Решение № 197 от 03.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Б. 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Маргарита Коцева

Маргарита Алексиева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221200600466 по описа за 2022 година Производството по делото пред Окръжен съд е образувано по въззивната жалба на адв.С., в качеството му на защитник на подсъдимия М. Н. М. и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 24 от 13.05.2022 год., постановена по нчхд № 1543 от 2021 год. по описа на РС Б.

С цитираната присъда подсъдимия М. Н. М., с ЕГН ********** е осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на М. Б. М., с ЕГН ********** сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 05.04.2016г. чрез жалба вх. номер 800/05.04.2016г., подадена до Директора на ОД МВР Б.с копие до Районна прокуратура Б. в която са изложени клеветнически твърдения спрямо тъжителя, ведно със законна лихва от датата на увреждането 05.04.2016г. до окончателно изплащане на сумата, като в останалата част, над уважения размер , районният съд е отхвърлил иска като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати и сумата от 120 лева, представляваща 4 % - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и пет лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия, който чрез процесуалния си представител твърди във въззивната жалба, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като след като се е запознал с мотивите на съда е депозирал и допълнение на въззивната си жалба. В последното твърди, че неправилно е приет за разглеждане граждански иск в наказателния процес, тъй като към момента в който това е сторено от РС наказателното производство е било прекратено по давност. Изложени са и подробни съображения срещу решението на съда да приеме наличието на деликт, в резултат на деяние по чл.147 от НК, без обаче според защитата същото да е доказано. Наред с това счита, че е недопустимо предявяване на граждански иск по отделно за всеки употребен израз в жалбата, като съдът в атакувания си акт е санирал тази недопустимост, присъждайки едно общо 1 обезщетение за претендираните по отделно неимуществени вреди. Счита също така, че и гражданския иск не е доказан. Моли атакуваната присъда да бъде отменена и гражданският иск да бъде отхвърлен, поради липса на деяние, поради липса на деликт и недоказана причинно-следствена връзка между тях.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от защитника си и поддържа жалбата и допълнението към нея по основанията, подробно изложени в последното.

Частния тъжител М. Б. М. се явява лично и се представлява от повереника сиадв.Ю.. Оспорват жалбата и молят да се остави без уважение. Относно възраженията на защитата за дадената правна квалификация на деянието, счита, че то е неоснователно, тъй като при делата от частен характер, съдът въз основа на изложеното в тъжбата квалифицира деянието. Намира също така, че гражданският иск е доказан, както е и доказано деянието клевета, в резултат на което е причинен деликта. Моли да се потвърди атакуваната присъда.

Въззивният съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложеното в жалбата, с атакуваната присъда и доказателствата, събрани по делото и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и и извън основанията, посочени от страните, съобразно разпоредбите на чл.313 и 314,ал.1 от НПК, намира следното:

Налице са основания за отмяна на атакуваната присъда и прекратяване на производството по делото, поради следното:

Пред Районен съд гр.Р. е депозирана частна жалба от М. Б. М. срещу М. Н.

М., с обвинение по чл.147 от НК, като са предявени и граждански иск в общ размер на 15000 лв., неимуществени вреди, като се е претендирала отделна сума за всеки един от изразите, предмет на деянието. Образувано е нчхд № 720 от 2016 год. Съдията-докладчик с разпореждане е квалифицирал деянието като престъпление по чл.148, ал.2 пр.1 във вр. с ал.1 т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и е насрочил делото за разглеждане. С определение от 11.04.2019 год., съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск за неимуществени вреди. На 17.12.2019 год. делото е преразпределено на нов съдия- докладчик, който с разпореждане от 24.07.2020 год. е приел, че мястото на извършване на престъплението е гр.Б. поради което и на основание чл.36,ал.1 от НПК във вр. с чл. 249,ал.1 и чл.248,ал.2 т.1 от НПК е прекратил съдебното производство по нчхд №720/2016 год. по описа на РС гр.Р. и изпратил същото за разглеждане и решаване на компетентен, равен по степен съд – Районен съд Б.

В РС Б.е образувано нчхд №1113 от 2020 год., като съдията- докладчик не е започнал производството отначало, не е изпълнил правомощията си по чл.247а, ал.2 т.2 от НПК / в редакцията си от ДВ бр.63 от 2017 год./и чл.252,ал.4 от НПК и не е изготвил разпореждане, като е насрочил делото с резолюция, в която е указал само да се призоват страните. В първото по делото с.з. – на 07.10.2020 год. с определение № 907849 е прекратил наказателното производство, поради изтекла абсолютна давност и е посочил, че производството по делото продължава за разглеждане на приетия граждански иск /така както е приет по нчхд №706/. Производството по това дело е приключило с решение № 90978 от 17.12.2020 год., с което М. Н. М. е осъден да заплати на М. Б. М. сумата от 3000лв., неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 05.04.2016 год.

