Акт от 07.05.2019, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 923/2018
- Подписан
- 07.05.2019
- В сила
- 10.06.2020
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.138, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.170, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1, т.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- § 1, т. 13 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 26, т. 5 · Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането
- чл. 13 · Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 11, ал. 2 · Устройствен правилник на Държавен фонд „Земеделие“
РЕШЕНИЕ
№ 206
Велико
Търново, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора ……………………………………………….. разгледа докладваното от съдията адм.дело №
923/2018г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното по фактите и правото:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 13 от Наредба№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Образувано е по жалба на Е.Т.П. ***, действащ чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се като незаконосъобразно
Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4103 от 12.11.2018г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, което УП обективира отказ за изплащане на субсидия/финансово подпомагане/ в размер на 14 375,13лв. по Заявление за плащане за кампания 2016г. по Мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. – направление „Биологично пчеларство“.
Жалбоподателят счита, че административният акт е незаконосъобразен, поради липса на изискуемата от закона форма, допуснати съществени нарушения на административно производствени правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Сочи, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК от съдържанието на обжалваното уведомително писмо не става ясно какви са конкретните фактически констатации и кое е правното основание за постановения отказ, същите не могат да се изяснят и от документите в административната преписка. Изтъква и че цитираната от ответника Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „Б3“ от ПРСР 2014-2020 е утвърдена през 2017 г., а в случая се касае за заявление за подпомагане, подадено за кампания 2016 г., при което прилагането на въпросната методика е недопустимо. По същество твърди, че в случая санкционираните пчелини отговарят на базовите изисквания, посочени в Приложение № 2 към чл. 13 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения адвокат, поддържа жалбата, по съображенията изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмена защита. В писмената защита сочи, че в административното производство е започнато и проведено без да са спазени разпоредбите на чл. 26 и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, което е обусловило и нарушение на чл. 35 от АПК.
Със съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска от съда да прогласи нищожността, алтернативно да отмени обжалвания ИАА. Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът-заместник-изпълнителен директор на
ДФЗ-РА, действащ чрез упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че административният акт е издаден при спазване на изискванията за форма, съответните административно производствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Доводи в тази насока развива в хода на устните състезания и в писмена защита. По отношение съответствието на обжалвания акт с материалния закон се позовава на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните. Изтъква, че заявлението за подпомагане на Е.Т.П. за кампания 2016 г., е за втора поредна година, като същевременно посоченото подпомагане е за биологично пчеларство в преход /код БПП 6/. Предвид това и доколкото за биологичното пчеларство е предвиден минимален период на преход към биологичен начин на производство от една година, ответникът счита, че на жалбоподателя правилно не е предоставено финансово подпомагане за процесния период. С тези аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, констатациите в обжалвания акт, и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомително писмо изх. №
02-040-6500/4103 от 12.11.2018г. на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ - РА има качеството на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването срещу УП е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат на акта, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. ОР в преписката сочи, че ИАА е получен на 10.12.2018г., а жалбата е депозирана на 20.12.2018г., видно то пощенското клеймо. От външна страна жалбата срещу уведомителното писмо отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната. Предвид това е редовна и допустима. Съгласно действалите при образуване на делото правила/вж. §149, ал.1 от ЗИД АПК/обн. ДВ бр.77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./ АСВТ е родово и местно компетентния съд по конкретния спор.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е разпределена с Определение от 31.01.2019г., като на ответника е указано на основание чл.170, ал.3 от АПК, че следва да докаже пред съда наличието на предпоставките за намаляване или изключване на помощта по посочената Мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. – направление „Биологично пчеларство“. В това число, че между заявените пчелни семейства и отразените в Регистър на БАБХ е налице несъответствие и др. резултати от проверки, които сочат неизпълнение на базови изисквания, съответни за прилагане на посочената мярка и направление.
Делото е основано изключително на писмени доказателства, представени с административната преписка. Същите не са оспорени. В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателя са ангажирани писмени доказателствени средства. Представени са Договори и анекси, сключени със сертифициращия орган- „Лакон България СЗХ“ООД/вж. л.104 и сл./. От БАБХ.ОД В. Търново са представени по реда на чл.192 от ГПК писмени доказателства за извършена регистрация и ветеринарен контрол на пчелните семейства, отглеждани от жалбоподателя.
