Определение № 3554 от 15.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3554 гр. София, 15.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20238002100847 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. С. и В. В. С. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Д. Т., срещу въззивно решение № 260243 от 24.08.2022 г. по в. гр. д. № 1792/2016 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Постъпила е и касационна жалба от В. В. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Ф., срещу посоченото въззивно решение, в която са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 869 от 27.05.2016 г. по гр. д. № 10000/2012 г. на Бургаския районен съд, с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан следният недвижим имот: застроено дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 555 кв. м, находящ се в [населено място], [улица], с трайно предназначение на територията – урбанизирана, като получената от проданта сума се разпредели между съделителите съобразно правата им върху имота.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с решение № IV-44 от 05.05.2015 г. по в. гр. д. № 2190/2014 г. на Бургаския окръжен съд е допусната делба на процесното дворно между Б. П. С. и В. В. С., с квота общо 253/532 ид. части, С. Х. Ц., с квота 39/532 ид. части, С. Т. Х., Й. Г. Х. и Ц. С. Х., с квота общо 80/532 ид. части, Й. М. М. и Ф. Е. М., с 1 квота общо 80/532 ид. части, Д. Т. Т., с квота 57,5/532 ид. части, и Х. Н. И., с квота 22,5/532 ид. части. От заключението на изготвената пред първоинстанционния съд комплексна съдебно-техническа експертиза е установено, че делба на процесния имот може да бъде извършена, като от същия се обособят само два дяла - единият общ за ищците Б. С., В. С. и С. Ц., представляващ празно дворно място, а вторият - общ за ответниците С. Х., Й. Х., Ц.

