Решение № 34 от 15.04.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20202100102264 по описа за 2020 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на Т. С. Т. с ЕГН ********** и Т. М. Т. с ЕГН **********, двамата чрез пълномощника адв. Жени Живкова Събчева, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Жени Патева“ № 2, против „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Витоша, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, ет.4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова - Тодорова, чрез пълномощника юрисконсулт Веселина Йорданова, за приемане за установено спрямо „Еос матрикс“ ЕООД, че Т. С. Т. и Т. М. Т. не дължат сумите, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение №600/13.11.2012г. и изпълнителен лист от 13.11.2012 г. по ч.гр.д. № 923/2012 г. по описа на Районен съд – Айтос, и е образувано ново изпълнително дело № 165/2020 на ЧСИ Георги Михалев с район на действие Окръжен съд – Бургас, поради погасяването им по давност, а именно главница в размер на 84 204,61 лв., ведно със законната лихва в размер на 21 051,15 лв. за периода 12.10.2017 г. - 13.04.2020 г., и 49 682,75лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н ). След указания на съда, ищците са уточнили, че сумата от 49 682,75 лв. представлява сбор от сумата от 48 226,67 лв. лихва до 12.20.2017 год. и сумата от 1 456,08 лв. такси съгласно приложение №1 към договор за прехвърляне на вземания.

Ищците твърдят в исковата молба, че на 24.08.2020 год. като солидарни длъжници получили покани за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 165/2020 год. на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703 с район на действие Окръжен съд – Бургас, образувано по заповед за незабавно изпълнение №600/13.11.2012г. и изпълнителен лист от 13.11.2012 г. по ч.гр.д. № 923/2012 г. по описа на Районен съд - Айтос, с взискател „Еос матрикс“ ЕООД за сума в размер на 163 025,34 лв., от които главница в размер на 84 204,61 лв., законна лихва в размер на 21 051,15 лв. за периода 1

12.10.2017 г. - 13.04.2020 г., 49 682,75лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 106,60лв. разноски по изпълнителното дело, 7 652,77лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 13.04.2020 г. В поканата до първия ищец било отразено общо задължение солидарно за двамата длъжници в размер на 163 017.49 лв., а в поканата до втората ищца – в размер на 163 025,34 лв., като разликата се дължала на начислените такси по Тарифата на ЗЧСИ. Считат, че при наличие на солидарно задължение, същото следва да е еднакво за двамата длъжници.

Правният си интерес от завеждане на иска обосновават с твърдения за това, че задълженията по посочените заповеди за изпълнение и изпълнителен лист са погасени по давност поради непредприемане на действия по изпълнението в продължение на пет години.

Твърди се още, че през 2007 год. ищецът Т.Т. изтеглил кредит по договор за ипотечен кредит № IK07-00041/29.08.2007 год. със „Сибанк” ЕАД. Със споразумение от 23.11.2010 год. ищцата Т.Т. встъпила в дълга като солидарен длъжник. Поради необслужване на кредита банката се снабдила с посочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които ищците били осъдени солидарно да заплатят на банката следните суми: 111 470.41 лв. - главница; 4 348.93 лв. договорна лихва периода 25.04.2012 г. – 09.11.2012 г.; 3 288.25 лв. наказателна лихва за периода от 25.05.2012 г.

– 09.11.2012 г., ведно със законната лихва от 10.11.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2 395.45 лв. държавна такса и 1 416.08 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на тях било образувано изпълнително дело № 876/2012 год. по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег. № 703 с район на действие Окръжен съд – Бургас, по което на 12.03.2015 год. била извършена публична продан на ипотекирания имот, находящ се в гр. Бургас, жк. Изгрев, бл. 150 на партерен етаж с площ от 97.63 кв. м., на единствения наддавач - П.С.Т. за сумата от 55 353.33 лв., за което ЧСИ съставил протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 12.03.2015 год. На 18.03.2015 год. било издадено постановление за възлагане на недвижимия имот. След продажбата на недвижимия имот нито банката, нито цесионерът били насочвали изпълнителни действия, поради което считат, че на основание чл. 125, ал.1 ЗЗД, всички вземания срещу ищците са погасени по давност, респективно заявяват, че давността спира и се прекъсва за всеки длъжник по отделно.

След посочената дата, за длъжника Т.Т. били изготвени два броя запорни съобщения за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „Т.и 2011“ ЕООД, на 03.12.2015 год. и на 10.04.2017 год., но и двете разписки, приложени по изпълнителното дело било отразено „че лицето и фирмата не бяха открити на адреса“. Във връзка със залепването посочват, че в разписката не било посочено на кой адрес е залепено съобщението, което съставлявало съществено нарушение, за да породи запорът правно действие. Считат, че след като дружеството не е узнало за наложения запор и в счетоводството му не е отразен такъв, респективно не са постъпвали суми по запора, по отношение на длъжника Т.Т. не са предприемани изпълнителни действия, годни да спрат давността. Предвид това считат, че от датата на последното изпълнително действие по изп. дело 876/2012 г. - 12.03.2015 г., не били предприемани действия, водещи до прекъсване на петгодишния давностен срок и той е изтекъл на 12.03.2020 год.

