Решение № 513 от 07.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Велико Търново, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20244100500520 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от името на „Електроразпределение Север“ АДгр.Варна срещу Решение № 1209/09.10.2023 г. по гр.д. № 1663/2023 г. на ВТРС, с което дружеството е осъдено да върне на П. П. К. от гр.В.Търново сумата 2744,38 лева , представляваща част от сумата 3994,38 лева, платена без основание - стойност на допълнително начислена съгласно чл.55, ал.1 на ПИКЕЕ електрическа енергия по фактура № **********/13.02.2020 г. за периода от 20.04.2017 г. до 22.11.2019 г. за обект в гр.Варна , ул.“ Парижка комуна“ № 42, ап.10 , с молба да бъде отменено и искът отхвърлен като неоснователен с присъждане на направените по производството разноски.

Изложени са оплаквания с доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено вследствие на погрешния извод, че по повод на влязлото в сила решение по гр.д. № 135/2022 г. на ВТРС, присъждащо връщане на другата част от платената сума, за случая безусловно приложение намира приетото в т.2 на ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС , без съдът да зачете установените факти, запълващи предпоставките за пораждане на облигационното право на корекция на сметките на ищеца, уредени с нормите, включени в разпоредбите на чл.49 и чл. 55 на ПИКЕЕ, доколкото по предходното дело само е прието , че не са доказани , а не че не съществуват въобще.

Срещу жалбата е подаден писмен отговор, съдържащ становище за съответствие на правораздавателния резултат както с дължимото подчинение на правилата на чл.298, ал.1, вр. с чл.297 от ГПК / обективните предели на силата на пресъдено нещо /, така и с доказателствата по делото.

Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

1

Предявен е частичен иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД.

Ищецът чрез пълномощника си адвокат В. Г. от ВАК твърди, че е потребител на електрическа енергия за присъединен към електроразпределителната мрежа имот в гр.Варна , ул.“Парижка комуна“ № 42, ап.10 за който е открита партида с абонатен номер 01038052333, с монтиран на 19.04.2017 г. електромер , който не е бил нов.

Вменено му е било задължението да заплати на„Електроразпределение Север“ АДгр.Варна сумата 3994,38 лева, представляваща допълнително начислена на основание чл.55, ал.1 на ПИКЕЕ/ поради установено при софтуерно четене наличие на регистрирана електрическа енергия в ненастроена за отчет тарифа Т 3 на СТИ в размер на 021034.364 квт/ч , която не е визуализирана на дисплея му/ в резултат на извършена на 22.11.2019 г. проверка на място и КП за метрологична експертиза № 117/03.02.2020 г. на БИМ, РОРусе електрическа енергия за периода от 20.04.2017 г. до 22.11.2019 г. по фактура № 01061322796/13.02.2020 г. Платил е тази сума на 28.02.2020 г.

Оспорил пред съда съществуването на действително правно основание за заплащането й и с влязло в сила Решение № 771/29.06.2022 г. по гр.д. № 135/2022 г. на ВТРС електроразпределителното търговско дружество е осъдено да му върне част от нея в размер на 1250 лева.

Предвид твърдяното , моли съда да осъди ответното дружество да му върне другата част от платената сума в размер на 2744,38 лева, с присъждане на направените по производството разноски .

Ответникът чрез пълномощника си адвокат А. М. от ВТАК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен с възражения, основани на обстоятелствата , на които се градят с доводите, изложени в жалбата , че установените факти, запълват предпоставките за пораждане на облигационното право на корекция на сметките на ищеца, уредени с нормите, включени в разпоредбите на чл.49 и чл. 55 на ПИКЕЕ и че влязлото в сила решение по предходното дело не се ползва непременно със сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането за останалата част от сумата , тъй-като нейното плащане би могло да се окаже, че не е лишено от основание – за нея да са приложими посочените норми.

Фактите , че ищецът е потребител на енергийни услуги съгласно пар. 1, т.

41Б от ДР на ЗЕ и краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ и ползвател на преносната мрежа по смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ при ответното дружество за присъединен към нея обект в гр.Варна , извършената проверка на средството за търговско измерване в БИМ и констатираното при софтуерно четене наличие на регистрирана електрическа енергия в ненастроена за отчет тарифа Т 3 в размер на 021034.364 квт/ч , направената едностранна корекция/ допълнително начисление/ на потреблението на електрическа енергия за посочения период в същия обект за сумата 3994,38 лева, заплащането й , както и че с влязло в сила решение по гр.д. № 135/2022 г. на ВТРС електроразпределителното дружество е осъдено да му върне част от нея в размер на 1250 лева, са безспорни и документално установени .

Тъй-като предмет на предявения по настоящето дело осъдителен иск е другата част от платената сума, очевидно е , че става въпрос за едно и също вземане, което по волята ищеца е разделено на две различни по обем части , т.е. претендира се с два частични иска по двете дела положителната му съдебна санкция за последващото му принудително удовлетворяване.

Основанието на претендираното вземане за връщане на платеното включва два 2 момента / юридически факта/ : а/ плащане на цялата сума, вменена на ищеца като задължение за стойност на допълнително начислено количество потребена електрическа енергия; б/ несъществуване на право на ответното дружество да го начислява поради липса на някоя или на всички предпоставки , включени в нормативния фактически състав/ хипотезата/ на чл.55, ал.1 на ПИКЕЕ.

