Решение № 1406 от 24.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. С., 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110116288 по описа за 2024 година

„П. К. Б.”ЕООД е предявило срещу П. В. Т. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 118.77 лева –договорно възнаграждение за периода от 10.06.2017 до 22.08.2017 и сумата от 76.08 лева – лихва за забава за периода от 22.08.2017 до 14.12.2023г.

Ищецът твърди, че е сключил с ответницата договор за потребителски кредит №3012094834 от 30.08.2016.Твърди, че по силата на договора е предоставил на ответницата кредит в размер от 500 лева за срок от 24 месеца, при размер на месечната вноска- 30.91 лева, при ГПР-49.89% и ГЛП 41.17%.Твърди, че ответницата не е изпълнила задължението си по договора.Поддържа, че ответницата е заплатила общо сума в размер от 419.67 лева, с които не е погасила процесните задължения.Твърди, че след изтичане на погасителния план е започнало начисляване на обезщетение за забава.

Начисленото обезщетение за забава е върху цялата вноска, която включва главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.Поради това предявява исковете за договорно възнаграждение и лихва за забава.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата П. В. Т. оспорва предявените искове.Прави възражение за давност.

1

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит П. К. С. №3012094834 от 30.08.2016 „П. К. Б.”ЕООД е предоставило на П. В. Т. сумата от 500 левакредит, при обща дължима сума в размер на 741.84 лева, за срок от 24 месеца, при ГПР-49.89% и ГЛП-41.17%. Съгласно договора възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е 499.92 лева, а размера на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е 20.83 лева, като общото задължение по договора за кредит е 1241.76 лева.Към договора е предоставено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

По делото е представен и погасителен план към договора за потребителски кредит №3012094834.

По делото са представени искане за отпускане на потребителски кредит „П. К. С.” и СЕФ.

По делото е представено и извлечение по сметка към договора за потребителски кредит.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Отделно от това ответницата е направила възражение за неравноправни клаузи по отношение на клаузата за заплащане на допълнителни услуги.Ответницата е направила и възражение за недействителност на договора за кредит.

По силата на договор за потребителски кредит П. К. С. №3012094834 от 30.08.2016 „П. К. Б.”ЕООД е предоставило на П. В. Т. сумата от 500 левакредит, при обща дължима сума в размер на 741.84 лева, за срок от 24 месеца, при ГПР-49.89% и ГЛП-41.17%.

Към договора е представено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.Съгласно подписаното от ответницата споразумение пакетът допълнителни услуги включва проритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;възможност за смяна на падеж;улеснена процедура за 2 получаване на допълнителни парични средства.

Съгласно договора възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е 499.92 лева, а размера на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е 20.83 лева, като общото задължение по договора за кредит е 1241.76 лева.

Видно от представения погасителен план цената на закупения пакет от допълнителни услуги е включен в погасителните вноски и в общия размер на задължението по договора.

Посочените услуги се заплащат предварително без това да е обвързано с насрещна престация.В този смисъл таксата се заплаща само за възможността да се ползват посочените услуги, а не е обусловено от реалното им предоставяне.

Във връзка с услугата преференциално разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита следва да се има в предвид Решение на СЕС от 21.03.2024 по дело С-714/22.Съгласно това решение клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечни вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по –специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.

В случая възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е 499.92 лева, което се равнява на сумата по кредита в размер от 500 лева.В този смисъл възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги води до оскъпяване на кредита, както и до неоснователно обогатяване на ответника, доколкото не е обвързано с реалното предоставяне на услуги. В случая по делото ответникът не е ангажирал доказателства клаузите за пакета от услуги да са индивидуално уговорени, с оглед на което клаузите са нищожни като неравноправни по чл.146 от ЗЗП.

Освен това клаузите, уреждащи пакета от допълнителни услуги противоречат на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията във връзка с проритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;

3 възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;възможност за смяна на падеж, представляват действия по усвояване и управление на кредита.

Предвид изложеното съдът намира, че процесните клаузи, предвиждащи пакет от допълнителни услуги и възнаграждение за него са нищожни поради противоречие със закона-чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Дори да се приеме, че това не са действия, свързани с управление и усвояване на кредита, а допълнителни услуги по чл.10а, ал.1 от ЗПК, то клаузите противоречат на чл.10а, ал.4 от ЗПК.Таксата в размер от 499.92 лева не може да се определя общо за всички посочени услуги, тъй като съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, които са за допълнителни услуги трябва да са посочени ясно и точно.В процесния случай не е посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК.

Предвид изложеното съдът намира, че процесните клаузи, предвиждащи пакет от допълнителни услуги и възнаграждение за пакета от допълнителни услуги са нищожни поради противоречие със закона-чл.10а, ал.4 от ЗПК.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 30.08.2016, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.08.2016 е в размер от 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая по договора ГПР е 49.89% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50%..

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за пакет от допълнителни услуги.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая 4 възнаграждението за пакет от допълнителни услуги представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Този извод се налага и от факта, че възнаграждението за пакет от допълнителни услуги е включено в общата дължима сума, по договора за кредит, подлежаща на връщане заедно с главницата и договорната лихва в размер от 1241.76 лева..

Съдът намира, че невключването на възнаграждението за допълнителни услуги, което е в размер колкото сумата по кредита, представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Възнаграждението за допълнителни услуги представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съдът намира, че ако възнаграждението за допълнителни услуги бъде включено като разход в ГПР, той ще надвиши ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за пакет от допълнителни услуги в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона.

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид изложеното съдът намира, че договор за потребителски кредит П. К. С. №3012094834 от 30.08.2016 е недействителе поради противоречие със закона.

Поради това и на основание чл.23 от ЗПК ответницата дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

С оглед на което съдът намира, че ответницата не дължи договорна лихва по договора за кредит, както и лихва за забава върху общото задължение за главница, договорна лихва и възнаграждение за пакет от 5 допълнителни услуги.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответницата.Ответницата не е ангажирала доказателства за реализирани разноски.Поради това не следва да бъдат пирсъдени разноски в полза на ответницата.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „П. К. Б.”ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Б.”№49, бл.53Е, вх.В срещу П. В. Т., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк.”К. П.на”1 част, бл.26 б, вх.б, ет.6, ап.39, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 118.77 лева –договорно възнаграждение за периода от 10.06.2017 до 22.08.2017 и сумата от 76.08 лева – лихва за забава за периода от 22.08.2017 до 14.12.2023г.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6