Х., Ф. М., Й. М., Д. Т. и Х. И. – частта от имота, в която попада сградата, изградена в режим на етажна собственост. Въззивният съд е изложил съображения, че за да бъде извършена делбата по посочения способ, е необходимо да бъде представен одобрен инвестиционен проект за разделянето на имота на два самостоятелни дяла, т. е. да е приключила процедурата по чл. 201 ЗУТ. Пред въззивната инстанция е представено мотивирано предписание на гл. архитект на [община] относно поделяемостта на имота, в което е указно на страните да представят проект за изменение на действащия ПУП- ПРЗ за УПИ * в кв. 21 по плана на[жк], ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Според предписанието имотът е поделяем и е налице възможност за обособяване на два нови урегулирани поземлени имота с площи в съответствие с определените от съда обединени квоти, обособени в два дяла. Предвид наличието на съществуващи сгради, включени в режима на ПЗ, е разпоредено провеждането на регулационните граници да стане при спазване на изискванията на чл. 31 и чл. 33 ЗУТ и при съобразяване с реализираното и предвидено застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти. С протоколно определение от 13.01.2017 г. съдът е указал на страните, че следва да изпълнят даденото им предписание и да представят доказателства, че са инициирали изготвянето на проект, съобразен с указанията на главния архитект на общината, като ищците са внесли проект за частично изменение на ПУП- ПРЗ през м. януари 2017 г. В съдебното заседание на 30.01.2017 г. е застъпено становището, че ответниците нямат интерес от обособяването на два дяла от процесния делбен имот, не желаят възлагане в общ дял и са против провеждането на процедурата по чл. 201 ЗУТ. Проектите за изменение на ПУП- ПРЗ за процесния УПИ са върнати за корекции като са дадени указания за привеждането им в съответствие с нормативните изисквания и забележките в протокола. Съгласно писмо от началника на СГКК Б. /л. 136/ същият е подал заявление за изменение на одобрената кадастрална карта по отношение на процесния имот. На основание чл. 26 АПК е издадено уведомление до заинтересованите лица, след връчването на което ще бъде издадена заповед по чл. 54, ал. 4 ЗКИР за промяна в кадастралната карта. Във връзка с дадената от съда възможност за приключване на процедурата по чл. 201 ЗУТ, по делото е представено протоколно решение на ЕСУТ от 14.02.2018 г., съгласно което внесеният проект за изменение на ПУП- ПРЗ за процесния имот и РУП за нов УПИ не е приет. Посочено е, че изменението на ПРЗ следва да е изготвено върху актуална извадка от действаща кадастрална карта. Посочено е още, че предвид разминаването по отношение на имотните граници на ПИ с идентификатор *** с тези на УПИ *-* кв. 21 по ПР е от важно значение имотните граници на ПИ да бъдат приведени в съответствие с регулационните граници на УПИ, при отчитане на реализирана масивна сграда в УПИ *, както и за изясняване размера на констатираната съсобственост в имота с [община] и ликвидиране съсобствеността с общината. По искане на 2 страните делото е спряно по взаимно съгласие в периода от 20.03.2018 г. до 14.09.2018 г., като е възобновено на 19.09.2018 г. От представеното извлечение от протоколно решение от заседание на ЕСУТ /л. 168-169/, е установено, че е приет проектът за изменение на ПУППРЗ за УПИ *-* в кв. 21 по плана на[жк], ПИ с идентификатор *** по КК, като от процесния УПИ се обособяват два нови самостоятелни УПИ с функционално отреждане „за жилищно строителство“, отредени за нови ПИ с проектни идентификатори, както следва: УПИ * отреден за ПИ с проектен идентификатор ***, в който се запазва съществуващата жилищна сграда с идентификатор *** по КК на [населено място], като елемент на ПЗ, и УПИ, отреден за ПИ с проектен идентификатор *** по КК. Посочено е, че изменението следва да се съгласува със СГКК – Б. преди одобряването му, както и че след представяне на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР и скица – проект от СГКК – Б. процедурата по одобряване на изменението на ПУП – ПРЗ и РУП за процесния имот може да бъде продължена по реда на чл. 129, ал. 2 ЗУТ. В съдебното заседание на 30.10.2018 г. ищецът Б. С. е заявил, че са предприети действия през АГКК – Б. по съгласуване на предложеното изменение на ПУП- ПРЗ. Ответниците са представили становище, с което са изразили несъгласие с предложението на ищците площта на имота от 555 кв. м да бъде редуцирана на 540 кв. м. Изразили са несъгласие с предложеното от тях ПУП- ПРЗ, при който границата между имотите ще минава на 1,3 м разстояние от прозорците и терасите на съществуващата жилищна сграда. По делото е представено удостоверение от СГКК – Б. /л.

181/, издадено на основание чл. 55, ал. 3 ЗКИР, за приемане на проект за изменение на КККР № 25-218453-11.12.2018 г., в което е посочено, че проектът е приет и може да служи за процедиране на изменение на КККР по реда на чл. 70, ал. 1 от Наредба РД-02-205/15.12.2016 г., във вр. с чл. 54 ЗКИР. От писмо изх. № 17-193 от 02.05.2019 г. на СГКК – Б. е установено, че административният орган е постановил отказ да извърши поисканото изменение на КККР, като е прието, че между заинтересованите лица вече е бил разгледан спор относно процесния имот с аналогично изменение на КК, приключил с влязло в сила съдебно решение на Бургаския административен съд, с което е отменена заповедта на СГКК от 31.08.2017 г., което е задължително за административния орган и страните. С протоколно определение от 27.05.2019 г. на страните е дадена възможност да инициират производство за промяна на КККР по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР или да предявят иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като им е даден срок по чл. 158 ГПК до 16.09.2019 г. да ангажират доказателства в тази насока. В съдебното заседание на 16.09.2019 г. жалбоподателите са представили доказателства, че са обжалвали отказа на СГКК – Б. за изменение на КККР, както и че е образувано адм. д. № 1428/2019 г. по описа на Бургаския административен съд. Въззивният съд е приел, че решението по административното дело е от значение за настоящото производство, като е отложил делото за 04.11.2019 г., а в проведеното съдебно заседание отново е дал възможност най - късно до следващото съдебно заседание да ангажират доказателства за приключила процедура по чл. 201 ЗУТ. На 08.01.2020 г. в съда е постъпило писмо /л. 292-293/ от арх. И. – гл. архитект на [община], в което е посочено, че единствената пречка за приключването на процедурата по чл. 201 ЗУТ е представянето на удостоверение за приемането на проекта и скица - проект от СГКК – Б., след което ще бъде издадена 3 заповед за одобряване на ПУП по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 201, ал. 3 ЗУТ. От писмо от 04.02.2020 г. на началника на СГКК- Б. /л. 248/ е установено, че за процесния имот не е постъпвало искане за съгласуване на ПУП на основание чл. 65, ал. 2 от Наредба № РД-02-205/15.12.2016 г., а е внесено заявление с искане за изменение на КККР по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - за отстраняване на непълноти и грешки, което е във връзка с решението на ЕСУТ.

