Решение № 972 от 02.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Варна, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100501721 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Д. против Решение № 2189/13.06.2024 г. по гр.д. № 6345/2025 г. по описа на ВРС, XLVIII състав, с което е отхвърлена молбата й за налагане на мерки по ЗЗДН за извършени актове на насилие спрямо нея от Т. Т. Д. в периода 10.01.2025 г. -13.05.2025 г.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че ответникът не е оспорва извършването на актовете, а само, че същите не представляват домашно насилие. Релевира се, че е неправилно да се толерира поведението на Д. дори и да е отправено към бивш съпруг. Отправя се искане до съда за отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго, с което на ответника да бъде наложена мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

Претендират се разноски.

Въззиваемият Т. Т. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

1

Депозирана е частна жалба на И. Д. Д. против Определение № 9210/07.07.2025 г., с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 2189/13.06.2024 г. по гр.д. № 6345/2025 г. по описа на ВРС, XLVIII състав в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Излага се, че делото не е с фактическа и правна сложност. Излага се, че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Отправя се искане към съда да се отмени обжалваното определение. Претендират се разноски.

Въззиваемият Т. Т. Д. в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената частна жалба, с който излага искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните им представители, поддържат изразената позиция по спора, като се претендира присъждане на разноски.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Молбата с правно основание чл. 4 от ЗЗДН е допустима, тъй като за предявяването й е налице правен интерес и същата е депозирана в съда в рамките на преклузивния срок по чл.

10, ал. 1 от ЗЗДН.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

2

Производството пред ВРС е образувано по молба на И. Д. Д. против Т. Т.

Д. с правно основание чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1, , т. 1 и т. 3 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита срещу бившият й съпруг поради осъществено от него домашно насилие, изразяващо се в психическо такова чрез изпращане на съобщения чрез приложението Viber със обидно и зплашително съдържание в периода от 10.01.2025 г. до 13.05.2025 г., а именно: задължаване да се въздържа от актове на домашно насилие, да се забрани на Д. да се доближава до И. Д. Д. на повече от 100 метра и обитаваното от нея жилище в гр. Варна, ул. “К.“ № *** освен при осъществяване на режима на лични контакти с общите им деца.

Ответникът Т. Т. Д. оспорва молбата като неоснователна.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Към молбата на И. Д. Д. е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Представена е кореспонденция осъществена между страните посредством приложението viber в периода от 10.01.2025 г. до 13.05.2025 г.

Представена е кореспонденция предхождаща и следхождаща процесния период.

По искане на молителката, с оглед доказване на твърденията й, е разпитан свидетелят В. Д. Б. /без родство и дела със страните/, чийто показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Пред въззивната инстанция също е представена кореспонденция осъществена между страните посредством приложението viber в периода от 10.01.2025 г. до 13.05.2025 г., както и такава предхождаща процесния период и такава без установен такъв.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на 3 физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В конкретния случай твърденията на молителката са за осъществено спрямо нея психическо насилие от страна на бившия й съпруг, изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи чрез съобщения изпратени й чрез приложението Viber в периода от 10.01.2025 г. до 13.05.2025 г.

Не се спори, че страните са бивши съпрузи, като и че от връзката им са родени две деца - Т. и Д.. Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин твърдяното от молителката упражнено спрямо нея психическо насилие, макар и не в заявения обем, а именно: отправяне на обиди чрез съобщения, изпратени посредством приложението Viber.

Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в Държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията/. Казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие е противоправно деяние – обида, което накърнява правото на чест и достойнство на лицето, положителната обществена оценка за личността му, както и неговата самооценка.

Унизителният характер на казаното, преценено на плоскостта на общоприетите морални и обществени разбирания за необходимото отношение към другите членове на обществото въобще и на по-силното основание към майката на детето ти, се извлича от възприемането им от пострадалия; от субективното виждане и оценка на извършителя на обидата за личността на пострадалия и обективната му годност да накърни достойнството на пострадалия, което според господстващия морал е неприлично, вулгарно и цинично. В този смисъл обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес.

