на която е уведомен ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД за ПТП с предявяването на претенция по реда на чл. 380 от КЗ - 27.05.2022 г., до окончателното й изплащане, съгласно чл.

429, ал.3 от КЗ; както и законна лихва върху горепосочените суми до окончателното плащане, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, считано от изтичането на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебната претенция, а именно 17.06.2022 г., до окончателното й изплащане.

Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ***, гр. София, чрез юрк. С. П.-Х., в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявените искове като недопустими. На първо място твърди, че не е налице надлежно упълномощаване от страна на Г. Л. К.а на адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т., както за предявяване на доброволна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ, така и при предявяване на настоящата съдебна претенция, тъй като здравословното състояние на Г. К. не й е позволявало да упълномощи в деня на ПТП - 06.05.2022г., посочените по-горе адвокати. В тази връзка оспорва полоЖ.я подпис от Г. Л. К. върху Пълномощно от 06.05.2022 г. На второ място поддържа, че Б. И. К. не е единствен законен наследник на Г. Л. К., поради което би следвало искът да се предяви от всички законни наследници на Г. К., спрямо наследствените дялове. Посочва, че доброволната претенция за имуществени вреди в размер 603 лв. е направена от Г. К. след настъпване на смъртта й на 30.05.2022г.

/претенция вх. № 99-2710/30.05.2022 г. - 16,46 часа/. На трето място изтъква, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично такова и не се наследява, поради което и ищецът като наследник не притежава процесуална легитимация да предяви чужди права по исков ред и производството като недопустимо следва да бъде прекратено. Твърди, че с оглед строго личния характер на правото на обезщетение за неимуществени вреди и неговата ненаследимост, претенциите за неимуществени вреди от 150 000 лв. и за имуществени вреди от 853 лв. не са преминали в патримониума на наследника Б. К., доколкото смъртта на Г. К. е настъпила на 30.05.2022 г., а 3 исковата претенция е от 15.06.2022 г. Наред с това ответникът оспорва исковете и като неоснователни по основание и размер. Заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” за л.а. “Шкода Фабия“, с per. № ВР***СК към 06.05.2022г. Оспорва изрично твърденията в исковата молба за вината на водача на лекия автомобил Г. Г. за произшествието; за наличие на основания за изплащане на неимуществени и имуществени вреди за причинени болки и страдания от Г. К. в период от 24 дни, механизма на настъпване на процесното ПТП, както и размера на претендираните неимуществени и имуществени вреди. Поддържа, че вина за настъпилото произшествие има изцяло пешеходката Г. К., която е навлязла внезапно на пътното платно, непосредствено пред л.а. „Шкода Фабия”, предприела е пресичане на необозначено и несигнализирано място на пътното платно, като не се огледала и не се е съобразила със скоростта на приближаващия лек автомобил и така е нарушила разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и чл.

113, чл.114 и чл.115 от ЗДвП. При условията на евентуалност въвежда възраЖ.е за съпричиняване от страна на пострадалата, в случай, че се установи, че водача на л.а. „Шкода Фабия” е нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата и е причинил процесното ПТП. Твърди, че Г. К. е страдала от общи заболявания, които не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и които са допринесли за настъпване на усложненията, вътремозъчния кръвоизлив и фаталния изход, както и че с оглед на здравословното й състояние пострадалата не е търпяла болки и страдания, тъй като е била под влиянието на болкоуспокояващи и други психотропни вещества и медикаменти. Счита, че не е било засегнато психическото и емоционално здраве на пострадалата, че не й е нанесена психологическа травма и че не е прекара последните 24 дни от живота си в адски болки и мъки, страх, ужас и постоянна мисъл за смъртта, тъй като към момента на завеждане на доброволната претенция от 27.05.2022 г. /вх. № 99-2698/ в 16.50 часа, пострадалата е била в кома от 21.05.2022 г., т.е. тя не е могла обективно да съзнава болките и страдания и да афишира тази своя воля, нито да определи дори обема на същите и тяхната парична еквивалентност от 150 000 лв.

Посочва, че претенцията за имуществени вреди в размер 603 лв. е предявена по доброволен ред от Г. К. с писмо вх. № 99-2710/30.05.2022 г. в 16.46 часа, т.е. повече от 6 часа след смъртта й, като за разликата до пълния й предявен 4 размер от 853 лв. не е предявявана доброволна претенция от пострадалата.

Оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, поради неоснователност на главния иск, както и началната дата, от която се претендира изплащането на законна лихва - 27.05.2022 г. /17.06.2022 г./. Моли съда да отхвърли исковата претенция изцяло като неоснователна и недоказана. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение при пълно или частично отхвърляне на исковете.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба. Във връзка с твърдяното съпричиняване от страна на пострадалото лице, твърди, че Г. К. е спазила всички правила за двиЖ.я по пътищата. Счита претендирания размер на обезщетението за справедлив и отговарящ на съдебна практика в България. Счита, че той е единствения законен наследник в настоящия случай, като съпруг на починалата, тъй като същата не е имала родни деца. На следващо място, заявява, че починалата Г. К. приживе в пълно и ясно съзнание е подписала собственоръчно представеното по делото пълномощно и е контактувала с адвокатите и със семейството си, дори е била изведена от интензивно отделение, като видно и от медицинските документи е имало момент от лечението й, в който същата се е подобрявала значително, но в последващ момент при рязко влошаване почива в рамките на ден.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника на допълнителната искова молба , в който същият заявява, че изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

В първото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа изложеното в исковата молба, а ответникът, чрез пълномощника си, оспорва исковете; в заседанието по същество страните не се явяват и не се представляват.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебнопочеркова, съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, намери за установено следното: