Решение № 348 от 23.09.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№348 23.09.2021г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурор Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 506 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на С.Х.Ч., ЛНЧ **********, роден на ***г., гражданин на П., с адрес: с.., област С. З., против Решение № УПВР-282 от 02.07.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че необосновано и при неправилно приложение на закона решаващият административен орган е приел, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че причината да поиска закрила е преследването, на което е бил подложен в П., поради своята етническа принадлежност – чангар. Именно принадлежността към тази социална група го е поставила в неблагоприятно положение и причината да напусне П. е преследването, на което е бил подложен, а не „желанието за промяна или приключение“. Сочи, че извършеният от административния орган анализ на обстановката в страната по произход – П., е повърхностен и не почива дори на общодостъпната информация за страната и интензитета на насилието там. Решаващият орган не е изпълнил задължението си да вземе под внимание всички относими факти, в т.ч. не е събрал и оценил данни за спазване на правата на малцинствените етнически групи в П.. Поради това и направеният извод за липса на основания за предоставяне на международна закрила се явявал необоснован и в противоречие с въведеното от закона изискване за пълно и всестранно изследване на обстановката в страната по произход. Моли Решение № УПВР-282 от 02.07.2021г. на

Интервюиращия орган към ДАБ да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците, редовно призован, не изпраща представител и не депозира становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Стара Загора, конституирана като страна в производството на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

С молба рег.

№ УП – 6880/ 21.06.2021г. жалбоподателят С.Х.Ч. е направил искане за закрила до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на РБългария /ДАБ при МС/. Кандидатът за закрила е запознат с писмени указания относно производството за предоставяне на международна закрила в РБългария и правата и задълженията на подалия молба за закрила чужденец. От попълнения от С.Ч. регистрационен лист рег. № УП2-6880/ 21.06.2021г. е видно, че същият е с П.ско гражданство; етническа принадлежност – други; религия - мюсюлманин; дата на раждане: ***г. в П., с.Ч.; семейно положение: неженен; постоянен адрес – П., с.Ч..

Със С.Х.Ч. на 21.06.2021г. е проведено интервю с участие на преводач от урду, при предоставена възможност лицето обстойно да представи фактите и да обясни причините, поради които е напуснало страната си и е подало молба за закрила в Република България. Жалбоподателят заявява, че е напуснал П. през 2010г. нелегално, без документи, защото нямал такива. Никога не е имал документи – лична карта, паспорт, акт за раждане. В България е пристигнал нелегално преди седем месеца, а преди това е пребивавал в Иран /една година, нелегално/, в Турция /две години, нелегално/ и Гърция / нелегално, от 2013г. до идването му в България/. В Гърция е подавал молба за международна закрила, но не е получил такава. Никога не е бил задържан в държавата си по произход, а по време на престоя си в Гърция е бил задържан веднъж, тъй като е нямал документи. Ч. сочи, че етническата му принадлежност е ч.. Това е номадска общност, която няма постоянно пребиваване. Няма постоянен адрес. Прехранват се предимно със занаятчийска работа. Твърди, че в П. ч. са презирани и никой не искал да им даде работа и да общува с тях. Навсякъде му искали личи документи, но той нямал такива. Споделя за случай от детските му години, когато е влязъл в магазин да иска милостиня и е бил прободен с кост от животно между ребрата. В държавата си по произход не е бил осъждан, не е имал и проблеми заради религията, която изповядва. Напуснал е П., тъй като не е можел повече да понася, че той и неговият етнос – ч., не са били приети от хората и не им е давана възможност да оцелеят физически.

С

Писмо с рег. № УП 6880/25.06.2021 г. на ДАБ, Началникът на отдел „ПМЗ-кв.Военна рампа“ при ДАБ е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.

Изискана и представена е Справка вх. № МД-311/ 28.06.2021г. от Дирекция "Международна дейност" в ДАБ при МС, съдържаща информация за отношението на официалните власти в П. към хората с етническа принадлежност ч. и издават ли им се официални документи за самоличност. Приложена е и справка с вх.№ МД-221/ 19.05.2021г. от Дирекция „Международна дейност“ относно актуалното положение и обстановка в П..