Това решение на РС Б.е отменено с решение № 131 от 29.06.2021 год., постановено по внчхд №181 от 2021 год. по описа на ОС Б. а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, приемайки, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като решаващия съд не е приел за съвместно разглеждане предявения с тъжбата граждански иск, а не 2 може да се приеме, че той вече е бил приет , тъй като това е станало само в производството по нчхд № 720/2016 год., а там производството по делото е било прекратено поради това, ме делото не му е било подсъдно.

След връщане на делото в РС Б.е образувано нчхд № 970 от 2021 год. С разпореждане № 244 от 13.07.2021 год. съдията- докладчик е оставил без разглеждане тъжбата и прекратил производството по делото поради изтекла абсолютна давност, като е посочил, че не са налице процесуални основания за изпълнение на дадените указания от ОС Б.с решението по внчхд №181/2021 год. Това разпореждане е отменено с решение №192 от 25.10.2021 год., постановено по внчхд №638 от 2021 год. по описа на ОС Б. като последния е приел, че районният съд следва да изпълни указанията, дадени по внчхд №181/2021 год. Делото е върнато на РС за ново разглеждане, образувано е нчхд №1543/2021 год., като в с.з. на 26.01.2022 год. районният съд е приел за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 15000 лв.- неимуществени вреди, произтичащи от престъпление по чл.147 от НК, предявен от М. Б. М. срещу М. Н. М.. Производството по това дело е приключило с присъда№ 24 от 13.05.2022 год., с която М. Н. М., с ЕГН ********** е осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на М. Б. М., с ЕГН ********** сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 05.04.2016г. чрез жалба вх. номер 800/05.04.2016г., подадена до Директора на ОД МВР Б.с копие до Районна прокуратура Б. в която са изложени клеветнически твърдения спрямо тъжителя, ведно със законна лихва от датата на увреждането 05.04.2016г. до окончателно изплащане на сумата, като в останалата част, над уважения размер , районният съд е отхвърлил иска като неоснователен.

От така изложеното в процесуално отношение, настоящият въззивен състав намира, че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и прекратяване на производството по делото, поради следното:

Както в теорията, така и в практиката категорично е прието, че основанието на граждански иск в наказателния процес е деянието, което е предмет на обвинението, поради което и гражданския иск има акцесорен характер.

Същността му произтича от вредоносната дейност на престъплението, която винаги е деликт, а съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. След като веднъж се приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес, гражданския иск, макар и да се развива в рамките на наказателно производство има самостоятелен характер и съдът следва да се произнесе по него, вкл. и в хипотезите, когато в хода на разглеждане на делото, настъпи някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл.79, ал.1 от НК и наказателното производство бъде прекратено- поради смърт на дееца, когато е изтекла предвидената от закона давност или поради амнистия. В този смисъл е и ТР №1 от 04.02.2013 год. на ВКС по тд№2/2012 год. на ОСНК.

В настоящият казус в хода на наказателното производство е бил предявен още с тъжбата граждански иск, който е приет за съвместно разглеждане но нчхд №720 от 2016 год-. по описа на РС гр.Р.. Той е бил приет за съвместно разглеждане в това производство, но в хода на съдебното следствие по делото, съдията- докладчик е бил сменен /поради наличие на уважителна причина за това/. Поради това и делото е било преразпределено на нов съдиядокладчик, който с разпореждане на основание чл.36,ал.1 от НПК във вр. с чл.

249,ал.1 и чл.248,ал.2 т.1 от НПК е прекратил съдебното производство по нчхд №720/2016 год. по описа на РС гр.Р. и изпратил същото за разглеждане и решаване на компетентен, равен по степен съд – Районен съд Б. Последният обаче не е започнал наказателното производство от начало, т.е. не е изпълнил задълженията си по чл.247а, ал.2 т.2 от НПК / в редакцията си от ДВ бр.63 от 2017 год./и чл.252,ал.4 от НПК, като не е изготвил разпореждане. Не е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск, като още в 3 първото съдебно заседание е прекратил производството в наказателната му част, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване.

Този съд се явява родово компетентен да разгледа делото, в предвид мястото на извършване на деянието и е следвало да започне производството по делото отначало, като за него не е съществувала процесуална възможност да счете, че в хода на производството по делото вече е приет за съвместно разглеждане граждански иск, тъй като това е било сторено по вече прекратено съдебно производство. /В този смисъл отново цитираното ТР №1 – „…следва да се приеме, че веднъж приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, искът трябва да получи произнасяне, освен ако съдебното производство не бъде прекратено…“/, като това може да е в хипотезите на чл.249, чл.288 от НПК и когато се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от друг родово компетентен съд, какъвто е и настоящият казус. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.88,ал.3 от НПК.

Именно поради това в настоящето казус за решаващия съд не е съществувала процесуална възможност при производство, което е прекратено в наказателната му част да продължи разглеждането му и след прекратяването да приема граждански иск за вреди произтичащи от престъплението. С оглед на изложеното атакуваната присъда следва да се отмени, а производството по делото да се прекрати, поради което съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА присъда № 24 от 13.05.2022 год., постановена по нчхд № 1543 от 2021 год. по описа на РС Б.и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок, считано от съобщението му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4