Решение № 150 от 30.06.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Девня, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20263120100014 по описа за 2026 година

Предявени са от Я. М. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.

„М********срещу Обединено училище „Свети И.н Рилски“ **********, БУЛСТАТ: 000082983, представлявано от В. Ст. – директор обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 220 ал. 1, чл. 222 ал. 1 и чл. 228 ал. 3 от КТ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че от 2023 г. до 16.07.2025 г. ищецът е работил в Обединено училище „Свети И.н Рилски“ с. Червенци на длъжност „заместник директор административно – стопанска дейност“,като на 15.07.2025 г. му е била връчена заповед № РД-08-438/15.07.2025 г. на директора на училището за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ - поради съкращение в щата. В заповедта било посочено, че работодателят му дължи обезщетение с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ за два месеца. Тъй като не му било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224 от КТ, ищецът подал множество заявления и покани за плащане, но не последвало такова, поради което подал сигнал до Инспекция по труда гр. Варна. След извършената проверка получил писмо изх. №25116646/23.12.2025 г. от директора на Дирекция Инспекция по труда, съгласно което работодателят му дължал обезщетените с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ за два месеца в размер на 5 434, 48 лева /2 778, 61 евро/ и по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 18 373, 38 лева /9 394, 16 евро/ за 142 дни от 2023 г., 2024 г. и 2025 г., като след направени удръжки за данъци и 1 осигурителни вноски се получавала сума в размер на 21 427, 07 лева /10 955, 49 евро/. Ищецът твърди, че на 22.12.2025 г. работодателят му заплати сума в размер на 21 427, 07 лева /10 955, 49 евро/ с основание заплата м. 12.

Излага, че съгласно т. 5. 2 от трудов договор №215/24.11.2023 г., договорът може да бъде прекратен при отправяне на 3 - месечно предизвестие, поради което при прекратяване на ТПО неправилно работодателят му е начислил обезщетение само за 2 месеца, тъй като е следвало да му начисли и изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на БТВ за 3 месеца. Предвид уговорения срок на предизвестието в размер на 3 месеца и частичното плащане на обезщетение за 2 месеца, претендира, че работодателят му дължи обезщетение в размер на още едно БТВ от 2 717, 24 лева /1 389, 30 евро/ за неспазен срок на предизвестието.

Твърди, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа и доходи, поради което и на основание чл. 222 ал. 1 от КТ работодателят му дължи обезщетение съгласно чл. 31 ал. 1 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01 415/28.12.2023 г. в размер на БТВ за срок от 2 месеца. Сочи, че обезщетението за периода 16.07.2025 г. - 16.08.2025 г. е в размер на 1 389, 30 евро /2 717, 24 лева/, а обезщетението за периода 16.08.2025 г. - 14.09.2025 г. е в размер на 1 263 евро /2 470, 02 лева/ или общо сума в размер на 2 652, 30 евро. Твърди, че многократно е изпращал покани до работодателя, като към настоящия момент дължимите обезщетения не са му изплатени, поради което за него се поражда правен интерес от предявяване на настоящата искова молба.

Сочи, че работодателят му е изплатил обезщетение за неспазен срок на предизвестието за 2 месеца със закъснение - на 22.12.2025 г., поради което и и на основание чл. 228 ал. 3 от КТ претендира заплащане и на мораторна лихва за забава, както следва - 103, 87 евро мораторна лихва за забава за заплащане на обезщетението с пр. основание чл. 220 ал. 1 от КТ в размер на 5 434, 48 лева /2 778, 61 евро/ за периода 01.09.2025 г. - 22.12.2025 г.; 351, 16 евро мораторна лихва за забава за заплащане на обезщетението с пр. основание чл. 224 от КТ в размер на 9 394, 16 евро /18 373, 38 лева/ за 142 дни от 2023 г, 2024 г. и 2025 г. за периода 01.09.2025 г. 22.12.2025 г.; 61, 55 евро мораторна лихва върху дължимото, но неначислено и незаплатено обезщетение с пр. основание чл. 220 ал. 1 от КТ в размер на 2 717, 24 лева /1 389, 30 евро/ за периода 01.09.2025 г. - 14.01.2026 г. На тези основания моли за положително произнасяне по предявените искове. Претендира съдебно деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез проц. представител – адв.

Р. Е. от ВАК депозира писмен отговор, в който оспорва исковата молба и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Оспорва изцяло фактическите твърдения, изложени в исковата молба, твърдейки, че не отговарят на обективната истина. Заявява, че претендираните в исковата молба суми не се 2 дължат. Твърди, че ищецът е получил суми и обезщетения, които следва да се прихванат от исканото обезщетение - за неспазено предизвестие, за оставане без работа, обезщетение по КТД. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В с.з. ищецът, чрез проц. си представител – адв. И. Д. прави изменение на предявените искове по отношение на размера им, както следва:

Искът с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ за заплащане на обещетение за неспазен срок на предизвестието да се счита предявен в размер на 1 351, 94 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Искът с правно основание чл. 222 от КТ за заплащане на обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата да се счита предявен в размер на 2 703, 88 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковете с правно основание чл. 228 ал. 3 от КТ вр. чл. 86 от ЗЗД да се считат предявени в размер на: 53, 91 евро - мораторна лихва за забава върху незаплатена част от обезщетение за неспазен срок на предизвестието в нетен размер на 1 216, 74 евро, начислена за периода от 01.09.2025 г. до 14.01.2026 г.;

93, 49 евро - мораторна лихва за забава върху заплатеното обещетение с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ в нетен размер на 2 500, 74 евро, начислена за периода от 01.09.2025 г. до 22.12.2025 г.; 316, 07 евро - мораторна лихва за забава върху обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ в нетен размер на 8 454, 74 евро, начислена за периода от 01.09.2025 г. до 22.12.2025 г.