По това искане е постановен отказ, който е обжалван пред Бургаския административен съд.

С протоколно определение от 09.03.2020 г. въззивният съд е указал на ищеца да внесе проект за изменение в цифров вид по електронен път съобразно изискванията на чл. 51, ал. 5 ЗКИР. В представеното удостоверение № 25-88146 от 08.04.2020 г. от СГКК – Б. за неприемане на проекта за изменение на КККР /л. 285/ като мотив за отказа е посочена разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., тъй като обхватът на исканото изменение се пресича с обхвата на приет проект, което обстоятелство в случая било налице. С протоколно определение от 15.06.2020 г., като е преценила, че в случая е налице спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, въззивната инстанция е указала на жалбоподателите възможността да предявят правата си по съдебен ред. Същевременно, с оглед данните, съдържащи се в писмото на СГКК – Б., и на основание чл. 229, ал. 4 ГПК, въззивното производство е спряно до приключването с влязло в сила решение на производството по адм. д. № 1428/2019 г. на Бургаския административен съд. Производството е възобновено на 05.10.2021 г., след като е констатирано, че преюдициалното производство е приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлено оспорването на отказа на началника на СГКК – Б. за изменение на КККР. В съдебното заседание на 22.11.2021 г. е представена искова молба, с която пред районния съд е предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и е образувано гр. д.

№ 6482/2021 г. От представеното по делото удостоверение от Бургаския районен съд /л. 341/ е установено, че Б. С., В. С. и С. Ц. са завели вещен иск за имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като исковата молба е без движение.Въззивният съд е приел, че доколкото по делото няма данни да е предявена редовна искова молба по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е налице преюдициалност на гр. д. № 6482/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, както и след като е отчел многобройните, предоставяни на жалбоподателите възможности да разрешат своевременно спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е приключил събирането на доказателствата при неприключила процедура по чл. 201 ЗУТ. Прието е, че последното обстоятелство е налице, въпреки многократно предоставяната от съда възможност на ищците да сторят това, включително като са им давани указания за преодоляване пречките по процедурата. За несъстоятелна е приета тезата на жалбоподателите, че пречките за производството са поддържани от ответниците. Последните не желаят имота да бъде поделен в съответствие с представения от ищците инвестиционен проект, но това е тяхно право, предвид поддържаното становище за неподеляемост на имота. Това, че не са дали съгласието си за промяна на кадастралната карта също не представлява пречка по смисъла на чл. 161 ГПК, доколкото на жалбоподателите многократно е указвано, че в тази хипотеза имат на разположение иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Доколкото делото е образувано във въззивната инстанция през м. ноември 2016 г., а жалбоподателите са изпълнили указанията на съда да предявят иска по чл. 54, ал. 2 ЗУТ едва на 17.09.2021 г., като производството по 4 гр. д. № 6482/2021 г. по описа на Бургаския районен съд все още е висящо, въззивният съд е приел, че с оглед правилото на чл. 13 ГПК решението следва да бъде постановено въз основа на наличните доказателства, за която санкция жалбоподателите многократно са били предупреждавани. В заключение въззивният съд е приел, че имотът е реално неподеляем и единственият способ за извършване на делбата му е публичната продан.