Определение № 24911 от 09.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16850/2026
- Вид
- Определение № 24911
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24911 гр. София, 09.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110116850 по описа за 2026 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, предявен от И. К. И. с ЕГН ********** против ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК 000694286, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 016.70 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско Стандарт” № *** от 03.04.2025 г., за настъпило застрахователно събитие – увреждане на л.а. „А.“, модел „***”, с peг. № ***, в с. Български извор.
В исковата молба се твърди, че между ищеца И. К. И. и ответното дружество е налице валидно застрахователно правоотношение по силата на сключена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в полица № ***, със срок на действие от 03.04.2025 г. до 02.04.2026 г., за лек автомобил марка „А.
***“ с рег. № ***. Ищецът твърди, че на 22.03.2026 г. е паркирал личния си автомобил на свободно място по средата на паркинга на комплекс „Добревски“, находящ се в с. Български извор. Посочва, че автомобилът е бил паркиран двуредично, успоредно на други паркирани от лявата и дясната му страна МПС, като предната му част е сочела към търговските обекти, а пред него е имало друг паркиран автомобил. Твърди се, че след като е пазарувал и се е насочил обратно към автомобила си, ищецът забелязал, че МПС-то, което е било паркирано пред неговото, вече го няма, а впоследствие е установил увреждания по своя автомобил – разминаване в решетката в долната част на предната броня (счупен спойлер, решетка на спойлер и хромирана лайсна).
Ищецът изрично твърди, че вредите са настъпили в резултат на действия на неизвестен извършител, докато автомобилът е бил в паркирано състояние. На 23.03.2026 г. (първият работен ден) ищецът е завел претенция при застрахователя, по която е образувана щета № ***. Със свое писмо Изх. Л № *** г. ответникът е постановил отказ да изплати обезщетение. Ищецът е подал жалба до застрахователя, в която подробно излага, че отказът е бланкетен, 1 неоснователен и незаконосъобразен, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 408, ал. 1 от КЗ за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Въпреки жалбата, отказът е потвърден от застрахователя с писмо изх. № *** г.. Въз основа на гореизложеното, ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2016.70 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски..
Предвид изложените твърдения, моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника със становище за неоснователност на предявения иск.
В депозирания отговор ответникът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ оспорва предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер. Ответникът оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да представлява покрит риск по застраховка „Каско Стандарт“. Подробно се твърди, че след извършен оглед от експерти на дружеството е направен категоричен извод, че предвид характера на уврежданията (които са ниско долу), те не могат да са причинени от друго МПС при декларираните обстоятелства – от неизвестен извършител в паркирано състояние. Ответникът навежда довод, че точният механизъм, времето и мястото на получаване на повредите са останали недоказани и неустановени, като автомобилът е увреден при съвсем други обстоятелства (напр. при извършване на маневра и удар в неподвижен обект). Поради това застрахователят обосновава отказа си с Глава трета, подраздел I, т. 7.1 от приложимите Общи условия, според които застрахователят не изплаща обезщетение, ако при проверка се установят различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства. На следващо място, ответникът навежда възражение за пълно освобождаване от отговорност на основание Раздел „Общи положения“, подраздел Х „Общи изключения“, т. 1.4 от Общите условия. Твърди се, че са налице проявени с груба небрежност действия от страна на застрахования, който не е спазил предписанията за избягване на източници на опасност и изискването да взема обичайни и разумни предохранителни мерки, като именно неговото поведение е станало причина за реализиране на събитието. В условията на евентуалност се оспорва и размерът на претендираните вреди, като се твърди, че сумата от 2016.70 евро значително надвишава действителния им размер, който следва да се определи стриктно по методиката в Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“.
Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и сторените деловодни разноски.
2
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото на основание чл.140, ал.3 ГПК:
Предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл. 405, ал.1 КЗ.
Налице са факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване, а именно, че между страните да сключена застраховка „Каско Стандарт ”, обективирана в Застрахователна полица № ***, със срок на действие от 03.04.2025 год. до 02.04.2026 г.; че при ответника е надлежно заведена щета № *** по повод процесните увреждания (счупен спойлер, решетка на спойлер и хромирана лайсна) на л.а. „А.“, модел „***”, с peг. № ***; че с писмо Изх. Л № *** г., застрахователят е постановил изричен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
При разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществено застраховане, който да е действал по време на реализиране на процесното увреждане на лекият автомобил; 2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди (че същите са настъпили по начина, по който са декларирани – в паркирано състояние от неизвестен извършител); 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. размера на вредите.
В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на твърденията на ищеца, както и да докаже наведените в писмения отговор възражения за освобождаване от отговорност, а именно: несъответствието между декларираните обстоятелства и реалната фактическа обстановка относно механизма на увреждането, както и твърдяното наличие на груба небрежност от страна на застрахования, изразяваща се в неспазване на предписания за безопасност, съгласно приложимите Общи условия на застраховката.
По доказателствените искания:
Приложените от ищеца писмени доказателства са относими и следва да се допуснат.
Поисканата от САТЕ по въпроси, поставени от ищеца е допустима и относима за разрешаването на правния спор, като вещото лице при изготвяне на заключението следва да се запознае с всичката налична документация, включително и тази, която се представя от ответника.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 от ГПК да представи пълната 3 преписка по щета № ***. тъй като преписката вече е изцяло предоставена и приложена от ответника към неговия отговор на исковата молба.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
Така мотивиран, съдът на основание чл.140, ал.1 ГПК, във вр. чл.146, ал.1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2026 г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДОПУСКА приложените от ищеца към исковата молба и отговора на искова молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 от ГПК да представи пълната преписка по щета № ***.
ДОПУСКА изслушване на САТЕ със задачи, формулирани от ищеца в исковата молба при депозит в размер на 400 евро, вносим от ищеца и ответника поравно в двуседмичен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА вещо лице инж. С.С., който да се уведоми да работи по поставените задачи след внасяне на депозита.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да 4 бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проект за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5