Решение № 2511 от 07.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2511 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110208242 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от ххх от град ххх, с ЕГН:

********** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5026187 на СДВР, с който е било установено, че на 18.06.2021г. в 14:22ч. в гр.София, по бул.,,Пейо Яворов“ до № 36, с посока на движение от бул.

,,Драган Цанков“ към бул. ,,Черни връх“, жалбоподателката хххх управлявала собствения си лек автомобил ххх, при въведено ограничение по силата на закона от 50 км/ч., с 78 км/ч., заснето чрез автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 653, превишавайки с 28 км/ч. максимално допустимата скорост, за което и е наложено административно наказание глоба 100.00 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда наказаното лице навежда възражение за погасяване на административното нарушение по давност.

В съдебно заседание жалбоподателката ххх, редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, поради погасяване на административната отговорност на неговата доверителка по давност. Претендира разноски.

1

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт на СДВР се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Развиват се аргументи в насока на нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 18.06.2021г. в 14:22ч. в гр.София, по бул.,,Пейо Яворов“ до № 36, с посока на движение от бул. ,,Драган Цанков“ към бул. ,,Черни връх“, жалбоподателката М. Т. – Вакрилова управлявала собствения си лек автомобил ххх при въведено ограничение по силата на закона от 50 км/ч., с 78 км/ч., заснето чрез автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 653, превишавайки с 28 км/ч. максимално допустимата скорост.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, доказва се от приложените към делото доказателства, поради което и съдът я възприема като безспорно установена.

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон. С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне 2 субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство. В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол № 9 – 38 – 20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1 – M на Главна дирекция ,,Национална полиция“ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.

Маршрутът, по който се е движел лекия автомобил, е бил обезпечен с техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и скоростта на моторни превозни средства. Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Видно от постъпилата справка на МПС е, че към момента на заснемането на деянието собственик на лекия автомобил, е била жалбоподателката ххх. Разпоредбата на ЗДвП презюмира подвеждането под административна отговорност на собственика на заснетото МПС при отсъствие на съответна декларация и приложено СУМПС, че друго, различно от него лице, го е управлявало.

Поради липса на доказателства в тази насока следва да намери приложение хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно че собственикът на МПС - то е бил и негов водач при заснемането с техническото средство. В този смисъл субектът на нарушението се явява доказан от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При извършена служебна проверка по законосъборазността на обжалвания електронен фиш и като съобрази наведеното от жалбоподателката и нейния защитник възражение за погасяване на административната отговорност по давност съдът констатира, че е налице 3 изтичане на относителната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Разпоредбата на чл.

11 от

ЗАНН, препраща по въпросите, изключващи административнонаказателната отговорност, към общата част на Наказателния кодекс. В ЗАНН не се съдържа изрична уредба по този въпрос, поради което уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност от общата част на НК, съгласно чл. 11 от ЗАНН е субсидиарно приложима в административнонаказателния процес. Това се потвърждава и от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на Върховния Касационен Съд и Върховният Административен Съд по тълкувателно дело 1/2014г. С изтичането на предвидената от закона погасителна давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно чл. 79 ал. 1 т.2 от НК.

Видно от материалите по делото е, че обжалваният Електронен фиш № 5026187, издаден от СДВР, е за деяние, извършено на 18.06.2021г.

Същевременно от приложената справка за дата на издаване и дата на връчване на акта се установява, че фишът е бил съставен на 16.07.2021г., а е бил връчен на 09.05.2025г.

Следователно следва да се приеме, че от момента на деянието до този на съставянето на обжалвания акт, давността не е била прекъсната по реда на чл.81, ал.2 от ЗАНН, след което не е започнала да тече нова давност.

Същевременно от момента на съставянето на електронния фиш до неговото връчване е изтекла относителната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, като по делото няма данни в този тригодишен период, СДВР да е предприемала действия по административното преследване на жалбоподателката, които да са обусловили прекъсване на давността. Ето защо следва да се приеме, че макар и да не е изтекла абсолютната давност, в случая е изтекла относителната такава. Поради тази причина и електронния фиш следва да бъде отменен, а административното производство по делото – прекратено. С оглед изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на защитника на жалбоподателката сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Закона за Адвокатурата.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4

5026187 издаден от СДВР, с който на ххх от ххх, с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба 100.00 лева за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА административното производство по АНД № 8242/ 2025г. по описа на СРС, НО, 111 – ти н.с., поради изтекла давност.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на адвокат ххх сумата от 400.00 лева, представляваща възнаграждение за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5