Решение № 55 от 02.05.2019, Районен съд - Тервел

Р Е

Ш Е Н

И Е

№….

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,02.05.2019 година

Решение от книга за открити заседания №…… от 02.05.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Тервелски районен съд в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети април , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

Р. Б.

При участието на секретаря И.

Ч., сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Росен Балкански гр.дело №686 по описа на Тервелски районен съд за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Гр. Дело №686 / 2018 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. № 3399 от 21.12.2018 година от „ ПРИМЕКС“ ЕООД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Каспичан, ул. „ Ропотамо“ № 7 , представлявано от управителя Г.К.П., чрез пълномощника си адвокат Г.П.Б. ***, със съдебен адрес *** , пл. „ Освобождение“ № 12 , ет. 3, срещу „ ВИВА

2000“ ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Тервел , общ. Тервел , ул. „ Цар Калоян“ № 10 , ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя си М.И.М..

Предявени са

ОСИ, както следва :

Главния иск е осъдителен и е с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 318 от ТЗ, по силата на който е заявена претенция от ищцовата страна , ответното дружество да бъде осъдено да и заплати сумата от

637,46 лева - представляваща главница ,неизплатено задължение по сключен между страните неформален договор за покупко – продажба на движими вещи – автомобилни гуми , с периодична доставка, като за извършените продажби са били издадени фактури от ищеца с описани марки, количества и партидни номера , както следва фактура

№ 21000108209 / 16.011.2017 година на стойност 637,34 лева с вкл. ДДС с падеж 31.12.2017 година и

Фактура № 31000143351 / 17.11.2017 година на стойност 159,96 лева с вкл. ДДС с падеж 01.01.2018 година ,по която има частично плащане в размер на 159,84 лева с оглед на което дължимия остатък по втората фактура се явява в размер на 0,12 лв. / дванадесет стотинки / , ведно със законната лихва върху главницата от дата на депозиране на исковата молба при РС Тервел - 21.12.2018 година до окончателното изплащане на задължението .

Аксесорния е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като по силата на същия иск се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовата страна сумата от 63,15 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата от 26.11.2018 година – дата на депозиране на покана за доброволно изпълнение до ответното дружество до входирането на ИМ при съда

.

Ищцовото дружество претендира разноски по упълномощен процесуален представител в размер на 360,00 лева- съгласно договор за правна защита и съдействие и съдебно деловодни разноски в размер на 50,00 лева .

С Разпореждане № 1157 от 28.12.2018 година , съдът приема исковата молба за редовна и че същата отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което и разпореди препис от исковата молба и от приложенията към нея, да се изпрати на ответната страна , на основание чл. 131 от ГПК .

Книжата са връчени на ответното дружество ,чрез законния му представител на 28.02.2019 година .

Ответното дружество не е ангажирало писмен отговор на исковата молба .

С Определение № 74 от 29.03.2019 година , по гр.

Дело № 686 / 2018 година по описа на Рс Тервел , съдът изготви проекто доклад по делото, с който разпредели доказателствената тежест на страните и даде правна квалификация на предявените искове – обективно съединени .

С исковата молба ищцовата страна на осн. Чл. 238 ал. 2 от

ГПК моли делото да се разгледа в отсъствието на процесуален представител на ищцовото дружество .

Проекто доклада не е оспорен от страните .

По делото е депозирана молба - от ответното дружество – молба вх. № 937 от 16.04.2019 година. По селото на същата ответната страна , чрез законния си представител твърди ,че е заплатил на ищеца дължимото по договора , като с молбата са представени писмени доказателства за извършени преводи в полза на ищеца , както следва : на 23.01.2019 година платена сума в размер на 137,34 лева , на 13.02.2019 година платена сума в размер на

100,00 лева , на 26.03.2019 година платена сума в размер на 400,12 лева и платежно нареждане с дата 08.04.2019 година по което е видно , че ответното дружество е извършило плащане в полза на ищцовата страна в размер на 63,15 лева .

По делото е депозирано становище от дружеството ищец , чрез процесуалния си представител – адв.- Г.Б.- вх. № 942 от 16.04.2019 година . По същото процесуалния представител на ищцовата страна потвърждава искането съдът да даде ход на делото в отсъствие на процесуален представител на страната.

