Решение № 135 от 03.06.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. гр. Добрич, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20263200500327 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК и е образувано по жалба на М. К. Ш. с ЕГН **********, чрез упълномощения адвокат, срещу отказа на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС, извършен с разпореждане от 03.02.2026 г., да прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело №20127370400469.

В жалбата е посочено, че от образуването му през 2012 г. по изпълнителното дело били извършени само няколко валидни изпълнителни действия. Взискателят не бил активен и имало периоди от повече от две години, в които същият не инициирал действия за изпълнение. Така, на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство било прекратено по право, а обратно приетото от съдебния изпълнител било неправилно. Иска се обжалваният отказ да бъде отменен и да бъдат дадени задължителни указания на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.

Взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕАД с ЕИК 208597211 възразява срещу жалбата, която счита за неоснователна, и настоява за нейното отхвърляне.

В приложените от съдебния изпълнител писмени мотиви са изложени съображения за липса на обстоятелства, довели до настъпване на перемция и неоснователност на искането за прекратяване на принудителното изпълнение.

След като се запозна с делото и обсъди доводите на страните, съдът намира за установено следното:

1

Изпълнително дело №20127370400469 на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС е образувано на 07.03.2012 г. за събиране на вземанията на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД от длъжника М. К. Ш., за които по ч.гр.д. №501/2012 г. на Районен съд – Добрич е издаден изпълнителен лист от 16.02.2012 г. След образуване на производството вземането, предмет на принудително събиране, е прехвърлено от банката с договор за цесия и на осн. чл.429 ал.1 от ГПК като взискател е конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, заместен след промяна в правно-организационната форма /справка в ТРРЮЛНЦ/ от правоприемника си „ЕОС Матрикс“ ЕАД с ЕИК 208597211.

С молба вх. №525996/08.10.2025 г. длъжникът М. К. Ш., чрез упълномощения адвокат, поискал съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като взискателят бездействал и повече от две години не е поискал извършване на изпълнителни действия. С разпореждане от 03.02.2026 г. съдебният изпълнител отказал да прекрати производството; разпореждането, с което е извършен отказът за прекратяване, е изписано от съдебния изпълнител върху молба вх. №591421/13.11.2025 г., с която взискателят се противопоставил на исканото прекратяване и намираща се на л.142 от изпълнителното дело.

С изх. №8527/26.02.2026 г. до длъжника е изпратено съобщение за разпореждането от 03.02.2026 г., с което съдебният изпълнител отказал да удовлетвори молбата му за прекратяване на производството. Съобщението е връчено на адвоката на длъжника на 09.03.2026 г., а жалбата, по която е образувано настоящото производство е депозирана при съдебния изпълнител с вх. №143877/12.03.2026 г.

Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК, редовна е и е допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Релевантно за спора е дали предпоставките по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК са се осъществили в периода от две години назад от датата на подадената от длъжника М. К. Ш. молба №525996/08.10.2025 г.

Няма значение дали в предходни периоди в хода на изпълнителното производство е настъпвала перемпция. Дори и такава да е настъпвала, последващите изпълнителни действия са напълно валидни. Настъпилата перемпция не се отразява по никакъв начин на правомощието на съдебния изпълнител да извърши последващи изпълнителни действия при поискване от взискателя, респ. не се отразява и на валидността на осъществени след перемирането изпълнителни действия. Когато след настъпила перемция по изпълнително дело е отправено искане за прилагане на нов способ на принудително изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна 2 последица от перемпцията е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Но необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано само като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, единствено доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела /решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.№1747/2020 г. на ІV ГО на ВКС/.

При изложените съображения за валидност на извършените от съдебния изпълнител действия, дори при предходно настъпила перемпция, релевантно за удовлетворяване молбата на длъжника от 18.10.2025 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е дали е настъпила перемпция непосредствено преди и към момента на депозиране на молбата, т.е. дали през последните две години преди сезирането на съдебния изпълнител взискателят е бездействал и не е поискал извършване на изпълнителни действия.

В случая това е периодът 18.10.2023 г. – 18.10.2025 г. В този период взискателят е депозирал молба с вх. №48866/27.11.2023 г., с която поискал съдебният изпълнител да извърши проверка за банкови сметки на длъжника и да наложи запор на вземанията му по сметките, които открие. С разпореждане от 31.01.2024 г. съдебният изпълнител се произнесъл за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и с изх. №3481/01.02.2024 г. изпратил запорно съобщение на „БАНКА ДСК“АД. По реда на чл.508 от ГПК посочената банка отговорила на 07.02.2024 г., че при нея няма сметки на длъжника М. К. Ш..

Двугодишният срок на перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /без значение дали успешно или неуспешно/ или поисканите способи не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря /не е внесъл такси и разноски, не е оказал необходимото съдействие/. В настоящия случай на 27.11.2023 г. е поискано от взискателя и предприето от съдебния изпълнител действие на принудително изпълнение – запор на банкова сметка на длъжника в „БАНКА ДСК“АД. То е приключило без успех и приключването му по този начин не е по причина, за която взискателят отговаря. Това изпълнително действие е поискано от взискателя, предприето и приключено от съдебния изпълнител в рамките на релевантния за настоящия спор период 18.10.2023 г. – 18.10.2025 г.

От изложеното е видно, че в двугодишния период преди длъжникът на 18.10.2025 г. да поиска прекратяване на изпълнителното производство, взискателят не е бездействал, а е искал и по неговото искане са били предприети от съдебния изпълнител действия на принудително изпълнение.

Следователно хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е осъществена и изпълнителното производство не е прекратено на твърдяното от длъжника 3 основание. Отказът на съдебния изпълнител да издаде постановление за прекратяването е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. Ш. с ЕГН **********, чрез упълномощения адвокат, срещу отказа на ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС, извършен с разпореждане от 03.02.2026 г., да прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело №20127370400469.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4