В хода на устните състезания, проц. представител на ищеца моли за уважаване на така изменените искове като доказани по основание и размер .

Ответникът, чрез проц. си представител моли за отхвърляне на предявените искове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор, а и от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че считано от 24.11.2023 г. до 16.07.2025 г. страните са били във валидно трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор №215/24.11.2023 г., който трудов договор е бил прекратен със Заповед № РД-08-438/15.07.2025 г. на основание чл. 328 ал. 1 т.

2 от КТ – поради съкращаване на щата.

Със заповедта е разпоредено на лицето да се изплати обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ - за неспазено предизвестие в размер на 2 брутни заплати и по чл. 224 ал. 1 от КТ - за неползван платен годишен отпуск в размер на 142 работни дни.

Видно от представения Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №Д01-415/28.12.2023 г. е, че в чл. 31 ал. 1 от същия е договорено, че на работниците и служители, членове на 3 синдикалните и работодателски организации – страни по договора, се изплаща обезщетение на основание чл. 222 ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Съгласно т. 5.2 от представения по делото трудов договор №215/24.11.2023 г. договорът може да бъде прекратен при отправяне на 3 месечно предизвестие.

Видно от представената служебна бележка изх. № 011/24.03.2026 г., издадена от председателя на Общ. КС на СБУ – Варна е, че ищецът е с непрекъснато членство в СБУ /страна по КТД №Д01-415/28.12.2023 г. / от м. април 2025 г. до момента на издаване на служебната бележка.

По делото е допусната и изготвена ССчЕ, от допълнителното заключение на която се установява следното:

1. Размерът на обезщетението с пр. основание чл. 222 ал. 1 от КТ за периода, през който ищецът е останал без работа от 16.07.2025 г. - 14.09.2025 г.

/два месеца/ е 2 703, 88 евро.

2. Обезщетението с пр. основание чл. 220 ал. 1 от КТ е начислено за два месеца и изплатено от работодателя на 22.12.2025 г. Ако обезщетението е изчислено само на база начисления с постоянен характер, размерът на обезщетението с пр. основание чл. 220 ал. 1 от КТ за един месец би бил 1 351, 94 евро.

3. Размерът на мораторната лихва върху тази сума за периода от когато обезщетението е било дължимо – 01.09.2025 г. до датата до която се претендира от ищеца – 14.01.2026 г. е 55, 41 евро.

4. Размерът на мораторната лихва за периода от когато се дължи съгласно разпоредбата на чл. 228 ал. 3 от КТ - 01.09.2025 г. до датата на изплащане на обезщетението с пр. основание чл. 220 ал. 1 от КТ - 22.12.2025 г. върху обезщетението в нетен размер /което за два месеца е 2 500, 74 евро/ е 93, 49 евро.

5. Размерът на мораторната лихва за периода от когато се дължи съгласно разпоредбата на чл. 228 ал. 3 от КТ - 01.09.2025 г. до датата на изплащане на обезщетението с пр. основание чл. 224 от КТ - 22.12.2025 г. върху обезщетението в нетен размер /което е 8 454, 74 евро/ е 316, 07 евро.

Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 220 ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Уреденото в ал. 1 плащане предпоставя право на някоя от страните на трудовото правоотношение да го прекрати с предизвестие. Това са случаите по чл. 326 и чл. 328. Поначало страната, която прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, трябва да го спази. За работника или служителя спазването на предизвестието 4 означава да остане на работа до изтичането на срока му, а за работодателя - да остави на работа работника или служителя през този срок. Успоредно с това обаче законодателят предоставя възможност на всяка от страните, отправила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, да не спази неговия срок. Това право принадлежи не само на предизвестяващата, а и на предизвестената страна /чл. 220 ал. 2/. Вместо спазване на предизвестието всяка от тях може да заплати на другата страна една сума, равняваща се на трудовото възнаграждение на другата страна за неспазения срок на предизвестието. В случая се касае за заместване на първоначално дължимата престация - спазването на срока на предизвестието с друга - плащане на определената в закона сума. При това насрещната страна е длъжна да приеме заместващото изпълнение. Поведението на насрещната страна е ирелевантно, понеже се касае за упражняването на едно преобразуващо право. Размерът на обезщетението, се съизмерва с брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Меродавен е срокът на предизвестие, който е в сила за страните - установеният в закона 30-дневен срок /чл. 326 ал.

2/ или уговореният от страните по-дълъг срок. В последния случай сумата ще се изчислява върху брутното трудово възнаграждение за този срок.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че са налице кумулативно всички предпоставки на хипотезата на чл.

220 ал. 1 от КТ, а именно трудовото правоотношение на ищ еца е прекратено с предизвестие. Съгласно т. 5.2 от представения по делото трудов договор №215/24.11.2023 г. договорът може да бъде прекратен при отправяне на 3 месечно предизвестие. Доколкото работодателят е начислил и изплатил на ищеца обезщетение за неспазен срок на предизвестие за 2 месеца, то той му дължи обезщетение за още един месец. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца още едно БТВ като обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на ТПО за основателен. Съгласно заключението на вещото по допуснатата ССчЕ обезщетението по чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие е 1 351, 94 евро, т.е. искът след допуснатото изменение е доказан и по размер.