2

Твърди се още, че на 12.10.2017 г. банката сключила договор за цесия, с който прехвърлила вземането си на ответника „Еос матрикс“ ЕООД, който бил конституиран като взискател по изпълнителното дело от 22.02.2018 г., но ищците като длъжници не били уведомени. Изпълнителното дело било прекратено с постановление по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По молба от 27.03.2020 г. на взискателя и въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело № 165/2020 г. при същия ЧСИ.

Считат, че погасителната давност за вземането за главница е изтекла на 11.03.2020 г., а за лихва – на 11.03.2018 г.

В съдебно заседание ищците поддържат претенцията, ангажират доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който считат иска за недопустим за разликата над сумата от 84 204.61 лв. - главница.

Оспорват претенциите по основание и размер.

Излагат становище за недопустимост на претенциите за лихви и разноски.

Ответникът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на лихвите, като акцесорни вземания, разноските в заповедното производство, като последица от уважаване на заявлението и разноските по изпълнението. Отделно посочва и че сумите от 106.60 лв. и 7 652.77 лв. начислени такси и разноски в изпълнителното производство не фигурират в издадения изпълнителен лист.

По съществото на спора заявява, че на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД приложение намира общата петгодишна давност от установяване на вземането с влязла в сила заповед за изпълнение (приравнена на съдебно решение). Счита давността за прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Твърди се още, че давността била прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ; на 08.04.2015 г., когато били разпределени постъпилите суми от публичната продан; на 03.12.2015 г. и 10.04.2017 г., когато били правени опити за налагане на запор на трудовото възнаграждение; с молбата за образуване на новото изпълнително дело № 165/2020 по описа на ЧСИ Георги Михалев, с която също са поискани нови изпълнителни действия.

Счита, че в случай на процесуална активност на кредитора, когато той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането 3 му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Посочва, че ТР 2/2013, с което е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 на Пленума на ВС, действа занапред от момента на обявяването му. Предвид това заключава, че давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело №876/2012г. и е спряла да тече до 26.06.2015 г.

Твърди, че в рамките на новообразуваното изпълнително дело били извършвани действия, които отново прекъснали давността.

В условията на евентуалност заявява, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.

Предвид което, така заявената претенция за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на вземането, е неоснователна, до колкото в исковата молба не се оспорва неизпълнението по сключения договор за кредит, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №600/13.11.2012 год. по ч.гр.д.№923/12 год. на АРС е издаден изпълнителен лист в полза на „Сибанк“ ЕАД, с който длъжниците Т. С. Т. с ЕГН ********** и Т. М.

Т. с ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора сума в размер на 111 470,41 лв. – главница, 4 348,93 лв. – договорна лихва за периода от 25.04.12 год. до 09.11.2012 год., наказателна лихва 3 288,25 лв. за периода от 25.05.12 год. до 09.11.12 год., ведно със законната лихва от 10.11.12 год. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса в размер на 2 395,45 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1416,08 лв. Няма спор между страните, че против заповедта за изпълнение не е било подадено възражение, а въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп.дело №20127030400876 по описа на ЧСИ Г.Михалев по искане на „Сибанк“ ЕАД, подадено до ЧСИ на 12.12.2012 год. (л.55 от делото). Кредиторът е поискал насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот – офис, находящ се в гр.Бургас, к-с „Изгрев“, и цялостно проучване на длъжниците, вкл.изискване на справки за други имоти, банкови сметки и автомобили.

Няма спор също, че за времето от образуване на изпълнителното дело до 2015 год. са насрочени няколко неуспешни публични продажби за недвижимия имот. На 09.02.2015 год. отново е обявена публична продан, при първоначална цена от 55 053 лв. На 12.03.2015 год. е съставен протокол за обявяване на постъпили наддавателни 4 предложения и на купувач, а на 18.03.2015 год. е съставено постановление за възлагане на продадения имот на П.С.Т.. На 08.04.2015 год. е съставен протокол от съдебния изпълнител, с който сумата от продажбата е разпределена. Видно е от съдържанието му, а и от издаденото за нуждите на настоящото дело удостоверение, че за погасяване на дълга по изпълнителния лист на взискателя „Сибанк“ ЕАД е разпределена сумата от 39 917,95 лв.

С изх.№10324/03.12.2015 год. на ЧСИ е изпратено запорно съобщение до „Т.и 2011“ ЕООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Т.Т., на третото лице е забранено да се разпорежда със сумите на длъжника и е отправена покана в 3 дневен срок да съобщи дали признава вземането за основателно. От обратната страница на съобщението е видно, че е било залепено уведомление на адреса на управление – гр.Бургас, к-с „Изгрев“ бл.150, офис №1, тъй като лицето не е било открито на адреса. От съдебния изпълнител е поставена резолюция „КД“ (към дело) на 10.12.2015 год. Второ по ред запорно съобщение е било изпратено на 05.04.2017 год. до същото трето лице – „Т.и 2011“ ООД, на същия адрес, като на 10.04.2017 год. е залепено уведомление, след констатация на връчителя, че лицето и фирмата не са открити на адреса. От удостоверението, издадено от ЧСИ Михалев е видно, че запорните съобщения не са реално получени от работодателя и не са удържани суми.