Ответникът попълни административната преписка със з.к. на Утвърдената Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11“Биологично земеделие“.
Не са четени нарочни определения за приети за безспорни между страните факти или обявени служебно известни такива на съда. На практика страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна интерпретация.
След съвкупната преценка на доказателствата, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че Е.Т.П. е регистриран земеделски производител. През 2015г. е поел петгодишен ангажимент за извършване на земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., направление „Биологично пчеларство“
За кампания 2016 г. същият е подал общо заявление за подпомагане с УИН 04/210616/70079 от 15.06.2016 г./, като е заявено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 година. Заявеното подпомагане е било по направление „Биологично пчеларство“ /вж. л.87/, за пчелин с рег. № 5225-0237, общо 210 пчелни семейства. В заявлението като код на агроекологичната дейност е посочено „БПП 6“ /вж.л.86/, т.е. за биологично пчеларство в преход, съгласно Приложение № 1 - кодовете на биологичните дейности към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година.
Към заявлението са приложени документи, доказващи опит в заявените за подпомагане дейности и договор с контролиращо лице по смисъла на § 1, т. 4 от ДР към Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, вр. с чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите за земеделски продукти на Европейския съюз. В преписката се съдържат приложените Стандартен договор за инспекция на биологична селскостопанска продукция от 20.02.2015 г. с „Лакон – Частен институт за осигуряване на качеството и сертифициране на биологично произведени хранителни продукти“ ООД, Офенбург, Германия /по-долу в решението „Лакон“ ООД/, представлявано от „Лакон България СЗХ“ ООД, офис в гр. Велико Търново. Два броя анекси към този договор, от дати 13.05.2016 г. и 30.05.2016г.
От ответника се представени намиращите се в административната преписка формуляр за резултати от автоматични проверки, при които не са открити несъответствия. Посоченото разминаване в броя н апчелните семейства е в повече и те не са основанието на процесния отказ.
Представени са от Областна дирекция по безопасност на храните – гр. В. Търново данни за регистрация на пчелина и проведени профилактични прегледи на пчелите.
Не се оспорва от ответната страна, че освен извършените административни проверки в информационната система, не са извършвани проверки на място.
Във връзка с подаденото от Е.П. заявление за подпомагане за кампания
2016 г., с Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4103 от 12.11.2018 г. издадено от зам. изпълнителен директор на ДФЗ, на заявителя е отказано оторизирането на суми и изплащането на финансова помощ за 2016 г. по поетия ангажимент за извършване на биологични дейности, направление „Биологично пчеларство“, за посочените пчелни семейства е одобрена сума за подпомагане 0,00 лева. Заявлението на жалбоподателя не е попаднало в извадката на Риск анализ за проверка на място и такава не е извършвана.
Като фактическо основание за извършения отказ е посочено, че 2016 г. е втора година от последно поетия от заявителя ангажимент по това направление.
Съобразно отразеното в табличен вид /колони 5 и 7 и съответните пояснения на стр. 2 и 3 от уведомителното писмо/, са санкционирани 210 от общо 210 пчелни семейства, санкцията е за неспазване на базови изисквания съгласно раздел V „Намаления за неспазване на базови и изисквания по управление на направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. „b“ Направление „Биологично пчеларство“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „Б3“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017 г. издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ. От исканата сума от 14 375,13лв. е оторизирана 0,00лв.
Уведомителното писмо е било доведено до знанието на адресата му на 10.12.2018 г., видно от съдържащата се в него разписка /л. 99/, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена на 20.12.2018 г. по пощата.
В съдебната фаза на производството от жалбоподателя са представени договор и анексите към него със сертифициращия орган и данните от ОД-В. Търново на БАБХ.
От ответника са представени документите, съдържащи се в административната преписка, Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., Заповед № 03-РД/715#2 от 13.12.2018 г., и двете на изпълнителния директор на ДФЗ, Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните и утвърдената с нея Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
1. Оспореното уведомително писмо е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на законово вменените му правомощия. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Разпечатката съдържа 42 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46576dfa-b179-46de-b795-d7709a76744a