Решение № 14237 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14237 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110148575 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването при условията на разделност на парични задължения в размер на сумите, както следва: 2267,77лева , представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., 237,38 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г., 49,16 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и 8,79 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до окончателното им заплащане. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. №19016/23г. по описа на СРС ,69с-в.

Ищецът „ФИРМА“ЕАД претендира по отношение на ответника Р. И. С.

¾ от горните суми , или сумите, както следва: 1700,83лева , представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., 178,03 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г., 36,87 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и 6,59 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху 1 всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до окончателното им заплащане; и по отношение на ответника Г. К. С. – ¼ от горните суми , или сумите, както следва: 566,94лева , представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., 59,34 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г., 12,29 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и 2,20 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 19016/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК .

Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Р. С. и Г. С., като наследници на К. Г. С. , въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. АДРЕС, с аб. № *******, като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили, поради което претендира от Р. С. ¾ , а от отв. Г. С.-1/4 .

Ответницата Г. С. , чрез адв. С. Д. от САК, е подала отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва правното основание , въз основа на което се претендира лихва върху главницата , като счита, че клаузите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ на ищцовото дружество са нищожни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Релевира възражение за давност.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Ответницата Р. С. И. чрез адв. М. Л. от САК с депозирания отговор на исковата молба оспорва правното основание , въз основа на което се претендира лихва върху главницата , считано от датата на изпадане в забава, поради това, че клаузите на чл. 32 и чл.33 от ОУ на ищцовото дружество са нищожни , поради неравноправни клаузи.Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца по делото. Релевира възражение за давност. Оспорва 2 исковете по основание .Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ФИРМА“ ЕООД изразява становище, че през исковия период услугата дялово разпределение е извършвана в съответствие с нормативната уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422,ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 120, том II, нот. дело 320/1985 г. на К. Г. С. , удостоверение за наследници на К. Г. С. / л.15 от делото/ и препис – извлечение от Акт за сключен граждански брак , издаден от СО, р-н „Сердика“/ л.86/ , съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците Р. С. и Г. С. се легитимират като собственици на процесния 3 недвижим имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Установява се от обсъдените по-горе писмени доказателства , че на основание наследствено правоприемство всяко едно от посочените лица е придобило п съответната идеална част . Доколто ообаче придобития през 1985г. от наследодателя на ответниците апартамент е придобит от последния преди сключване на брака му с ответницата Р. С. / 04.2014г./ и доколкото К. Г. С. е починал през м. 11.2014г. , то след смъртта му ответниците са придобили по наследство имота при равни квоти – по ½ / чл. 9, ал.1,ЗН/. Предвид изложените съображения относно наследяването ответницата Р. С. следва да отговаря до размер на 1/ 2 от предявените спрямо нея вземания , а не за размер от ¾ от задълженията.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 9 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 08.10.2001 г. и списък към него, договор при общи условия за извършване на услугата за дялово разпределение от 03.06.20г. , индивидуални справки за 4 топлинна енергия и протоколи за реален отчет , етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. АДРЕС , са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - „ФИРМА“ ЕООД.

От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, като доказателства за това са представени от третото лице-помагач на ищеца .

В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. Ето защо, съдът приема, че въз основа на представените от ищеца и третото лице – помагач писмени доказателства по делото са установени доставената и потребена в процесния имот топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.