Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17228 от 25.09.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22049/2025
Вид
Решение № 17228
Подписан
25.09.2025
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5 · Закон за наследството
  • чл. 9 · Закон за наследството
  • чл. 448, ал. 1 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17228 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110122049 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. С. Й., А. Ю. Й. и Л.

Ю. Й. срещу „Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с която са предявени субективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 459, вр. чл.

441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер от 13 500 лв., представляваща обезщетение за Злополука и рискова застраховка "Живот" за починалия на ищците общ наследодател Ю. А. Й., ЕГН **********, както и сума, представляваща мораторна лихва върху застрахователното обезщетение, считано от смъртта на наследодателя им (05.03.2024 г.) до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда - 15.04.2025 г. до окончателното плащане.

С молба вх. № 272313/12.08.2025 г. ищците, чрез адв. Б., уточняват, че претендират разделно осъждане на ответника за сумата в общ размер на 13 500 лева, съгласно клаузата на чл. 7, т. 5 от Договор за обществена поръчка № 15855, сключен на 28.12.2023 г., като всеки от ищците претендира 1/3 от тази сума или всеки по 4 500 лева, доколкото ищците са преживял съпруг на наследодателя и негови низходящи. Уточнява се също, че общият размер на мораторната лихва, която се претендира е 2082,25 лева или на всеки от тримата ищци по 694,08 лева – обезщетение за забава върху главницата, начислена за период от 05.03.2024 г. (датата на смъртта на наследодателя) до 14.04.2025 г. (датата на завеждане на исковата молба в съда).

Ищците М. С. Й., А. Ю. Й., Л. Ю. Й. (действаща чрез майка си като нейн законен представител – М. С. Й.) твърдят, че наследодателят на ищците Ю. Й. е работил на длъжността "Програмист-криминалист" в Национална Следствена Служба. Твърди се, че наследодателят е бил застрахован по Договор за обществена поръчка № 15855, сключен на 28.12.2023 г. за групова застраховка "Злополука" и допълнително покритие рискове на 1 работещите в съдебната система - съдии, прокурори, следователи и др., с период на застрахователното покритие от 01.01.2024 г. до 31.12.2026 г. Договорът бил сключен между ответното застрахователно дружество и Висш съдебен съвет. Обясняват, че са отправили претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, но дружеството - ответник се е произнесло с отказ с мотива, че наследодателят на ищците е страдал от "исхемична болест на сърцето" и "артериална хипертония", установени преди 01.01.2024 година, като именно тези заболявания са основна причина за настъпилата смърт на застрахованото лице. Заради отказа, отправили жалба с вх. номер ВСС-801/28.08.2024 г., но отказът на застрахователната компания бил потвърден. Навеждат, че смъртта на застрахованото лице е настъпила към период, в който е покрит застрахователният риск - смърт. Считат, че не са налице основания за отказ от изплащане на обезщетение, а именно налична болест, довела до настъпване на процесната смърт на лицето. Продължават, че действително наследодателят е страдал от "исхемична болест на сърцето" и "артериална хипертония", но същите не са създавали сериозни смущения от здравословен порядък, а са налагали единствено наблюдение и проследяване. Подчертават, че причина за настъпване на смъртта е разгърнала се белодробна инфекция, довела до множество тежки усложнения и нарушения във функционирането на различни органи и системи. Това състояние на организма е довело до сериозни отклонения, несъвместими с живота. Ето защо смятат, че са налице всички релевантни факти за възникване на отговорността на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение на наследниците по закон на починалия. Обръщат внимание, че дори придружаващите заболявания на наследодателя на ищците да са имали някакво отражение върху настъпилата смърт, се позовават на Раздел 2-ри, чл. 7 от процесния договор за групова застраховка, съгласно която уредба, при смърт на застраховано лице, вследствие на заболяване, включително акутно, застрахователят изплаща на законните наследници или лицата, живели в едно домакинство с починалото застраховано лице, обезщетение в размер на 13 500 лева. Клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 11 от ОУ за застраховка "Злополука и рискова застраховка "Живот", гласи, че застрахователят не носи отговорност за събития, причинени или дължащи се на предшестващи заболявания или злополуки, освен ако не е договорено друго. Съпоставката между двете клаузи на договора за застраховка води до извода, че са налице условията за изплащане на обезщетение по Договора за обществена поръчка и ОУ.

Намират, че клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 11 от ОУ за застраховка "Злополука и рискова застраховка "Живот" е неравноправна по своя характер, респективно е неприложима. Моли се съда да уважи предявените искове и се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД е подал отговор на ИМ, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че няма противоречие между разпоредбите на застрахователния договор и общите условия.

Сочи, че смъртта на наследодателя на ищците е "остра сърдечна недостатъчност, мозъчен и белодробен оток - породени от основната причина за смъртта: ИБС (Исхемична болест на сърцето), АХ (Артериална хипертония)". Уточнява, че през 2020, 2021 и 2024 г. лицето Ю. Й. е извършвал прегледи при общопрактикуващи лекари със следните диагнози: "застойна сърдечна недостатъчност"; "вирусна неуточнена инфекция";

"хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност"; "застойна сърдечна недостатъчност"; "други видове стенокардия". Сочи какво гласи т. 21, на чл. 2, ал. 2 от ОУ за застраховка "Злополука" и рискова застраховка "Живот" - предварително съществуващо заболяване. Обяснява, че претендираното от ищците застрахователно обезщетение е за застрахователен риск "Смърт от заболяване, вкл. акутно", но акутното заболяване е остро и внезапно такова, непредвидимо, с прогресивен ход, прояви се за първи път след началото на застрахователния период, без връзка с предшестващи заболявания. Следователно наследодателят на ищците не е починал от такъв вид акутно заболяване. Претендира, че релевантен за спора е моментът на застрахователното събитие, който според него, е 4 години преди 01.01.2024 година, когато е установено заболяването на сърцето на Ю. Й. през 2

2020 година. Възразява, че клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 11 от ОУ за застраховка "Злополука и рискова застраховка "Живот" не е неравноправна. Отделно, застрахованите лица по процесната застраховка нямат качеството на потребители на финансови услуги по смисъла на ЗЗП. Оспорва искането за присъждане на законна лихва, предвид неоснователността на главния иск. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в приложение на хипотезата на чл.

235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 КЗ тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Злополука“, сключен между Висшия съдебен съвет и ответното дружество, в срока на действие на която е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит риск по договора, в причинна връзка с което наследодателят на ищците е починал, както и стойността на дължимото застрахователно обезщетение в размер на общо 13 500 лева или всеки по 1/3 от нея – по 4 500лева, чието възстановяване се следва от сключената застраховка.

При доказване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу предявените искове, в това число и че процесното застрахователно събитие е изключен риск.

С проекта на доклад по делото, съгласно нормите на чл. 140, вр. чл. 146 от ГПК и в приложение на разпоредбата на чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят обстоятелствата: 1/ че наследодателят на ищците Ю.

А. Й., в качеството си на "Програмист-криминалист" в Национална Следствена служба, е застраховано лице по силата на сключен с „Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД застрахователен договор за групова застраховка „злополука“ № ВСС15855/28.12.2023 г., със срок на дейстиве от 00:00 часа на 01.01.2024 г. до 24:00 часа на 31.12.2026 г.; 2/ че наследодателят на ищците Ю. А. Й. е починал на 05.03.2024 г.; както и че ответното дружество е отказало плащане на наследниците по закон на починали застрахован на 13.05.2024 г., който отказ е потвърден с писмо от ВСС от 26.09.2024 г.

От представения по делото Договор за обществена поръчка № ВСС-15855/28.12.2023 г. се установява, че между Висш Съдебен съвет от една страна – като възложител и „Животозастрахователна компания Съгласие“ АД, от друга, - като изпълнител е сключен договор с предмет „застраховка злополука за общо 15 486,5 действащи и предстоящи за назначаване лице, в това число съдии, прокурори, следователи, съдебни и прокурорски помощници, членове на ВСС и на Инспектората към ВСС, служители на Националния институт на правосъдието, държавни съдебни изпълнители, служители по вписванията и съдебни служители. Страните не спорят, че наследодателят Ю. А. Й. е бил застрахован по силата на това съглашение.

От представени по делото акт за смърт от 05.03.2024 г. и удостоверение за наследници от 11.03.2024 г. се установява, че наследодателят Ю. А. Й. е починал на 05.03.2024 г., оставяйки за свои законни наследници преживялата си съпруга – ищеца М.

С. Й. и двете си деца – другите двама ищци в производството А. Ю. Й. и Л. Ю. Й.. Тези обстоятелства също са безспорни между страните.

В чл. 7 от раздел II Покрити рискове, застрахователна сума и размер на обезщетение от процесния Договор за обществена поръчка № ВСС-15855/28.12.2023 г., обективиращ съглашение за договор за застраховка, е посочено, че при покрит риск - смърт от заболяване, включително акутно, застрахователната сума е 13 500 лева, като размерът на обезщетението се изплаща на законните наследници или лицата, живели в едно домакинство с починалото застрахователно лице.

3

Основният спорен момент в процесния казус се свежда до това дали смъртта на наследодателя на ищците Ю. Й. е покрит риск, респективно дали ответното застрахователно дружество следва да обезщети преживелите наследници или е налице изключение от покрития риск с оглед съгласуваните между страните клаузи в процесния договор за застраховка. В подкрепа на този извод са и ангажираните по делото писмени доказателства, а именно искане за възстановяване на разходи от ищеца М. Й. с вх. № 704/10.05.2024 г., жалба от М. Й. до ЖСК „Съгласие“ АД с вх. № ВСС-801/28.08/2024 г. във връзка с получено писмо, съдържащо отказ за извършване на застрахователно плащане по риск „Смърт от заболяване, включително акутно“, както и отговор по жалбата с изх. № 1537/26.09.2024 г. от ЖСК „Съгласие“ АД, адресиран до ищеца М. Й.. За да се отговори на този спорен въпрос, следва да бъде разгледан подробно процесният застрахователен договор, включително изключенията, фигуриращи в него, във връзка с покритите от същия застрахователни рискове.

От съществено значение по делото за тази преценка е и заключението на допуснатата до изслушване съдебно медицинска експертиза. Съдът кредитира с пълно доверие така изготвеното заключение по смисъла на чл. 202 от ГПК, като съставено подробно, подредено, обективно и от вещо лице, притежаващо необходимите познания от областта на науката медицина, по-специално неврология, както и професионален опит, при това дългогодишен такъв. Експертът д-р Н. на зададените й от двете страни въпроси, както следва.

Наследодателят Ю. Й. е приет на 26.02.2024 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ с оплаквания от прогресиращ задух от 3-4 дни с еднократно втрисане, като е отрекъл повишена температура.