Решение № 70 от 21.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500134 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 19012/04.12.2025 г. на „АЙ СИ БИЛД“ ООД, гр. Варна - длъжник по изп. дело № 20208930401198 по описа на ЧСИ Д.С.С, рег. № 893 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Уведомление с изх. № 20902 от 21.11.2025 г.

Твърди се в жалбата, че за период повече от две години от последното изпълнително действие /12.09.2023 г./ по изп. дело не са извършвани други изпълнителни действия. Оспорва се, че Разпореждане на ЧСИ от 20.08.2025 г. може да прекъсне преклузивния двугодишен срок. Релевира се, че едва на 28.10.2025 г. е насрочен опис, оценка и изземване на движими вещи. Отправя се искане отказът да се прекрати изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Уведомление с изх. № 20902 от 21.11.2025 г. да бъде отменен. С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението, на основание чл. 438 от ГПК до приключване на производството по жалбата с влязъл сила съдебен акт.

1

Ответникът по жалбата ТД на НАП - Варна – присъединен взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което отправя искане за оставяне без уважение на жалбата на длъжника по изп. дело.

Ответникът по жалбата община Варна – взискател не депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

ЧСИ Д.С.С, рег. № 893 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20208930401198.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в Уведомление с изх. № 20902 от 21.11.2025 г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради което е допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20208930401198 по описа на ЧСИ Д.С.С, рег. № 893 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 12.11.2020 г. въз основа на влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-2343/28.02.2017 г. С молбата за образуване взискателят община Варна е оправомощила ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ.

На 10.12.2020 г. е наложен запор на собствените на дружеството – длъжник МПС.

На 11.12.2020 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Алианц банк България“ АД.

На 27.07.2022 г. е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот в с. Костена река, община Шумен.

С молба от 21.08.2023 г. община Варна отправя искане да се присъедини 2 вземането й срещу „АЙ СИ БИЛД“ ООД, гр. Варна по влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-34491/02.04.2022 г.

На 12.09.2023 г. е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот в с. Кранево, община Балчик.

С Разпореждане на ЧСИ от 20.08.2025 г. е разпоредено на основание чл.

18 от ЗЧСИ да се извършат справки за длъжника в ТР, НАП, ДОПК, както и да се наложат обезпечения и да се насрочи опис на имуществото на длъжника.

С Разпореждане от 28.10.2025 г. на ЧСИ е разпоредено пристъпване към принудително изпълнение с опис на движими вещи.

С призовка с изх. № 19129/28.10.2025 г. ЧСИ уведомява ООД за горното и че ще се извърши опис, оценка и изземване на движими вещи на 15.12.2025 г. от 11.00 ч.

С молба с вх. № 17914/14.11.2025 г. длъжникът отправя искане за прекратяване производството по изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК. С обжалваното Уведомление с изх. № 20902 от 21.11.2025 г. ЧСИ постановява отказ за прекратяване.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Основателно е твърдението на жалбоподателя, че изпълнително производство е прекратено по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/, тъй като взискателят не е поискал извършването на валидни изпълнителни действия спрямо него в продължение на повече от две години, както и ЧСИ не е извършвал такива в същия срок.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/ спрямо конкретния длъжник, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В този см. Р № 37/21 г. на ВКС, четвърто г. о., по гр. д. № 1747/2020 г.

В уредената в чл. 433 от ГПК хипотеза относно бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, пораждаща последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението, законодателят приема, че липсата на процесуална активност 3 е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. При процесуална активност, проявена от взискателите, те не подлежат на санкция с перемция. Взискателят е този, който винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя. Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона от момента на изтичане на срока, който тече, считано от последното действие на взискателя.

Видно е от самото изп. дело, че взискателят e допуснал бездействие, считано от 12.09.2023 г., когато е наложен възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот в с. Кранево, община Балчик. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Постановяването на Разпореждане от 20.08.2025 г., с което ЧСИ разпорежда на основание чл. 18 от ЗЧСИ да се извършат справки за длъжника в ТР, НАП, ДОПК, както и да се наложат обезпечения и да се насрочи опис на имуществото на длъжника не представлява същинско изпълнително действие, което да прекъсва давността или което да се приеме за такова изпълнително действие, което да прекъсва започналия да тече двугодишен срок. Други 4 обезпечения не са наложени върху имущество на длъжника. Към конкретен изпълнителен способ се пристъпва едва с насрочването на опис, оценка и изземване на собствени на търговското дружество движими вещи с Разпореждане от 28.10.2025 г.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие – в настоящия случай наложена възбрана на 12.09.2023 г. В този смисъл и доколкото взискателят не е поискал осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на длъжника или такива не са извършени от ЧСИ по възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ в продължение на повече от две години, считано от последното валидно изпълнително действие – 12.09.2023 г., когато е наложена възбрана върху собствен на жалбоподателя недвижим имот, то настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона, съобразно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /на 13.09.2023 г./.

Прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност, но изпълнителни действия извършени след перемпцията не са винаги незаконосъобразни, а само когато вземането е погасено по давност.

По тази причина, постановеният отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в Уведомление с изх. № 20902 от 21.11.2025 г., е неправилен и като такъв следва да бъде отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението, който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне на ЧСИ Д.С.С, рег. № 893 на КЧСИ, с район на действие ВОС с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20208930401198, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжника.

По отношение на искането с правно основание чл. 438 от ГПК:

Съгласно горната разпоредба, чието систематично място е в Глава XXXIX „Защита срещу изпълнението“, раздел I, „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“, подаването на жалба не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спиране. Определенията за спиране на принудителното изпълнение по чл. 438 от ГПК имат характер на специфична временна обезпечителна мярка в производството пред съда, образувано по подадена жалба по чл. 435 от ГПК с оплаквания за процесуална незаконосъобразност на конкретно обжалваните с нея изпълнителни действия.

Преценката за основателността на искането за спиране се прави след предварителна преценка на допустимостта и вероятната основателност на 5 подадената жалба против обжалваното действие на съдебния изпълнител. В конкретния случай, съдът е намерил жалбата за допустима и ще се произнесе с акт по същество и предвид характера на производството, при който чл. 437, ал. 4, изр. второ от ГПК, актът на съда не подлежи на обжалване, съдът намира, че с настоящото произнасяне по жалбата, при наличие на прекратено вече по право изпълнително производство, липсва основание за неговото спиране до произнасянето на съда по подадената жалба.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Д.С.С, рег. № 893 на КЧСИ, с район на действие ВОС да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнително дело № 20208930401198, обективиран в Уведомление с изх. № 20902 от 21.11.2025 г. по жалба на „АЙ СИ БИЛД“ ООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ********** партер, представлявано от управителя А. А. А. - длъжник по изп. дело.