Определение № 2004 от 24.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2004 гр. Пловдив, 24.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виделина Куршумова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501782 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“ чрез адв. Х. М. против Определение №1546/08.04.2026 г., постановено по гр. дело №2386/2024 г. по описа на Районен съд Асеновград, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение №61/25.01.2026 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател намира определението за неправилно, като моли същото да бъде отменено, а подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските да се уважи, като да бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ. Поддържа, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие не може да се свърже с първоинстанционното гражданско дело и е непълен, като не е конкретизирано качеството на лицето, на което се предоставя безплатна правна помощ. Относно размера на адвокатското възнаграждение счита, че не е съобразена най-новата практика на СЕС, както и че НМРАВ не е обвързваща за съда.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата Г. С. Д. ЕГН **********, чрез пълномощника си ЕАД Е.

И., с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното определение, като излага подробни доводи.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Решение №61/25.01.2026 г., постановено по гр. дело №2386/2024 г. по описа на Районен съд –Асеновград, съдът е осъдил Сити Кеш ООД ЕИК 202531869, да заплати на Г. С. Д. ЕГН ********** сумата от 785,34евро/1536лв/, недължимо платена по договор за кредит № ***/07,06,2024г, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 10,10,2024г, както и разноски по производството в размер на 185,82евро/363,44лв./ Присъдени са и разноски за процесуалния представител на ищеца – ЕАД Е. И. ЕИК180978004 в размер на 245,42евро/480лв/, по реда на чл.38 от ЗА за оказаната безплатна правна защита. Ответникът Сити кеш ООД е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е претендирал, че такива не следва да бъдат присъждани по съображения идентични, с изложените в жалбата. С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че липсват основания за изменение, без да излага подробно мотиви.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно като краен резултат, макар и същото да не е мотивирано. На първо място следва да се отбележи, че за всеки иск, който е уважен, загубилата страна дължи разноски, чийто размер следва да се определи съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. В производството по гр.д. № 2386/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград ищцата Г. С. Д. е била представлявана от адв. Е. И. - пълномощник с уговорена безплатна правна помощ. Договорът за правна защита и съдействие е бил сключен преди датата на представяне на исковата молба в съда и е приложен към същата, като доколкото към този момент не е било образувано гражданско дело, няма как в договора да е посочен номера на същото.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист.

Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства. Преценката да окаже безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката.

Разпределението на тежестта за разноски се следва от правилата по чл.78 от ГПК – коя е загубилата страна, а не от въпроса дали ищецът реално е заплатил възнаграждение на своя пълномощник или последният е поел риска да предоставя правна помощ без да е сигурен дали ще бъде постановено решение в полза на доверителя му, респ. че ще му бъде присъдено възнаграждение. И в двете посочени хипотези ако ответникът загуби делото той дължи разноски на ищцовата страна, като във вторият случай последните се определят от съда и обичайно/ както в настоящия случай/ в минимален размер. От друга страна съдът няма как да проверява и 2 санкционира дали реално са налице предпоставките за приложение на чл.38 от ЗА, т.к. този въпрос стои извън предмета на делото / чл.6, ал.2 от ГПК/.

С оглед изхода на делото, „Сити Кеш“ ООД дължи да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на насрещната страна.

Досежно въведеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, настоящият съдебен състав го намира за неоснователно. Следва да се съобразят критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ /понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/. В настоящия случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като по подобни казуси е налице изобилна и утвърдена съдебна практика. С решението е разгледан един иск, а определеният от съда размер на възнаграждението за един иск е в рамките на посочения с Наредба№ 1 за възнаграждения за адвокатска работа минимум с начислен ДДС. Ето защо съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 245,42евро /480 лв. е в унисон с разрешението, дадено в Решение от 23.10.2025г. по дело С-744/23, СЕС.

По изложеното съдът намира, че липсват основания за намаляване на определения размер на адвокатско възнаграждение.

Постановеното определение от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставен без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1546 от 08.04.2026 г., постановено по гр.д.

№2386/2024 г. по описа на РС-Асеновград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3