С влязлото в сила решение по гр.д. № гр.д. № 135/2022 г. на ВТРС са установени и двата момента/ юридически факта/, пораждащи правото на ищеца по чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД , т.е. отречено е правото на оператора на мрежата да начислява допълнително като корекция на сметките му въпросното количество електрическа енергия за посочения период/ един и същ по двете дела/ , чиято стойност покрива общия размер на двата частично предявени искове / претенции/.

Без значение е дали отрицанието е последица от извод за доказателствена неустановеност на някоя предпоставка от нормативния фактически състав на чл.55, ал.1 на ПИКЕЕ / тук се повдига въпроса дали регистрацията на електрическа енергия в ненастроената за отчет тарифа 3 на СТИ е била факт след монтажа му в обекта на ищеца или преди него / или е от извод за категорично установената й липса.

Това е така, защото едно недоказано и значимо за съдбата на спорното право обстоятелство се счита за несъществуващо / ненастъпило/ чл. 235, ал.2 , чл.12 от ГПК/ и липсата му окончателно определя правораздавателния резултат на решението, който осуетява да се установява наново същото обстоятелство в друг процес, ако и да би ставало въпрос за съдебна грешка при преценката на доказателствата. В противен случай би се стигнало до събаряне на правната сигурност, осигурена по идея в най- висша степен от авторитета на съда/ чл. 121, ал.2, чл.117, ал.1 от КРБ/ чрез пререшаване на спорове с влезли в сила решения без да са налице основанията по чл. 303 от ГПК.

Казаното дотук означава , че настоящият съд е длъжен да съобрази установените с влязлото в сила решение по гр.д. № 135/2022 г. на ВТРС положителни за ищеца правни последици относно претендираното му вземане по чл.55, ал.1 , пр.1-во от ЗЗД за помалката му част, като ги признае /зачете и за по-голямата- задължение, произтичащо от повелението на нормите на чл.298, ал.1, вр. с чл.297 от ГПК, намиращо пълна подкрепа в т.

2 на ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

По тези съображения става ненужно да се обсъжда по същество доколко фактите по делото са в полза на едната или на другата страна в материалноправния спор , свързан с приложението на чл.55, ал.1 на ПИКЕЕ.

Независимо от горния решаващ извод, може все пак да се отбележи , че от заключението на вещото лице Н.М по изслушаната и приета от първоинстанционния съд електротехническа експертиза нито може да се установи причината за натрупването на тези показания в невизуализирания за отчет тарифен регистър на СТИ , нито кога е станало това.

Дали конкретния запис на данни в посочения тарифен регистър , имащи типичен вид като на измервателни , е показател за реално потребено количество електрическа енергия за конкретния времеви период, може да е предмет само на предположение, защото няма категорична и сигурна опора в събраните по делото доказателства.

Този отрицателен извод почива на следните логически свързани съображения, изведени от техния обхват/ на доказателствата / :

Макар и този запис да е установен чрез метрологична проверка/ чийто резултат е отразен в констативния протокол на БИМ, притежаващ качеството на официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, тъй-като няма данни и съмнение той да не е съставен по 3 предвидения в чл.57 и 58, ал.1-3 от Закона за измерванията ред и да не изхожда от компетентно длъжностно лице , а заедно с това има формалното съдържание по чл.58, ал.4 от същия закон / факт , сам по себе си не е достатъчно доказателство за реално потребление на начисленото допълнително количество електрическа енергия.

Това е така , защото регистрацията на тези цифрови данни трябва действително да отразява измерено потребление на електрическа енергия в определено с тях количество, натрупано след датата на монтажа на средството за търговско измерване, а не да е последица от някаква техническа неизправност/ т.е. то, освен – ново , не трябва да е било употребявано по предназначение другаде преди монтажа и да е с напълно сигурно доказана техническа изправност / , пречеща на правилната работа на измервателната му система в цялост.

В случая е установено , че не е бил нов, т.е. неизползван , при монтажа му в обекта на ищеца.

Вярно е / както бе казано по горе /, че по житейско предположение един такъв запис е по начало много вероятно да отразява „измерено количество електрическа енергия“ , но не е научно обосновано че това предположение е необоримо, т.е. вероятността практически да е винаги сигурен факт, защото е научно обосновано в примерни хипотези да съществуват и други вероятности.

Правната норма не въвежда нито оборимо , нито необоримо предположение .

С други думи , логически очевидно е , че причината за записа на тези цифрови данни трябва да е резултат на извършена софтуерна манипулация/ неправомерна програмна промяна на тарифната схема/ , постигнала цел на „отклонение“ / „скриване“ на потребената електрическа енергия от визуализираните за отчет регистри / за България засега това са Т1- дневна и Т2- нощна /.

От решаващо значение е обстоятелството , че в БИМ не е извършено изследване на невизуализирания за отчет тарифен регистър чрез натоварване на средството за търговско измерване в работен лежим, с цел да се провери дали се натрупват показания в него / още повече , че няма програмирана отчетна настройка /.

Ако се натрупваха , тогава би могло да се приеме с голяма степен на вероятност , че наличният запис на цифрова информация е последица от реално преминала през измервателното устройство електрическа енергия.

При положение , че не може да се установи началния момент и причината на/за събитието / вменено в тежест на ответника/, техническата изправност на средството за търговско измерване не е достатъчен аргумент в полза на фактически приложеното нормативно основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия.

Следователно плащането на начислената сума е извършено при липса на основанието на което е вменено на ищеца , че я дължи, искът за връщането й осъществява хипотезата на чл. 55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД и правораздавателният резултат от предявяването му трябва да е положителен.