Решение № 95 от 26.02.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пещера, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100794 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. ХXV от ГПК - „Бързо производство“.

Образувано е по искова молба от Г. К. В., с която са предявени претенции с правни основания по чл. 344, ал. 1, т. 1, и т.4 от КТ, и по чл. 222, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ срещу Община Пещера.

От исковата молба става ясно, че се твърди ищецът повече от 5 години да е работил по трудов договор с ответника, като трудовото му правоотношение, конкретно за длъжността „огняр, поддръжка“ в Дневен център за деца и младежи с увреждания при Община Пещера (тр. договор № 095/30.07.2021г.), е било прекратено от работодателя на осн. чл. 330, ал.2, т.6 вр. с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ със заповед № 099/01.07.2025г., след която е издадена допълнително заповед № 101/01.07.2025г. на Кмета на Община Пещера. При съображения, че поради здравословни причини - със заявление от 19.05.2025г. до работодателя си, считано от 01.06.2025г. ищецът сам е прекратил това свое трудово правоотношение на осн. чл. 327, ал.1, т.1 от КТ, се поддържа, че заповедта за уволнението му от 01.07.2025г. е незаконосъобразна – като последваща вече осъщественото едностранно прекратяване. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконно и отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 099/01.07.2025г. (вкл. последвалата я заповед № 101/01.07.2025г.) на Кмета на Община Пещера, да се допусне поправка на подлежащото на вписване основание за прекратявне на трудовия договор – вместо по чл. чл. 330, ал.2, т.6 – по чл. 327, ал.1, т.1 от КТ, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 222, ал.2 КТ - при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 327, ал.1, т.1 КТ), в размер на 992,64 лева - две брутни трудови възнаграждения на ищеца, ведно със законна лихва – от деня на входиране на исковата молба. Претендират се и деловодни разноски.

Ответната страна счита предявените искове за неоснователни. Признават се 1 обстоятелствата, че съгласно сключен между страните трудов договор № 095/30.07.2021г., считано от 01.08.2021г. ищецът е заемал длъжността „огняр,поддръжка“ в Дневен център за деца и младежи с увреждания /ДЦДМУ/ Пещера, като на 19.05.2025г. е депозирал заявление за прекратяване на това правоотношение, считано от 01.06.2025г., на осн. чл. 327, ал.1, т.1 КТ. Изтъква се, че в Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ гр. Плевен от 12.05.2025г. е дадено становище, че - работата, която ищецът изпълнява е подходяща за здравословното му състояние при спазване на противопоказания, а именно – да не работи тежък физически труд или при неблагоприятни климатични условия. Сочи се, че в тази връзка Служба по трудова медицина „Нова Надежда - К" ЕООД е дала становище, че Г. В. може да изпълнява посочената длъжност, поради което се счита, че не са били налице предпоставките за заявеното от ищеца прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал.1, т. 1 от КТ, а ищецът не е пожелал това да стане по взаимно съгласие, недобросъвестно опитвайки се да получи обезщетение по чл.

222, ал.2 КТ. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове и се претендират деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, спрямо изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените от страните писмени доказателства става ясно, че съгласно сключен между страните по делото трудов договор № 043/02.03.2020г (л.47). ищецът първоначално е заемал длъжността „огняр“ в Дневен център за пълнолетни лица с увреждания – гр. Пещера при пълно работно време (8 ч. на ден), като, явно от допълнително споразумение № 399/30.07.2021г.(л.165) - това негово трудово правоотношение е било изменено и вече е заемал на тази длъжност ½ щатна бройка – с непълно работно време от 4 часа на ден, като на същата дата страните са сключили и процесния трудов договор № 095/30.07.2021г., съгласно който ищецът е назначен на длъжност „огняр,поддръжка“, отново на ½ щатна бройка в Дневен център за деца и младежи с увреждания /ДЦДМУ/ при Община Пещера.

От представеното с исковата молба Заявление вх. № 94Г-1417-1№9/19.05.2025 г. по описа на Община Пещера (л.9) се установява, че ищецът е заявил пред работодателя си, че едностранно прекратява трудовото си правоотношение, считано от 01.06.2025г., поради влошеното си здравословно състояние, като в тази връзка е приложил медицински епикризи и експертно решение на ТЕЛК.

С приложената заповед № 099/01.07.2025г., ответникът е наложил дисциплинарно наказание – уволнение на ищеца, което принципно е юридическият факт, поради който настъпва прекратяване на трудовото правоотношение.

Последвалата заповед № 101/01.07.2025г. на Кмета на Община Пещера е ирелевантна в тази връзка, доколкото логически сама по себе си тя не може да съществува без заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, на която се позовава.