С

Решение № УПВР-282/ 02.07.2021 г. Интервюиращ орган при ДАБ е отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на С.Х.Ч., на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

В мотивите е прието, че поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ искането за предоставяне на международна закрила се явява изцяло неоснователно.

В решението си органът посочва, че фактите, които чужденецът посочва в бежанската си история не обосновават наличието на основателни опасения от преследване. Не се установява кандидатът да е преследван заради религиозната си принадлежност и не е имал проблеми в тази връзка. Не навежда и опасения за евентуални бъдещи заплахи. Заявените от Ч. проблеми, поради етническата му принадлежност, се сочи, че биха могли да се приемат като дискриминационен случай, но същите не могат да се разглеждат като дискриминация, нарушаваща човешките права, тъй като от приложената към преписката справка с вх.№ МД-311/ 28.06.2021г. се установявало, че в П. много от Ш. Ч. вече имали добри работни места и местен бизнес след получаване на образование, а през 2008г. и 2010г. правителството е инициирало две програми, чрез които подпомага и улеснява ч. в издаването на лични документи. Въз основа на това е прието, че представената от чужденеца история се разминава коренно с приложената справка, видно от която ч. са интегрирани в обществото, като те свободно могат да учат, да работят и при желание от тяхна страна – да им бъдат издадени документи за самоличност.

Обоснован е извод, че изложените причини за искане на международна закрила не могат да бъдат свързани с нито един от релевантните признаци на преследване, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изложени са е мотиви относно липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята, че молителят бил принуден да напусне П., поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Релевантни твърдения по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ кандидатът не правил.

Административният орган разгледал обширно и възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма основания за това в случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и условията за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирани лица с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решение УПВР-282/ 02.07.2021 г. е издадено от материално компетентния административен орган.

Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД05-785/09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ, с която Бойко Валентинов Димитров, младши експерт в Регистрационно приемателен център гр.София, ПМЗ-кв.“Военна рампа“, е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл. 70, ал. 1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 02.07.2021 г., предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство е бил спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което наведените от жалбоподателя оплаквания в тази връзка се явяват неоснователни. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач, на разбираем за него език.

Обжалваният акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2 от АПК за неговото съдържание. Посочени са фактите и обстоятелства, на които се основава възприетото административно решение за постановения отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липсата на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Следователно не е налице основание по см. на чл.146, т.2 от АПК за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката дали са налице установените от решаващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган, "молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и ал. 9, съответно по чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8, и чужденецът: т. 1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т. 2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване". Член 8, ал. 1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – П., някоя измежду изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю чужденецът е посочил като основни мотиви за исканата закрила обстоятелството, че в родината му имало неприязън към ч., към която етническа група той принадлежал, не е можел да си намери работа, тъй като не притежавал лични документи. Поради това решил да напусне П. и да се устрои в друга държава. Правилно интервюиращият орган, въз основа на приложената към преписката справка с вх.№ 311/ 228.06.2021г. на Дирекция „Международна дейност“, е приел, че в случая не са налице каквито и да било дискриминационни мерки, нарушаващи правото на живот на кандидата в родината му, тъй като в П. ч. са добре приети от обществото и не срещат трудности при желание да получат добро образование, както и при намирането на работа, а освен това правителството е инициирало програми, чрез които подпомага ч. в издаването на лични документи. В тази връзка изложените от кандидата причини за напускане на П. правилно са преценени като неотносими към приложното поле на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Очевидно изразеното желание за напускане на страната по произход не следва да се приема като причина, която би могла да се определи като една от тези, визирани в чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ. Същата е в сферата на лични проблеми, които не могат да се приемат като основание за предоставяне на международна закрила. В хода на интервюто С.Х.Ч. заявил, че не е членувал в политически партии или организации, не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с властите в страната си. Всичко това води на извода за наличието на причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателят е напуснал П..

Разпечатката съдържа 41 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46537fa9-4f0c-4873-96fc-27f08f7256c0