Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 553 от 28.02.2019, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 3871/2018
Вид
Определение № 553
Подписан
28.02.2019
Състав
СВЕТЛА РУСКОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции

П Р О Т О К О Л

Гр. Ямбол, 28.02.2019 год.

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV-ти състав, в публично заседание на 28.02.2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Св. ДИМИТРОВА при секретаря Й. П. и в присъствието на

Прокурора гр. дело № 3871 по описа за 2018 год., докладвано

От съдия ДИМИТРОВА

На поименното повикване в 10:15 часа се явиха:

Ищецът – редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът – редовно призован, не се явява за него адв. Ж. Г., редовно упълномощена.

Адв. Господинова – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Г. – Поддържам депозираната молба, така както е депозирана пред вас.

На осн. чл.146, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА ИСКОВАТА МОЛБА:

Производството по делото е образувано по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с която желаят да се установи съществуването на вземане им срещу длъжника И.В.А. в размер на 4473.52 лева (четири хиляди четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и две ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.

Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ищеца твърди, че вземането му произтича от сключен на 19.06.2017г. Договор за потребителски кредит No ***между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и И.В.А. като длъжник

Договорът е сключен при следните параметри:

Сума на кредита: 2000 лв.;

Срок на кредита: 24 месеца;

Размер на вноската: 123.64 лв.;

Падеж на вноската: двадесети ден от месеца;

Годишен процент на разходите (ГПР): 49.S9 %;

Годишен лихвен процент: 41.17 %;

Лихвен процент на ден: 0.11%;

Общо задължение по кредита: 2967.36 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2400.96 лв.;

Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 100.04 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

Общо задължение: 5368.32 лв.;

Общ размер на вноска: 223.68 лв.;

Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.

Съгласно

Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно

Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Твърди, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 19.06.2017г. превежда паричната сума в размер на 2000 лв. по посочена от длъжника И.В.А. банкова сметка (***: ***, с дата 19.06.2017г.).

От своя страна длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № ***, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 223.68 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца.

На

25.10.2017г. И.В.А. подава Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № ***, с което желае да отложи една погасителна вноска. На 13.11.2017г. между "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и длъжника е сключен Анекс № 1, за отлагане на една погасителна вноска, която се пада № 4 от погасителния план. И.В.А. се задължава да изплаща задължението си по процесния договор по нов погасителен план, който се променя от 24 на 25 погасителни вноски. Годишният процент на разходите след сключването на Анекса е в размер на 45,69%. Останалите клаузи на Договора за потребителски кредит № *** не са засегнати и остават непроменени.

Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само четири пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 20.11.2017г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 13.03.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 30.03.2018г. И.В.А. е изпратено уведомително писмо, с което той е информиран, че договорът е едностранно прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо.

Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

Към настоящия момент размерът на погасеното от И.В.А. задължение по ДПК № *** е в общ размер на 900.40 лева (деветстотин лева и четиридесет ст.). С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 894.80 лева (осемстотин деветдесет и четири лева и осемдесет ст.). Сумата от 5.60 лева (пет лева и шестдесет ст.) е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".

Претендират само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжникът И.В.А. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер 4473.52 лева (четири хиляди четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и две ст.), представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № ***.

Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд- гр.Ямбол. По заявлението е образувано ч.гр.дело № ***г. След като длъжникът е депозирал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 27.08.2018г., което обуславя предявяването на настоящият иск.

С допълнителна молба изх.№ ***г. ищецът е направил уточнение на претенцията си, като е заявил, че неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 706,56лв., неизплатената част от пакета /по Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от Общите условия по ДПК/ е в размер на 2000.72лв., от отпуснатата главница в размер на 200лв. е изплатена сума в размер на 233,76лв., като неизплатената част от главницата е в размер на 1766,24лв. В т.4 е посочил, че дължимата сума по кредита е в размер на 5369,32лв., от която е заплатена 894,80лв., респективно на което се обосновава вземането на кредитора за сумата в размер на 4473,52лв.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез адв.Ж. Г.

Оспорваме така предявеният иск по основание и размер.

Неоспорва, че между страните има сключен договор за потребителски кредит №*** от 19.06.2017г., за предоставяне на сума по кредита в размер на 2000лв. , която сума ведно с договорената лихва е договорено да се изплати на 24-ри месечни вноски.

На първо място счета иска за недопустим и неоснователен, тъй като и по заповедното производство ч.гр.д.№***г. по описа на ЯРС, и в настоящето гражданско производство, не са представени доказателства за обявената предсрочна изискуемост по договора за кредит.

Действително, съгласно дадените с TP №4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешения, е необходим документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Към ИМ е приложено уведомление, че кредиторът е уведомил длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, но не става ясно как е изпратено това уведомително писмо до длъжника и по какъв начин същото е достигнало до него.

Ищецът е посочил, в ИМ че в т. 12.3 от ОУ към договора за кредит, при просрочието на една месечна вноска повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо да се изпраща уведомление, покана или друг документ до длъжника. Въпреки това обаче ищецът изпраща уведомително писмо което безспорно не е достигнало до ответника, но с което явно се цели да се отклони вниманието от неравноправната клауза, инкорпорирана в т. 12.3 в ОУ към договора за кредит.

Посочената клауза явно противоречи на константната съдебна практика, както и на дадените разрешения по този въпрос в горецитираното тълкувателно решение.

Ето защо счита, че посочената разпоредба от ОУ е неприложима, поради противоречието и с т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК наВКС.