Със същото становище процесуалния представител на ищцовата страна не оспорва , че плащанията от ответната страна са плащания именно по договора за търговска продажба, като неизпълнението на купувача да плати стоката е довело и до водене на настоящите искове ,но се сочи , че задълженията са вече изцяло погасени. Със становището си страна твърди , че наличието на доброволните плащания не освобождават ответната страна от разноски по делото, тъй като плащанията са извършени след изпадане на длъжника в забава , - след настъпването на падежа по издадените на купувача фактури , след поканата за доброволно изпълнение и след дата на завеждане на исковата молба .

В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява .

Ответното страна не се представлява по делото .

От събраните по делото доказателства, от твърденията обективирани в исковата молба, становищата на страните , нормативната уредба регулираща облигационото отношение в което са встъпили страните ,които съдът прецени отделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

Не се спори от страните по делото за следните обстоятелства :

Страните са сключили договор за покупко

– продажба / неформален / по силата на който дружеството ищец се е задължило да предаде собствеността на ответната страна на автомобилни гуми / по техн. Параметри и цени съгласувани между страните

/ като ответната страна е поела ангажимент да извърши плащания по издадените и фактури .

При сключването на търговската сделка,при периодичното предаване на стоката са били издадени от продавача на купувача фактури , както следва : фактура №

21000108209 / 16.011.2017 година на стойност

637,34 лева с вкл. ДДС с падеж 31.12.2017 година и Фактура № 31000143351 / 17.11.2017 година на стойност 159,96 лева с вкл.

ДДС с падеж 01.01.2018 година .

Не се спори между страните ,че собствеността върху вещите е преминала у купувача на същата дата, за която и доставка била издавана съответната фактура.

Анализирайки доказателствата съдът приема за безспорно установено между страните , че плащания ответната страна е направила по договора в полза на ищцовата страна - продавача след дата на завъждане на исковата молба - след 21.12.2018 година .

От правна страна :

Страните по настоящото дело, видно от доказателствата са сключили договор за продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ .

Предвид спецификата на вещите страните постигат съгласие за периодичността и времето на действие на договора .По силата на сключения договор ищцовото дружество се е задължило и продава периодично определени количества вещи – / посочени по ИМ като автомобилни гуми / на ответника,като за всяка една от доставките е издавана фактура.

Страните постигнали съгласие собствеността върху вещите да премине у купувача в деня на извършваните периодични доставки,като задължение на купувача- ответното дружество остава да заплати цената ,към момента на издаване на данъчната фактура и падежа и .

Анализирайки доказателствата съдът възприема становище ,че страните по настоящото дело са сключили двустранен ,възмезден консенсуален,комутативен, не формален договор.По правило договора за продажба е не формален договор- закона не предвижда изрична писмена форма.В настоящия случай за целите на счетоводството и предвид разпоредбите на ЗДДС са съставени фактури, по които е видно параметрите на договора/ количеството стока и цената / - родово определени вещи , дата и място на сключване на договора ,страни по договора , ред за получаване на вещта и начин за заплащането и от купувача.Същият договор се явява възмезден тъй като и двете страни дължат насрещна престация- знае се веща

,знае се и цената.Договора е консенсуален, тъй като се счита за сключен от момента на постигане на съгласие между страните, без да е необходимо предаване на веща и плащане на цената.Последните действия се явяват действия – задължение по един вече сключен договор. Настоящият договор се явява комутативен договор- при договарянето всяка от страните знае каква облага ще извлече от него,знае се обемът и съдържанието на двете взаимни задължения- както е в настоящият случай знае се количеството,знае се и цената която ответното дружество следва да заплати за договорените вещи .

Страните не спорят по това , че плащания по договора ответната страна извършва едва след депозиране на исковата молба при РС

Тервел- след дата 21.12.2018 година .

Доказателствата мотивират съдът да приеме, че така предявените искове са погасени, чрез плащане от страна на ответното дружество – след завеждане на исковата молба

. В този смисъл исковете следва да бъдат отхвърлени , като погасени чрез плащане ,след дата 21.12.2018 година - дата на завеждане на исковата молба при РС Тервел .

Предвид установеното съдът приема , че следва да отхвърли главния иск и акцесорния, като погасени чрез плащане, след завеждане на исковата молба - като погасени чрез плащане в хода на процеса .