От представеното по делото експертно решение № 91316/86 от 12.05.2025г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ гр. Плевен се установява, че на база изискани (с писмо Изх. № 2993/10.10.2024г. – л. 229) и представени пред РЗИ-Пазарджик документи (л.207-228) - съответната ТЕЛК е дала уклончиво заключение (в т. 14 на решението си) – че: Работата, която лицето изпълнява е подходяща за задравословното му състояние, при спазване на противопоказанията, посочени в същата точка от решението, които са: „Тежък физически труд. Неблагоприятни климатични условия.“

2

От приложената към съобразяваните от ТЕЛК документи производствена характеристика (виж л. 228) се установява, че иначе фигуриращите в реалната трудова характеристика (л.18-19) задължения на ищеца, сред които: „т.5.19. - Да извършва предварителна подготовка на площите и почвообработка, чрез използване на различни видове градински инструменти, разкопаване, почистване, изнасяне на растителни отпадъци на определено място; т. 5.20 – Да засажда дървесна храстова и цветна растителност; т.5.21. – Да полага грижи за дървесна, храстова и цветна растителност на открито – извършва почистване, окопаване, подрязване, подкастряне, плевене, напояване, растителна защита и др.; т.5.22. – Да оформя и поддържа зелените площи, като извършва почистване, косене, напояване, изнасяне на растителния отпадък и др.; т.5.23. – Да почиства от сухи листа и растителност, а през зимата – от сняг и лед; т. 5.24. – Поддържа и почиства съоръженията (огради пейки катерушки, беседки и др), като при необходимост извършва освежаване, боядисване и дребни ремонтни работи; са небрежно и абстрактно обобщени в изречението: „…Извършва техническа поддръжка на кабинетите, коридорите и други помещения в рамките на своите компетентности, както и дворното пространство около центъра/косене на трева, поливане и други/…“ Както е посочено в Решение № 144 от 23.02.3010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I г. о. на ВКС, Решение № 18 от 19.01.2007 г. по гр.д. № 668 от 2004 г. III г.о. на ВКС, и др. – „Съгласно чл. 335, ал.1, т.3 от КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Тази разпоредба не прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяването на трудов договор без предизвестие от работника. И за двата случая разпоредбата сочи, че трудовото правоотношение се счита прекратено от датата на получаване на писменото изявление /на работодателя или на работника/ за прекратяване на договора. Освен това, тази разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието, посочено от работодателя или от работника за прекратяване на този трудов договор. Поради това, както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на това трудово правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.327, ал.1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание.

Обстоятелството, че в КТ е предвидена възможност за отмяна на издадената от работодателя незаконна заповед за уволнение по иск на работника /иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ/, а не е предвидена възможност работодателят да иска отмяна на незаконното /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение, извършено от работника, не може да наложи различен извод /за определяне на момент на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника, различен от посочения в чл.335, ал.1, т.3 от КТ/ поради следното: Различните възможности за защита на работника и на работодателя при незаконно едностранно прекратяване на трудов договор, са наложени от конституционно признатите право на труд на гражданите на РБ и забраната за принудителен труд: правото на работника да иска отмяна на заповедта за незаконното му уволнение с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е гаранция за 3 ненарушаване на признатото в чл.48, ал.1 от Конституцията на РБ право на труд на всички граждани на Република България и проява на признатото в чл.56 от Конституцията на РБ право на защита, а невъзможността на работодателя да иска отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено едностранно от работника, е гаранция, че в РБ не се допуска принудителен труд /труд без съгласието на работника/, както сочи чл.48, ал.4 от Конституцията. В този смисъл са и мотивите на решенията на Конституционния съд на РБ № 7 от 19.06.1995 г. по к.д. № 9 от 1995 г. и № 11 от 30.04.1998 г. по к.д. № 10 от 1998 г. Затова при незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника за обезщетяване на вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение.“ Предвид гореизложеното - по делото е безспорно установено, че повече от 1 месец преди връчване (на 04.07.2025г.) на оспорваната заповед за уволнение - на 19.05.2025г. при работодателя Община Пещера е било депозирано писмено заявление на ищеца Г. В. за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.1 от КТ. Както е отбелязано в Решение № 72 от 5.02.2010 г. по гр. д. № 2356/2008 г., IV г. о., ГК на ВКС – „Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й (освен ако в нея не е посочено друго, но преценката за законността й се прави към този момент)“.

По аргумент от изложеното и разпоредбата на чл.335, ал.1, т.3 от КТ - от посочената в заявлението дата – 01.06.2025г. трудовото правоотношение между ищеца и ответника е било прекратено. Последващото прекратяване на трудовия договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, извършено на 04.07.2025 г. /съгласно чл.195, ал.3 от КТ дисциплинарното наказание се счита наложено от датата на връчване на заповедта на работника, а в случая заповедта за уволнение е била връчена на ищеца на 04.07.2025 г. – (л. 126)/ е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя за това, поради което е незаконно и следва да бъде отменено. В същия смисъл - в Решение № 75 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 876/2012 г. III г.о. на ВКС, Решение № 183/ 21.12.2011 г. по гр.д. № 565/ 2010 г., ІІІ г.о., , на ВКС, Решение № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. IV г. о.,на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна.