Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5532 от 23.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10651/2024
Вид
Решение № 5532
Подписан
23.12.2024
В сила
28.02.2025
Състав
СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 257, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 325, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5532 гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110210651 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Л.Чаандърова като разгледа докладваното от съдията АНД № 10651 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Ю. Т. срещу Наказателно постановление (НП) № 30 от 19.04.202 4 г., издадено от началник на 04 РУ – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл. 64, ал.4 от ЗМВР.

1

Жалбоподателят твърди, че вече е санкциониран за същото нарушение, поради което иска НП да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 03.04.2024 г. С.Цанов - полицай в 04 РУ-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР в присъствие на нарушителя и на двама свидетели.

Нарушителят подписал съставения против него АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН К.Тонев– началник на 04 РУ - СДВР издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като достатъчно ясно е описано нарушение, съответно на дадената правна квалификация. Същевременно обаче съдът констатира нарушение на основен правен принцип – "non bis in idem", според който никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо, приложим и в случая на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, съгласно който, ако спрямо същото лице за същото деяние има влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение производството следва да бъде прекратено.

Преценка дали се касае за „същото“ деяние се прави въз основа на описаните факти, а не на дадената им правна квалификация. В случая с определение по НОХД №7828/2024 г. на СРС от 06.06.2024 г., влязло в сила на същата дата, С. Т. се е признал за виновен в това, че на 03.04.2024 г. около 23.30 ч. в гр. София, на кръстовището на бул. „Витоша“ и бул.

„Патриарх Евтимий“ е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред – държал се грубо и арогантно с таксиметрови шофьори, викал и обиждал таксиметровите шофьори и блъскал по таксиметров автомобил, като деянието му е съпроводено със съпротива срещу полицейски служители – престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК.

С процесното НП С. Т. е санкциониран за това, че на същата дата и място е викал, блъскал автомобили и обиждал полицейски служители, с което не е изпълнил дадените му устно полицейски разпореждания да не се саморазправя с таксиметрови шофьори и да спазва обществения ред в Република България.

Посоченото от АНО нарушение се състои в съпротива и неизпълнение на разпореждания на полицейски орган. Съставомерен елемент от състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК, за което е наказан С.Т. по НОХД №7828/2024 г. на СРС е съпротивата срещу орган на властта - в случая полицейски орган. Касае се за едни и същи негови фактически действия, засягащи едни и същи обществени отношения, поради което противно на доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, за същото деяние, спрямо С.Т. вече има одобрено споразумение по гл. 29 от НПК, което е с последиците на влязла в сила присъда

2

Налице са предпоставките на чл. 63, ал. 2, т. 3, вр. чл. 84 от ЗАНН, вр. 24, ал.1 т.6 от НПК за отмяна на НП и прекратяване на административнонаказателното производство.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира такива в размер от 900 лв. – адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на сторените разноски. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на осъществената правна защита, с оглед актуалната практика на ВКС – Определение от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, І т.о. във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият състав намира, че следва да присъди разноски в размер от 400 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № *********** г., издадено от началник на 04 РУ – СДВР, с което на С. Ю. Т., ЕГН ********** на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл.

64, ал.4 от ЗМВР и ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 10651 /2024 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на С. Ю. Т., ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3