Решение № 197 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Пазарджик, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500167 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №1113/30.08.2024 г. на РС - Пазарджик, постановено по гр.д.

№1126 по описа за 2023 година е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, гр.София, бул.„Генерал Николай Апостолов“ №21 да заплати на С. Б. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес с.В.д., ул.„Д. и С.“ №10 дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 22,70 лева, положен през 1-во тримесечие на 2022 г.

/01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 2,17 лева за периода от 26.04.2022 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за главница над присъдената сума в размер на 22,70 лева до претендирания размер от 92,76 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 2,17 лева до претендирания размер от 7,36 лева, като неоснователни.

Осъдена е ГДИН да заплати на С. Б. Д. сумата в размер на 1,76 лева, сторени разноски в производството.

Осъден е С. Б. Д. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 191,12 лева.

1

Осъдена е ГДИН на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на РС - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 1,10 лева.

С определение №3356/18.11.2024 г., постановено по същото дело е оставено без уважение искането на ищеца по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

В срок така постановеното решение в осъдителната му част е обжалвано от ГДИН, в която се излагат оплаквания, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Първоинстанционният съд стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението. Твърди, че била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като единствено за затвора в София допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали затвори в страната допълнителното време било 30 минути и за процесния период то било заплащано на всички надзиратели. Позовава се на практика по идентични спорове и твърди, че признатите допълнителни 30 минути били напълно достатъчни за извършване на всички дейности.

Неправилно съдът не взел под внимание показанията на св.Ф., доколкото бил заинтересован от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност в затвора – Пазарджик, а били кредитирани показанията на св.Д., който бил пряко заинтересован от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със същия предмет, а също така бил и баща на представителя на ищеца – адвокат Д..

Неправилно съдът не кредитирал предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на ищеца. Сочи, че не са му давани указания да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност, като въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане не било направено от жалбоподателя.

Представените видеозаписи потвърдили свидетелските показания на гл.инспектор Г. Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Д..

Служителят не бил длъжен да се явява преди определеното начало на работното време. Действията, които ищецът твърди, че извършвал преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на 2 затвора, не са му вменени в задължение, т.е. било налице волеизявление на работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд.

Във връзка с представената съдебно-счетоводна експертиза бил поставен въпроса за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения, поради това, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, за сумарно отчитане.

Формулирано е искане решението в обжалваната част да бъде отменено.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от С. Б. Д. чрез адв.Д., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения във връзка с наведените в жалбата доводи. Посочените от ответника решения на РС и ОС Бургас касаели съвсем различен период, като за различните затвори действат различни заповеди на началниците им, поради което и споровете били различни. Съвсем логично било, когато противоречията в показанията на свидетелите касаят работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който има същото работно време с това на ищеца. Разпитаният св.Ф. бил служител в редовна смяна, като приключвал работа в 16,45 часа, а служителите, работещи в наряд, приключват нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не били преки и непосредствени.

Сочи, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни, възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове, което коствало много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца дали изобщо присъства на самия запис. Поради това ищцовата страна оспорила записите, а ответникът не се е възползвал от предоставената законова възможност и не поискал назначаване на видео-техническа експертиза, въпреки дадените указания от съда в този смисъл.

В срок постановеното решение се обжалва в неговата отхвърлителна част от ищеца С. Б. Д. чрез адв.Д.. Оплакванията са, че в тази част съдебният акт е незаконосъобразен, неправилен и немотивиран, постановен в противоречие с материалния закон. Искането е решението в тази част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да са уважат в пълен размер.

Правилно първоинстанционният съд се произнесъл относно основателността на предявения от ищеца иск на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС във вр.с чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД , от гледна точка на наличието на необходимите предпоставки за уважаване на иска, а именно: наличието на трудово правоотношение между страните, реалната продължителност на всяко едно дежурство, наличието на реално положен извънреден труд, който е останал незаплатен от работодателя. Жалбоподателят споделя правните изводи на съда относно всички събрани по делото доказателства, с 3 изключение на това, че съдът е ценил приетата по делото съдебноикономическа експертиза.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ГДИН чрез юрк.Й., с който оспорва въззивната жалба и моли решението в обжалваната част да се потвърди.

В законния срок е постъпила и частна жалба от С. Б. Д. чрез адв.Д. срещу определение №3356/18.11.2024 г., в която са изложени съображения за неправилност. Счита, че първоинстанционният съд неправилно бил определил материалния интерес, доколкото по делото било направено изменение на исковите претенции, като дори и то да не се вземело предвид, отново се стигало до грешка в изчисляването на присъдените разноски.

Моли да се отмени обжалваното определение и да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 400 лв.

В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от ГДИН, в който се поддържа неоснователност. Намира, че възнаграждението е определено правилно от съда, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

В съдебно заседание, за жалбоподателят ГДИН, редовно призован, се явява юрисконсулт Й., който поддържа въззивната жалба. Прави доказателствено искане за повторно преглеждане на видеофайловете.

В съдебно заседание, жалбоподателят С. Б. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д., която поддържа въззивната и частна жалби.

Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази наведените от жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на обжалваните съдебни актове и събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в съвкупност, намира следното:

В исковата си молба против ГДИН ищецът С. Б. Д. твърди, че между страните съществува служебно правоотношение, тъй като бил държавен служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно - охранителния състав в ответната ГДИН при Министерство на правосъдието гр. София, с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора Пазарджик. Сочи правната уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения. Посочва, че работата в системата на ГДИН била организирана на смени от по 24 ч. непрекъснати денонощни дежурства или по 12 ч., по предварително утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.

Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за периода от 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. на 12 часов режим на работа.

4

Работното време било за отчетен период, при сумирано изчисляване на работното време, което включвало продължителността на положените от него дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности.

Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Твърди, че се явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Посочва, че времето, през което осъществявал професионална дейност, било необходимо за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с боеприпаси за външните постове, време за придвижване до поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от следващото отделение, респективно от следващия постови надзирател.

Последното от своя страна включвало дейности по приемане и сдаване на поста, попълване на документи, обход на поста и проверка съС.ието на средствата за сигнализация, проверка на всички спални помещения за тяхната цялост, санитарни помещения, врати, прозорци, решетки, стени, катинари, извършване на обиски и претърсвания, проверка на съС.ието и наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за констатираните по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от длъжностното лице. Така изброеното продължавало около 2 часа над нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство.

По време на тези съпътстващи постовата дейност действия ищецът изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал се и оставал на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено в съответствие с решението на Началника на Затвора Пазарджик. Твърди, че всички тези действия представлявали част от работното му време, но не се отчитали и съответно заплащали. В този смисъл посочва, че ежедневните нарядни ведомости отразявали не реалната, а нормативно установената продължителност на смените, без да се включва времето за посочените дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че времето, отработено от него преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след края му, следвало да се 5 отчита и заплаща от ответника като извънреден труд, тъй като през цялото това време бил реално ангажиран, за да изпълни дежурството си. Поради това, че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в случаите, когато е надвишавал нормата си работно време за отчетен период, същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер, нито заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното му трудово възнаграждение.