В конкретния случай не се оспорва автентичността на разменената електронна кореспонденция между страните, поради което и нейното 4 авторство се счита за безспорно установено. Видно е, особено на 10.01.2025 г., че по повод притеснение за здравословното състоянията на дъщеря му, Д. използва епитетите „абсолютна мърша“ и „абсолютна мизерница“, визирайки бившата си съпруга. На 12.01.2025 г. се отправя следното изявление към Д.

„мога да обясня на интелигентен човек – ти не си“. Това не са изолирани случаи, в които въззиваемият обижда майката на децата си, макар че доказателства за това са представени за период предхождащ процесния.

Изразните средства, които използва Д. са идентични и сходни на тези, употребени по отношение на въззивницата на датите 10.01.2025 г. и 12.01.2025 г., а именно: „проста си беше, проста си остана“, изключително прост човек си“, „малоумна си“, „пълна мизерница“, „абсолютна мърша си“, „виж каква си мизерница“, „пълна мизерница“, „за нищо не ставаш“, „много си проста, извинявам се на децата“, „леле колко си ограничена“, „Ива „Общата““, „много си тъпа“.

Въззивният съд намира за нужно да отбележи, че предназначението на ЗЗДН е да дава бърза и ефективна защита на лица, които имат нужда и се намират в риск. Доколкото причина за конфликтите между страните е режимът на лични отношения на родителя – ответник и общите деца, отглеждащи се от майката към настоящия момент, както и въпросът за издръжката на същите, които въпроси подлежат на разглеждане и решаване по специалния ред, предвиден в СК, то редът на разрешаване на тези конфликти не е чрез отправяне на обиди към другия родител и такова поведение следва да бъде санкционирано по реда на ЗЗДН.

В представената кореспондеция между страните обаче не се установява въззивникът да отправя заплахи към молителката. Заявяването на намерение за подаване на различни оплаквания и сигнали не съставлява заплаха, нито е упражняване на домашно насилие.

Съгласно § 1а от ЗР на ЗЗДН приложими, въпреки характера на производството, са разпоредбите на ГПК. Целта на производството е да се установи твърдяното правонарушение /психически тормоз спрямо молителката/. Тежестта на доказване лежи върху нея, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Разширени сравнение с ГПК са възможните и допустими доказателствени средства, като законът изрично придава доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Въз основа 5 на комплексната преценка на доказателствата, съдът намира молбата на Д. за защита срещу домашно насилие осъществено спрямо нея е основателна досежно претендираната мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Смисълът и целта на закона е именно упражняването на превенция срещу случаите на домашен тормоз, а не толкова в санкционирането му. Тази форма на принуда над личността е трудна за разкриване поради характера на отношенията и връзките на лицата засегнати от нея. Молителите често са и обективно възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по реда на ЗЗДН. В това производство съдът разполага с разширен инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗЗДН. При липса на други доказателства съдът може да се произнесе и само въз основа на приложената декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 от Закона. Още повече, че в конкретния случай са налице и гласни доказателства, подкрепящи твърденията на въззивницата –показанията на свидетеля Б., който не е заинтересован от изхода на правния спор.

Претендираните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, а именно: забрана на Т. Д. в да доближава до бившата си съпруга на по-малко от 100 метра, както и жилището й в гр. Варна, на основание чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН обаче водят до прекалено ограничаване на правната сфера на въззиваемия с оглед на установената по делото фактическа обстановка. Още повече, че от събраните гласни доказателства по делото не се установи същият през процесния период и след него да посещава жилището на бившата му съпруга, както и да търси контакт със същата извън режима на лични отношения с децата им. Съдът разполага с възможност служебно да прецени, коя от мерките на закрила предвидени в чл. 5 от ЗЗДН да приложи спрямо извършителя. Настоящата инстанция намира, че по отношение на ответника следва да бъде наложена само мярката предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а именно: да се задължи същия да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д..